Владимир Моллов

Владимир Моллов
	Владимир Моллов
български юрист и политик
Роден	16 юли 1873 г. Киев, Руска империя
Починал	29 април 1935 г. (61 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, България
Работил в	Софийски университет
Политика
	Депутат
	XIV ОНС XVI ОНС XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС
Семейство
Баща	Димитър Моллов
Подпис
	Владимир Моллов в Общомедия

Владимир Димитров Моллов (1873 – 1935) е български юрист и политик от Демократическата партия, по-късно от Демократическия сговор. На няколко пъти е избиран за член на правителството. Като министър на финансите през 1926 – 1931 година сключва няколко важни международни договора – Бежанския заем, Стабилизационния заем, Спогодбата Моллов-Кафандарис.

Биография

Владимир Моллов е роден на 16 юли (4 юли стар стил) 1873 година в Киев в семейството на Димитър Моллов, по-късно известен лекар и политик. Негов по-малък брат е Васил Моллов, също известен лекар.^[1]

През 1890 година Владимир Моллов завършва Класическата гимназия в София, а през 1894 година – право в Московския университет. Прави няколко специализации в Западна Европа. Преподава в Класическата гимназия в София.^[2] От 1900 година преподава наказателнопроцесуално право в Софийския унивреситет „Свети Климент Охридски“. Той продължава да работи там до края на живота си, като от 1924 година е редовен професор, а през 1905 – 1906 е декан на Юридическия факултет. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки – съвременното УНСС^[3]. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).^[1]

Владимир Моллов участва активно в дейността на Демократическата партия и от 1908 година многократно е избиран за народен представител. Той е министър на народното просвещение във втория кабинет (1910 – 1911) и министър на железниците, пощите и телеграфите в третия кабинет на Александър Малинов (1918). При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен от Народното събрание „за пропуск на благоприятните времена и обстоятелства за привършване на войната от 1916-18 год.“^[4] След Деветоюнския преврат през 1923 година е реабилитиран и става част от крилото на Демократическата партия, което, начело с Андрей Ляпчев, се присъединява към Демократическия сговор. От 1926 до 1931 година е министър на финансите в първото, второто и третото правителство на Ляпчев.^[1]

Владимир Моллов умира в София на 29 април 1935 година.^[1]

Библиография

Моллов, Владимир. Правна основа на углавната давност. 1898.
Моллов, Владимир. Българското наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. Съд. 1927.

Източници

1 2 3 4 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 63.
↑ Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4
↑ Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2

Петър Тодоров

→

Министър на финансите (4 януари 1926 – 29 юни 1931)

→

Александър Гиргинов

[ташев-1] 1 2 3 4 Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[Юбилейна_63-2] Юбилейна книга на Първа софийска мѫжка гимназия (1879 – 1929). София, 1929. с. 63.

[3] Годишник на Свободния университет за политически и стопански науки. С.:1922 г. стр. 4

[4] Утринна поща - Независим ежедневен информационен вестник / Ред. Н. Венедиков - Варна; Кооп. печ. Гутенберг / брой 4, 04 март 1923 г., стр. 2

[1]

[2]

[3]

[4]