Тодор Танев (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Танев.

Тодор Танев
български учен и политик
Роден
Научна дейност
Област Социология, политология, Публична администрация
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет, Американски университет в България, Великотърновски университет, Нов български университет
Видни студенти Атанас Мерджанов, Валери Жаблянов, Даниел Митов, Иван Начев, Светослав Малинов

Проф. Тодор Александров Танев е български учен (политолог, социолог) и политик от Гражданския съвет на Реформаторския блок. В периода 7 ноември 2014 – 3 февруари 2016 г. е министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 октомври 1957 г. [1] в Габрово. Завършва Първа английска гимназия (1976 г.) и специалност „Социология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1982 г.). Постъпва на работа като преподавател в Софийския университет през 1983 г. Специализира и преподава в САЩ, Германия, Италия, Швеция и Нидерландия. Кандидат на политологическите науки с дисертация на тема „Политическата ситуация: опит за теоретичен анализ“ (1992). Доктор на политологическите науки с дисертация на тема „Културната рационалност на политиката“ (2002). Доцент (1994) и професор (2003) в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Сред основателите е на първата в страната катедра „Политология“ и неин ръководител (1993 – 2000), основател и ръководител (до 2011) на катедра „Публична администрация“.

Научните му интереси са в сферата на стратегическото управление на обществените процеси. Автор е на 7 монографии и множество научни студии, статии и доклади. Основател и главен редактор е на онлайн списанието Публични политики.bg.[2] Участва в ръководството на Мрежата на институции и училища по публична администрация в Централна и Източна Европа NISPAcee.[3] (1998-2001 г.).

Съосновател и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок (РБ). Участва чрез листата на РБ[4] в 29-ти МИР (Хасково) в парламентарните избори от 5 октомври 2014 г. На 7 ноември 2014 г. е избран за министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов.

По време на мандата му са изготвени 4 законопроекта за изменение и допълнение на законите за Развитие на академичния състав, Висшето образование, Насърчаването на научните изследвания и Професионалното образование и обучение. Неговият екип работи интензивно и през февруари 2015 г. финализира приемането на Оперативната програма за наука и образование за интелигентен растеж (ОПНОИР) с общ бюджет от 1 милиард и 300 млн. лв.[5], както и успешното преминаване на двете партньорски проверки през май и октомври същата година. Провежданата от Танев образователна политика акцентира преди всичко върху откриване и изграждане на работещи форми за свързване на бизнеса и образованоито като основа на образователната реформа. За целта той лансира въвеждането на т.нар. четиристепенна образователна система с вертикалната и хоризонталната проводимост на мястото на действащата двустепенна (училищно – висше образование) чрез въвеждане на междинна степен между средно и висше (post-secondary, non-tertiary) и още една степен над висшето, както и еманципирането на професионалното образование и обучение от другите форми на образование и изграждането му като учене през целия живот. Инициативите му са в областта на дуално професионално образование след средно („интегрални професионални колежи“)[6], изграждането на 4-степенната образователна система, създаването в България на т.нар. „университет на третата възраст“. [7] и финансирането на научните изследвания на млади учени.

На 1 февруари 2016 г. подава оставката си от министерския пост, след като му е поискана от премиера Бойко Борисов. [8] От 1 март 2016 г. до 27 януари 2017 г. е Съветник на министър-председателя в Политическия кабинет на Министерския съвет.

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • Принципи на контентанализа на документи като изследователска техника. 1990
  • Въведение в публичната администрация в сравнителен европейски контекст. 2000
  • Политическата култура. 2001
  • Политическите стратегии. 2003
  • Анализ на публичните политики: науката за създаване на конкретни политики. 2008
  • Стратегическо управление на публичната сфера. 2008
  • Държавничеството. 2013
  • Как мислят стратезите. 2016

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Почетен знак на Софийския университет със синя лента. 2007
  • Медаль "За укрепление мира, дружбы и сотрудничества" Министерства иностранных дел Российской федерации. 2015

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]