Константин Косев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Константин Косев
български историк и политик
Роден
15 август 1937 г. (79 г.)
Научна дейност
Област История
Образование Софийски университет
Работил в Институт по история при БАН
Софийски университет
Политика
Партия БСП
Депутат IX НС   VII ВНС   

Константин Димитров Косев е български историк и политик от БСП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 август 1937 г. в Дупница. През 1960 г. завършва Софийския университет със специалност „История“. Работил е като докторант в Института по история при БАН. През 1965 г. защитава научната степен „кандидат на историческите науки“ с дисертация на тема „Развитие на капиталистическите отношения в българското градско стопанство през 60-те и 70-те год. на ХІХ в.“ с научен ръководител проф. Ал. Бурмов. В периода 1966-1967 г. специализира в Мюнхен и Бон. Между 1973 и 1978 г. е заместник-директор на Института по история и на Единния център по история на БАН. В периода 1974-1989 г. е преподавател по история в Историческия факултет на Софийския държавен университет (София). През 1977 г. става доктор на историческите науки, а от 1979 г. - и професор. От 1989 г. е член-кореспондент на БАН.

През 1990 г. е назначен за министър на народната просвета и заместник-председател на Министерския съвет. Депутат в VІІ Велико Народно събрание 1990-91 г. От 1991 до 1997 г. отново е преподавател в Софийския университет, а от 2003 г. е академик[1]. Между 1996 и 2007 г. е заместник-председател на БАН.

Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на 8 монографии, 15 студии и много научни статии. Научните му интереси са свързани с Възраждането, борбата за национална независимост и дейността на нашите революционери, Освобождението (1877-78 г.) Особен интерес Косев проявява към германската политика по Източния въпрос и конкретно ролята на Ото фон Бисмарк за разпалването на Източната криза (1875-78 г.) и косвено неговата роля за Българското освобождение, както и ролята на „железния канцлер“ по време на Берлинския конгрес (13.06 - 13.07.1878 г.). В своите трудове той детайлно изяснява сложните взаимоотношения между Русия, Германия и Австро-Унгария и тяхното отражение върху хода на Източната криза.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен доктор на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

По-важни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 342, ISBN 954-528-790-X