Димитър Агура

Димитър Агура
	Димитър Агура
Министър на народното просвещение
Мандат	15 март 1883 – 19 септември 1883
Назначен от	Александър I Батенберг
Министър-председател
1882 – 1883	Леонид Соболев
Предшественик	Георги Теохаров
Наследник	Димитър Моллов
Лична информация
Роден	26 октомври 1849 г. Чушмелия, Одеса; Руска империя
Починал	11 октомври 1911 г. (61 г.) Яш, Кралство Румъния
Националност	българин
Деца	Димитър
Образование	БГ „Георги Сава Раковски“
Професия	преподавател • политик
	Народен представител в:; III ОНС
	Портал Политика
	Димитър Агура в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други личности с името Агура.

Димитър Димитров Агура е български историк, един от първите преподаватели по история в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.^[1]

Биография

Произход, образование и работа

Димитър Агура е роден през 1849 г. в българско семейство в Чушмелия, Бесарабия. Първоначално учи в Болград, след което завършва семинарията в Яш, Румъния, (1868) и история в Яшкия университет (1872). След това работи в Румъния като учител в Бърлад (1872 – 1874) и училищен инспектор в Яш и Васлуй. Няколко години преподава румънски език и българска история в Болградската гимназия (1875 – 1878).^[2]

Професионална и политическа кариера

След Освобождението на България Димитър Агура пристига в страната и работи като чиновник в Министерството на вътрешните работи (1879 – 1883). Временно управлява Министерството на народното просвещение в кабинета на Леонид Соболев (1883). След това е директор на Софийската (1884 – 1885) и Пловдивската мъжка гимназия (1885 – 1889).^[2]

След откриването на Висшето училище (днес Софийски университет „Свети Климент Охридски“) през 1889 Димитър Агура става преподавател по история в него. На няколко пъти е ректор на университета (1889 – 1890, 1892 – 1895, 1907 – 1908). През 1900 г. става действителен член на Българското книжовно дружество. През 1901 г. е сред основателите на Българското историческо дружество и е негов председател до смъртта си.^[2]

През 1903-1904 година Димитър Агура е председател на Благотворителната комисия за подпомагане на пострадалото след Илинденско-Преображенското въстание население в Македония.^[3]

Смърт

Димитър Агура умира през 1911 г. в Яш, където се намира за честванията на петдесетгодишнината на Яшкия университет.^[2]

Семейство

Негов син е строителният инженер Димитър Агура.^[4]

Библиография

„Новейшая история от Френската революция до днешно време“ (1890)
„Бележки по едно научно пътуване в Румъния“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
„Дако-ромъните и тяхната славянска писменост“ (1893; в съавторство с Л. Милетич)
„Средновековна история. Лекции“ (1904)

Бележки

↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 46.
1 2 3 4 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 24 – 25.
↑ Желев, Йордан и Илияна Паскова. 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля, София 2007, Държавна агенция „Архиви“, с. 26, 50.
↑ Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.

Петър Ангелов

→

директор на Софийската класическа гимназия
(1 януари 1884 – 1 април 1885)

→

Никола Михайловски

[Юбилейна_46-1] Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 46.

[ташев-2] 1 2 3 4 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 24 – 25.

[3] Желев, Йордан и Илияна Паскова. 110 години българско дипломатическо представителство в Битоля, София 2007, Държавна агенция „Архиви“, с. 26, 50.

[4] Цонев, Младен. Дейци на Българското инженерно-архитектурно дружество 1893 – 1949: Енциклопедичен справочник, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 2001, стр. 17.

[1]

[2]

[3]

[4]