Димитър Агура
| Димитър Агура | |
|---|---|
 |
|
| Министър на народното просвещение | |
| Мандат | 15 март 1883 – 19 септември 1883 |
| Назначен от | Александър I Батенберг |
| Министър-председател | |
| 1882-1883 | Леонид Соболев |
| Предшественик | Георги Теохаров |
| Наследник | Димитър Моллов |
| Обща информация | |
| Роден | |
| Починал | |
| Националност | българин |
| Деца | Димитър |
| Университет | БГ „Георги Сава Раковски“ |
| Професия | преподавател • политик |
|
Народен представител в: III ОНС |
|
Портал  Политика |
|
| Димитър Агура в Общомедия | |
Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872-1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875-1878).[1]
Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]
След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879-1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884-1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885-1889).[1]
След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889-1890, 1892-1895, 1907-1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г., е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.[1]
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.[1]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Негов син е строителният инженер Димитър Агура.[2]
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Новейшая история на Френската революция до днешно време“ (1890)
- „Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
- „Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
- „Средновековна история. Лекции“ (1904)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 24-25.
- ↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893-1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.
| |||||||||||||||
|
- Български историци
- Български учени от Бесарабия
- Академици на БАН
- Преподаватели в Софийския университет
- Ректори на Софийския университет
- Българи в Румъния
- Българи в Руската империя
- Починали в Яш
- Хора от Болградски район
- Министри на просветата на България
- Български политици (1878 – 1918)
- Възпитаници на Болградската гимназия
- Учители в Болградската гимназия
- Възпитаници на Яшкия университет