Димитър Шишманов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Димитър Шишманов (политик))
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Шишманов.

Димитър Шишманов
BASA-373К-1-690-1-Dimitar Shishmanov, Zlatorog (crop).jpeg
Димитър Шишманов, около 1925 г. Източник: Държавна агенция „Архиви“
Роден 19 ноември 1889 г.
Починал 1 февруари 1945 г. (55 г.)
Националност Флаг на България България
Димитър Шишманов в Общомедия

Димитър Иванов Шишманов е български политик, писател и дипломат. Той е външен министър на България в правителството на Добри Божилов (1943 – 1944). Екзекутиран е на 1 февруари 1945 г. след издадена от действалия в противоречие на Търновската конституция т.нар. Народен съд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Едвард Бенеш, Никола Мушанов и Димитър Шишманов на път за заседание на Обществото на народите в Женева, 1932 г.

Димитър Шишманов е роден през 1889 г. в София. Той е син на филолога Иван Шишманов и журналистката Лидия Шишманова, принадлежи на големия род Шишманови. Завършва гимназия в София през 1907 г. и право в Женевския университет през 1913 г., след което работи в съдебната система.[1]

От 1919 до 1932 г. е началник на Комисията по репарациите, а от 1932 до 1935 г. – на съдебния отдел на Вътрешното министерство. През този период публикува повечето си драми, повести и разкази.[1]

От 1935 до 1940 г. Димитър Шишманов е пълномощен министър на България в Атина, а от 1940 до 1943 г. е главен секретар на Министерството на външните работи и изповеданията в кабинета на проф. Богдан Филов. През есента на 1943 г. става министър на външните работи и изповеданията и остава на поста до лятото на 1944 г. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г. е арестуван и осъден на смърт от Народния съд и екзекутиран на 1 февруари 1945 г. Смъртната присъда е отменена през 1996 с Решение №172 на Върховния съд.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Депутатът Стоянов. 1919. (повест)
  • Хайлайф. 1919. (повест)
  • Разкази. 1919.
  • Бунтовник. 1920. (роман)
  • Странни хора. 1914. (разкази)
  • Кошмар. 1929. (драма)
  • Блянове край Акропола. 1938. (разкази-есета)
  • Зограф Павел. 1938. (разкази)
  • Панаирът в Стародол. 1938. (комедия)
  • Пламъчета над делника. 1942. (разкази)
  • Писма от мен самия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за