Владимир Моллов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Моллов
български юрист и политик

Роден
Починал
29 април 1935 г. (61 г.)
Политика
Депутат XIV ОНС   XVI ОНС   XVII ОНС   XVIII ОНС   XIX ОНС   XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   

Владимир Димитров Моллов (1873-1935) е български юрист и политик от Демократическата партия, по-късно от Демократическия сговор. На няколко пъти е избиран за член на правителството. Като министър на финансите през 1926-1931 година сключва няколко важни международни договора - Бежанския заем, Стабилизационния заем, Спогодбата Моллов-Кафандарис.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Моллов е роден на 16 юли (4 юли стар стил) 1873 година в Киев в семейството на Димитър Моллов, по-късно известен лекар и политик. Негов по-малък брат е Васил Моллов, също известен лекар.[1]

През 1890 година Владимир Моллов завършва Първа софийска мъжка гимназия, а през 1894 година - право в Московския университет. След няколко специализации в Западна Европа, от 1900 година преподава наказателнопроцесуално право в Софийския унивреситет „Свети Климент Охридски“. Той продължава да работи там до края на живота си, като от 1924 година е редовен професор, а през 1905-1906 е декан на Юридическия факултет. От 1906 година е действителен член на Българското книжовно дружество (днес Българска академия на науките).[1]

Владимир Моллов участва активно в дейността на Демократическата партия и от 1908 година многократно е избиран за народен представител. Той е министър на народното просвещение във втория кабинет (1910-1911) и министър на железниците, пощите и телеграфите в третия кабинет на Александър Малинов (1918). След Деветоюнския преврат през 1923 година е част от крилото на Демократическата партия, което, начело с Андрей Ляпчев, се присъединява към Демократическия сговор. От 1926 до 1931 година е министър на финансите в първото, второто и третото правителство на Ляпчев.[1]

Владимир Моллов умира в София на 29 април 1935 година.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Моллов, Владимир. Правна основа на углавната давност. 1898.
  • Моллов, Владимир. Българското наказателно съдопроизводство с решенията на В. К. Съд. 1927.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.


Петър Тодоров Министър на финансите (4 януари 1926 – 29 юни 1931) Александър Гиргинов