Михаил Сарафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Михаил Сарафов
Михаил Сарафов
Мандат
29 декември 1880 – 11 май 1881
Назначен от Александър I Батенберг
Министър-председател
  1880-1881 Петко Каравелов
  1881 Казимир Ернрот
Предшественик Петко Славейков
Наследник Константин Иречек
Роден
Починал
13 декември 1924 г. (на 70 г.)
Полит. партия Либерална партия
Занятие просветен деецполитик
Народен представител в:
IV ОНС   X ОНС   XI ОНС   XII ОНС   
Портал  Портална икона   Политика

Михаил Константинов Сарафов е български революционер, политик, просветен деец и дипломат. Той участва в няколко правителства като представител и на Либералната, а по-късно на Прогресивнолибералната партия - като просветен (1880-1881), финансов (1884, 1902-1903) и вътрешен министър (1901-1902).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Сарафов е роден на 26 февруари (14 февруари стар стил) 1854 г. в Търново. Брат е на генерал Иван Сарафов и доктор Георги Сарафов. Първоначално учи в родния си град, а през 1875 г. завършва гимназия в Загреб. След това участва в работата на Българския революционен централен комитет в Букурещ и в ръководството на революционния комитет в Търново, където е учител през 1875-1876 г. Арестуван е за кратко, след което напуска страната и посещава университетите в Загреб, Мюнхен и Париж.[1]

Професионална и политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Михаил Сарафов (в центъра) с първия випуск от девическата гимназия в Солун 1895-1896 г.

След завръщането си в България Михаил Сарафов е министър на народното просвещение в правителството на Петко Каравелов (1880-1881). По време на Режима на пълномощията (1881-1883) оглавява новосъздаденото Статистическо бюро при Министерство на финансите, като на тази длъжност организира първото преброяване на населението в България. През 1884 г. е министър на финансите в правителството на Драган Цанков. През същата година става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД).[1]

Сарафов (в центъра, №1) с преподаватели от Солунската девическа гимназия.

От 1893 до 1896 г. Сарафов е директор на Солунската българска мъжка гимназия, а от 1895 до 1896 и на Солунската българска девическа гимназия. След връщането си в София е заместник-директор на Осигурителното дружество „Балкан“ (1897-1900) и ковчежник на БКД (1898-1904). Участва като министър на вътрешните работи в коалиционното правителство на Петко Каравелов (1901) и като министър на финансите в трите самостоятелни прогресистки правителства на Стоян Данев.[1]

През следващите години Михаил Сарафов заема различни дипломатически длъжности. Той е дипломатически представител на България във Виена (1904-1909) и Цариград (1909-1913) и представител на външното министерство в Солун по време на Балканските войни (1913). Участва и в българската делегация за подписването на Ньойския договор през 1919 г.[1]

Михаил Сарафов умира в София на 13 декември 1924 година[2].

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. I. 1893.
  • Населението на Княжество България по трите първи преброявания, кн. II. 1894.
  • Бюджетите на Княжество България през десетилетието 1879-1888. 1894.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.584.
     Портал „Македония“         Портал „Македония