Веселин Вучков
| Веселин Вучков | |
|---|---|
| министър на вътрешните работи на България | |
| Роден |
Веселин Бориславов Вучков
|
|
|
|
| Образование | Софийски университет „Св. Климент Охридски“ |
| Партия | ГЕРБ |
|
Народен представител в: XLII НС |
|
Веселин Бориславов Вучков е български политик, министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов II“ (от 7 ноември 2014 до 11 март 2015 г.) и заместник-министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов I“ (2009 – 2013 г.), народен представител от парламентарната група на ГЕРБ в 42-то и 43-то Народно събрание. [1][2] Автор е на редица научни публикации в областта на наказателния процес.[3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Веселин Вучков е роден на 26 декември 1968 година в село Стоб, Кюстендилско. През 1994 година завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.[3][2] През 1994 г. е стажант-съдия към Софийски окръжен съд, след което работи като следовател. През месец януари 2003 година защитава публично дисертационен труд на тема „Предмет и тежест на доказване в наказателното производство“, в резултат на което му е присъдена образователната и научна степен „доктор по право“.[3] От 2010 г. е доцент по наказателен процес с хабилитационен труд „Доказателствени средства в наказателното производство (същност и видове)“. [4]
Веселин Вучков започва кариерата си през 1994 година като стажант-съдия в Софийския окръжен съд. От 1994 до 1996 г. е следовател в столичното следствие, после асистент и старши асистент по наказателноправни науки в Академията на МВР (1996 – 2001), главен асистент (2001 – 2009). Преподавал е и в Пловдивски университет, Югозападен университет-Благоевград, Стопанска академия (Свищов), Технически университет – Варна и др. Посещавал курсове за квалификация в Испания, Унгария, Германия, Холандия, САЩ и др. [2] Автор е на редица научни и публицистични трудове („Образуване на досъдебно производство: актуални проблеми“ 2015 г.; „Досъдебното полицейско производство“ 1999 г.; „Предмет и тежест на доказване в наказателното производство“ 2006 г.; „Тестове по наказателен процес“ 2007 г. и 2014 г.; „Наказателен процес в схеми и таблици“ 2008 г. и 2013 г.; „Секторът за сигурност в процес на трансформация: критични разсъждения“ 2014 г. и др.). Член е на редакционната колегия на сп. „Общество и право“ – издание на Съюза на юристите в България. Има публикувани пътеписи в периодични издания. [5]
На 31 юли 2009 година е назначен за заместник-министър на вътрешните работи в първото правителство на ГЕРБ.[2] На 13 март 2013 година подава оставка.[6]
На парламентарните избори през 2013 година е избран за народен представител от листата на ГЕРБ (гражданска квота) за 24 МИР София.[7] На парламентарните избори през 2014 година е избран за народен представител от листата на ГЕРБ (гражданска квота) също от 24-ти МИР София.
На 7 ноември 2014 г. е избран за министър на вътрешните работи в кабинета „Борисов II“. В първото си изявление заявява, че ще работи за това да няма политизация на системата и бърза поправка на новия Закон за МВР. [8] Подава си оставката на 4 март 2015 г. [9]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Новите депутати в 42-рото Народно събрание“, 15 май 2013 // вестник Монитор
- ↑ а б в г „Временният вътрешен министър влюбен в танцьорка и в Стобските пирамиди“, 24 септември 2011 // вестник Труд
- ↑ а б в Веселин Вучков // издателство Сиела
- ↑ Вучков, Веселин. Доказателствени средства в наказателното производство. Същност и видове. ИК „Фенея“. ISBN 9548214903. с. 400.
- ↑ Тръгне ли някой да възстановява теснолинейката за Рилския манастир, засипват го с обвинения. // www.struma.com. 21 септември 2010. Посетен на 8 ноември 2014.
- ↑ „Зам.-министърът на МВР Веселин Вучков подаде оставка“, 13 март 2013 // вестник 24 часа
- ↑ „Кой влиза в Народното събрание от софийски район МИР-24“, 14 май 2013 // Kmeta.bg
- ↑ Христова, Анна. Първият ден на новото правителство (хронология). // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 7 ноември 2014. Посетен на 8 ноември 2014.
- ↑ Вътрешният министър Веселин Вучков подаде оставка. // www.dnevnik.bg. Икономедиа АД, 5 март 2015. Посетен на 5 март 2015.
|
| |||||||||||
