Александър Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Димитров.

Александър Димитров
български политик
Портрет на А. Димитров, правен в Прага около 1912 г. Източник: ДА „Архиви“
Портрет на А. Димитров, правен в Прага около 1912 г. Източник: ДА „Архиви“

Роден
1878 г.
Починал
22 октомври 1921 г. (43 г.)
Народен представител в:
XIV ОНС   V ВНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   
Александър Димитров в Общомедия

Александър Тенев Димитров, наричан Брадата, е български политик от Българския земеделски народен съюз (БЗНС), един от водачите на неговото радикално крило. Той е вътрешен (1919-1921) и военен министър (1921) на България. Убит е от терористи от Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Димитров е роден през 1878 година в село Слокощица, Кюстендилско. През 1895 завършва Кюстендилското педагогическо училище, след което е учител в близките села Новоселяне, Горна Козница, Коркина, Бобов дол и Шатрово, където издава вестник „Шатровски глас“. В годините, прекарани там, той успява да развие широка учебна и извънучебна самодейност сред населението, както и широко да разпространява идеите за коопериране и модерно земеделие. По това време осъществява кореспонденция с Янко Забунов, а през 1899 година участва в основаването на БЗНС, от 1901 година е член на неговия Управителен съвет, от 1906 година касиер, а от 1910 година - секретар на организацията. През този период взема участие и в работата на ВМОРО, като е близък с групата на Яне Сандански.[1]

Като един от водачите на БЗНС, Александър Димитров е избиран за народен представител от 1908 до смъртта си, с изключение на XV Обикновено Народно събрание, по време на изборите за което е изпратен в затвора за половин година. В XVII Обикновено Народно събрание той е председател на парламентарната група на БЗНС и един от най-активните противници на влизането на България в Първата световна война.[1]

През 1919 Димитров става министър на вътрешните работи и народното здраве в правителството на Александър Стамболийски. В края на 1919 и началото на 1920 ръководи насилственото прекратяване на Транспортната стачка. Участва в създаването на Временната комисия на македонската емиграция, предшестваща Македонска федеративна организация. През 1921 става министър на войната.[1]

С цел да подобри отношенията със съседните държави, най-вече с Югославия и Гърция, Димитров не одобрява и прави и опити да ограничи въоръжените нападения на ВМРО в граничните райони, заради което на 22 октомври 1921 е убит в Конявската планина[1] по нареждане на Тодор Александров от четата на Иван Бърльо. Погребан е в близкото село Горна Козница.[1]

Оценки[редактиране | редактиране на кода]

В надгробното си слово за него, Александър Стамболийски казва: "Александър Димитров е един великан като човек, като другар, като публицист, като политик, като оратор, като борец, като кооператор и като държавник! Той имаше девствен морал..." и още "Аз ценя живота на човека не по количеството на изживените години, а по количеството и качеството на изпълнения дълг!". Приживе отново Стамболийски свидетелства "Аз и Димитров представлявахме едно цяло: аз бях кроячът, той - шивачът...", а през 1920 в очерка си за него пише: "Той е Васил Левски на Земеделския съюз!"

Журналистът Петър Карчев, активист на Националлибералната партия, много от водачите на която са арестувани от Димитров, пише за него:

...Александър Димитров, дясна ръка на Стамболийски, суров и фанатичен в привързаността си към интересите на БЗНС, така както те се мяркаха в партизанското му въображение. Но Александър Димитров беше политически деец от провинциален мащаб, с доста тесен хоризонт. Неговият умствен ръст не стигаше, за да се защитят с достатъчен разум интересите на съюза. Що се касае до преценката на държавните, широкообществените интереси - силите му бяха съвсем недостатъчни.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Събуден селянин (1899)
  • Мисли и мечти (1899)
  • Нещастна сирота (1900)
  • Пропорционалната изборна система (1906)
  • Сдружените земеделци и изборната борба (1908)
  • Наръчната книжка за сдружения земеделец (1909)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

[3]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 152-153.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950), Изток-Запад, София, 2004, стр. 508. ISBN 954321056X
  3. Паун Генов 1989 Земята беше твоят жребий - Книга за Стамболийски
     Портал „Македония“         Портал „Македония