Стоян Данев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоян Данев
български политик

Роден
Починал
30 юли 1949 г. (91 г.)
Право
Образование Цюрихски университет
Лайпцигски университет
Хайделбергски университет
Парижки университет
Работил в Висше училище в София
Свободен университет в София
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Депутат VIII ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   
Семейство
Съпруга Рада Бурмова
Деца Ивайло Данев (1890-1979)
Тодор Данев (1890–1894)
Владимир Данев (1893-1969)
Стоян Данев в Общомедия

Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901-1902), 24-тото (1902-1903), 25-тото (1903) и 33-тото (1913) правителство. Той е председател на V Велико Народно събрание (1911) и на XV Обикновено Народно събрание (1911-1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари стар стил) 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евлоги Георгиев - в гимназия в Прага. През 1876 година участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. През 1878 година завършва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж.[1][2]

След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 година е адвокат в София.[2] От 1894 до 1898 година преподава международно право във Висшето училище.[3] Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 година.[1][2]

В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция (1902).[1]

През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911-1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). По време на Междусъюзническата война той отново оглавява правителството.[1]

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916-1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918-1920).[2] През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.[1][2]

Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Портрет около 1908 г. Фотография на Иван Карастоянов

Стоян Данев е женен за Рада Тодорова Бурмова (1868-1952), дъщеря на Тодор Бурмов, имат трима сина:

  • Ивайло Данев (1890-1979)
  • Тодор Данев (1890–1894)
  • Владимир Данев (1893-1969), съпруг на пианистката Теофана Хаджикалчева

През 1914 година семейството се установява в новопостроена къща на улица „Врабча“ №7 в София, която в наши дни е общинска детска градина.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • България в международно отношение (1900; лекции)
  • Очерк на дипломатическата история на Балканските държави (1922)
  • Чехословашко (1923)
  • Германските репарации (1924; в съавторство)
  • Международно частно право (1927)
  • Най-нова дипломатическа история (1935)
  • Мемоари (1992)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 138-140.
  2. а б в г д Калинов, Марин. Десетте шуменци на ХХ век. 1999. ISBN 954-8901-40-4.
  3. „Алманах на Софийския университет 1888-1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 409-10 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]


Андрей Ляпчев Министър на финансите (28 ноември 1918 – 16 април 1920) Райко Даскалов