Даниел Митов
| Даниел Митов | |
| български политолог и политик | |
 | |
| Роден |
4 декември 1977 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | ДСБ, ДБГ, ГЕРБ |
| Министър на външните работи | |
| 6 август 2014 – 27 януари 2017 | |
| Министър на вътрешните работи | |
| 16 януари 2025 – 19 февруари 2026 | |
| Даниел Митов в Общомедия | |
Даниел Павлов Митов е български политолог и политик от партиите Демократи за силна България (2006 – 2012), Движение „България на гражданите“ (2012) и ГЕРБ (от 2021).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 2002 г. завършва политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2001 – 2002 г. специализира политически умения в Центъра за продължаващо обучение на НБУ. Участва в програмите за обмен „Маршал“ на Marshall Memorial Fund (German Marshall Fund of the US), както и в „Programme des personnalites d’avenir“ на френското външно министерство.[1] Член на Младежкия консервативен клуб (МКК) от 2000 г.
Професионална кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 2002 г. започва работа в Политическата академия за Централна и Югоизточна Европа и като член на редакционния екип на списание „Разум“. Работи като експерт в отдел „Публикации“ на НСИ. От 2006 г. е изпълнителен директор на фондация „Демокрация“.
През 2010 г. заминава в мисията на Националния демократически институт (НДИ) на САЩ в Ирак, където е програмен мениджър на Програмата за развитие и подпомагане на политическите партии. През 2012 г. се завръща в България, но скоро след това е назначен за постоянен представител на НДИ в Брюксел. Като представител на НДИ, работи и в Либия, Конго, Украйна, Йемен, Тунис и др.
Политическа кариера
[редактиране | редактиране на кода]През 2006 г. става член на партия Демократи за силна България (ДСБ) и се кандидатира на частичните избори за европейски парламент през 2007 г. Изборите завършват неуспешно за партията и цялото ѝ ръководство, начело с лидера Иван Костов, подава оставка. При избора на ново ръководство Даниел Митов се кандидатира и е избран за заместник-председател на ДСБ. На парламентарните избори през 2009 г. е кандидат за депутат и водач на пропорционалната листа на Синята коалиция в 13-и Пазарджишки избирателен район, но не успява да влезе в парламента.
През 2012 г. Даниел Митов, заедно с Прошко Прошков, Петър Николов и Христо Ангеличин, напуска ДСБ и се присъединява към партията Движение България на гражданите, основана от бившата еврокомисарка Меглена Кунева. Избран е за член на Националния съвет на партията и остава такъв до есента на 2012 г., когато поради ангажиментите си към НДИ се оттегля от политиката.
През 2021 г. е избран за депутат от ГЕРБ-СДС в XLV народно събрание. След изборите през юли 2021 г. е предложен за министър-председател в проектокабинета на ГЕРБ–СДС, но след като не получава нужната подкрепа в парламента, връща проучвателния мандат на Президента. От 13 май 2021 г. е зам.-председател на ГЕРБ[2]
Външен министър
[редактиране | редактиране на кода]На 6 август 2014 г. Даниел Митов е назначен от президента Росен Плевнелиев за министър на външните работи в служебното правителство на Георги Близнашки.[3] Запазва поста и в следващото правителство – второто на Бойко Борисов.
Вътрешен министър
[редактиране | редактиране на кода]На 16 януари 2025 г. Даниел Митов е избран от LI народно събрание за министър на вътрешните работи в правителството на Росен Желязков.[4]
На 30 януари 2026 г. като вътрешен министър на България изразява подкрепата си при закриването на българските торент сайтове „Замунда“, ArenaBG.com и Zelka.org.[5]
Съдебни дела
[редактиране | редактиране на кода]На 12 декември 2018. срещу Даниел Митов и заместника му Христо Ангелчин е заведено дело заради договор на МВнР с туроператорска фирма.[6] Обвинението към Митов първоначално е престъпление по служба, а впоследствие е променено на злоупотреба с доверие заради платени цени над обявеното от фирмата ценово предложение.[6] През 2020 г. Даниел Митов е оправдан.[6][7] Впоследствие Митов подава иск срещу прокуратурата за 110 000 лева за неимуществени вреди от незаконното обвинение.[7]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Даниел Митов, служебен министър на външните работи, сайт на Президентството на Република България, 5 август 2014 г.
- ↑ Даниел Митов, сайт на ГЕРБ.
- ↑ Кой е новият външен министър Даниел Митов, Dnevnik.bg, 5 август 2014 г.
- ↑ Парламентът избра кабинета „Желязков“, БТА, 16 януари 2025 г.
- ↑ Даниел Митов разкри подробности за акцията около сайтовете Zamunda, Arena и Zelka // filternews.bg, 30 януари 2026. Посетен на 2 февруари 2026.
- 1 2 3 Прокуратурата се проваля по делата срещу Даниел Митов и Христо Ангеличин, Mediapool.bg, 7 юни 2019 г.
- 1 2 Съдът удвои обезщетението, което прокуратурата дължи на депутат от ГЕРБ, Lex.bg, 2 ноември 2023 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Daniel Mitov in LinkedIn
- Ива Рудникова, Кой идва след старите кучета, Capital.bg, 20 март 2009 г.
- Хората да подпишат заповед за уволнението на правителството, интервю на Ясен Люцканов, сп. „Тема“, кн. 34 (357), 25 август 2008 г.
- Велина Господинова, Изгубеното поколение на ДСБ, Capital.bg, 30 март 2012 г.
- Отцепниците от Костов – началници при Кунева, SvobodnoSlovo.eu (мъртъв линк)
- ((en)) Daniel Mitov на сайта на National Democratic Institute
| |||||||||||
| |||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
|
