Стоян Данев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Данев
български политик

Роден
Починал
30 юли 1949 г. (91 г.)
Право
Образование Цюрихски университет
Лайпцигски университет
Хайделбергски университет
Парижки университет
Работил в Висше училище в София
Свободен университет в София
Политика
Партия Прогресивнолиберална партия
Депутат VIII ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   XIII ОНС   XIV ОНС   V ВНС   XV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   
Семейство
Съпруга Рада Бурмова
Деца Ивайло Данев (1890 – 1979)
Тодор Данев (1890 – 1894)
Владимир Данев (1893 – 1969)
Стоян Данев в Общомедия

Проф. Стоян Петров Данев е български юрист и политик, дългогодишен водач на Прогресивнолибералната партия. Той е министър-председател на България в 23-тото (1901 – 1902), 24-тото (1902 – 1903), 25-тото (1903) и 33-тото (1913) правителство. Той е председател на V Велико Народно събрание (1911) и на XV Обикновено Народно събрание (1911 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Данев е роден на 9 февруари (28 януари стар стил) 1858 година в Шумен. Учи в родния си град, а след това с финансова помощ от Евлоги Георгиев – в гимназия в Прага. През 1876 година участва като доброволец в четата на Филип Тотьо по време на Сръбско-турската война. През 1878 година завършва гимназия в Прага, след което учи право в Цюрих и Лайпциг и завършва в Хайделберг през 1881 година, а през 1883 година завършва и политически науки в Париж.[1][2]

След завръщането си в България е чиновник в министерството на финансите, а от 1884 година е адвокат в София.[2] От 1894 до 1898 година преподава международно право във Висшето училище.[3] Активен деятел на Прогресивнолибералната партия, той става неин водач след оттеглянето на Драган Цанков през 1897 година.[1][2]

Паметна плоча на Тодор Бурмов и Стоян Данев на фасадата на сградата, в която са живели като министър-председатели на ул. „Врабча“ 7
Сградата на ул. „Врабча“ 7

В началото на 1901 година Стоян Данев се включва в правителството на Петко Каравелов, коалиция с Демократическата партия, а от 1901 до 1903 година оглавява три самостоятелни правителства на Прогресивнолибералната партия. През този период е подписана българо-руска военна конвенция (1902).[1]

През по-голямата част от управлението на коалицията на Прогресивнолибералната и Народната партия (1911 – 1913) Стоян Данев е председател на Народното събрание, като изпълнява и някои дипломатически мисии. Той е делегат при подписването на примирието при Чаталджа през 1912 и ръководи българската делегация, подписала Лондонския мирен договор (1913). По време на Междусъюзническата война той отново оглавява правителството.[1]

През следващите години Стоян Данев преподава дипломатическа история в Свободния университет, днешен УНСС (1916 – 1934). След Първата световна война участва в коалиционните правителства на Теодор Теодоров и Александър Стамболийски (1918 – 1920).[2] През 1922, както и други водачи на опозицията, е арестуван от земеделското правителство, като е освободен чак след Деветоюнския преврат. От 1924 до 1939 е председател на Българския червен кръст. Стоян Данев е и член на Арбитражния съд в Хага.[1][2]

Стоян Данев умира на 30 юли 1949 година в София.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Портрет около 1908 г. Фотография на Иван Карастоянов

Стоян Данев е женен за Рада Тодорова Бурмова (1868 – 1952), дъщеря на Тодор Бурмов, имат трима сина:

  • Ивайло Данев (1890 – 1979)
  • Тодор Данев (1890 – 1894)
  • Владимир Данев (1893 – 1969), съпруг на пианистката Теофана Хаджикалчева

През 1914 година семейството се установява в новопостроена къща на улица „Врабча“ №7 в София, която в наши дни е общинска детска градина.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • България в международно отношение (1900; лекции)
  • Очерк на дипломатическата история на Балканските държави (1922)
  • Чехословашко (1923)
  • Германските репарации (1924; в съавторство)
  • Международно частно право (1927)
  • Най-нова дипломатическа история (1935)
  • Мемоари (1992)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 138 – 140.
  2. а б в г д Калинов, Марин. Десетте шуменци на ХХ век. 1999. ISBN 954-8901-40-4.
  3. „Алманах на Софийския университет 1888 – 1928, Кратка история на университета с животописни и книгописни сведения за преподавателите и асистентите от основаването на висшето училище насам“, София: Университетска библиотека № 91, 1929, pp. стр. 409 – 10 

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Ляпчев Министър на финансите (28 ноември 1918 – 16 април 1920) Райко Даскалов