Никола Сукнаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Никола Сукнаров
български политик
Роден
Починал
Политика
Депутат I ОНС   II ОНС   IV ОНС   

Никола Христов Сукнаров е български политик и юрист. Активен участник в Либералната партия, той е председател на Народното събрание (1880), кмет на София (1883) и министър на вътрешните работи (1885). След оттеглянето си от политическия живот е съдия във Върховния касационен съд (1888-1894).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Сукнаров е роден на 4 януари 1849 година (23 декември 1848 година стар стил) в Свищов. Завършва гимназия в Сремски Карловци, а от 1871 до 1875 година учи право в Белград. През 1875-1877 година е учител в Разград, през Руско-турската война от 1877-1878 година сътрудничи на руските войски. По време на Временното руско управление е съдия в Свищов, Русе и Варна, а през 1879 година е председател на Окръжния съд в София. През следващите няколко години се включва в дейността на Либералната партия и работи като адвокат в София.[1]

В края на 1880 година Сукнаров за кратко е председател на II Обикновено Народно събрание, през 1883 година е кмет на София, а от 1884 до 1885 година е подпредседател на IV Обикновено Народно събрание. През 1885 година става министър на вътрешните работи в правителството на Петко Каравелов, но малко по-късно влиза в конфликт с министър-председателя и подава оставка. През 1888 година става член на Върховния касационен съд и остава на този пост до смъртта си.[1]

Никола Сукнаров умира на 22 октомври (10 октомври стар стил) 1894 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
Иван Хаджиенов кмет на София (30 април 1883 – 27 декември 1883) Димитър Хаджикоцев