Димитър Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Агура.
Димитър Агура
Министър на народното просвещение
Мандат 15 март 1883 – 19 септември 1883
Назначен от Александър I Батенберг
Министър-председател
1882 – 1883 Леонид Соболев
Предшественик Георги Теохаров
Наследник Димитър Моллов
Обща информация
Роден
Починал
Националност българин
Деца Димитър
Образование БГ „Георги Сава Раковски“
Професия преподавател • политик
Народен представител в:
III ОНС   
Портал Портална икона Политика
Димитър Агура в Общомедия

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872 – 1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875 – 1878).[1]

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879 – 1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884 – 1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885 – 1889).[1]

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889 – 1890, 1892 – 1895, 1907 – 1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г., е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.[1]

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.[1]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Негов син е строителният инженер Димитър Агура.[2]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
  • „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
  • „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
  • „Средновековна история. Лекции“ (1904)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 24 – 25.
  2. ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.
Нормативен контрол
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Наука“         Портал „Наука“          Портал „История“         Портал „История“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „Украйна“         Портал „Украйна“          Портал „Руска империя“         Портал „Руска империя“          Портал „Румъния“         Портал „Румъния“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Агура&oldid=11396057“.