Румяна Коларова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Румяна Коларова
Министър на образованието и науката
Мандат6 август 2014 – 7 ноември 2014
Назначена отРосен Плевнелиев
Министър-председател
2014Георги Близнашки
ПредшественикАнелия Клисарова
НаследникТодор Танев
Лична информация
Родена
10 юни 1956 г. (66 г.)
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
ОбразованиеСУ „Св. Климент Охридски“
Професияученсоциологполитик
Портал Портална икона Наука

Румяна Коларова е български учен социолог, универитетски преподавател в Софийския университет, професор. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в състава на служебното 93-то правителство на България с премиер Георги Близнашки.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Румяна Коларова е родена на 10 юни 1956 г.[2] в София[3]. Завършва Софийския университет, специалност „Научен комунизъм“, специализация „Социология“. Защитава докторска дисертация на тема: „Понятието политическа сила в съвременната политическа теория“ (1991). Специализира в Лондон (Лондонско училище по икономика и политически науки), Ню Йорк (New School for Social Research, Фулбрайтова специализация) и Флоренция (European University Institute).[4]

Доцент по сравнителна политология в СУ „Св. Климент Охридски“ (от 2009), ръководител на катедра „Политология“, директор на магистърска програма „Европейска интеграция“.[1]

Била е Жан Моне лектор „Политически процес в ЕС“ за периода 2001 – 2006 г. От 2010 г. е член на Съвета на Media and Democracy in Central and Eastern Europe (MDCEE). Председател на Управителния съвет на „Център за изследвания и политики за жените“ (от 2011).[4] Член на УС на Българската асоциация по политически науки.[1]

Oт декември 2013 г. е секретар на Президента на Република България по връзки с гражданското общество.[1]

През 2021 г. влиза в инициативния комитет, който издига Анастас Герджиков за президент на България [5]

Автор е на над 50 научни публикации и повече от 300 публикации в периодичния печат.[1]

Владее английски и руски език, ползва немски и френски.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта