Стойчо Мошанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойчо Мошанов
български политик
Роден
Починал
10 януари 1975 г. (82 г.)

Националност българин
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   
Паметна плоча на Стойчо Мошанов на фасадата на дома му
Домът на бул. „Цариградско шосе“ № 23, София

Стойчо Стефанов Мошанов (споменаван и като Стойчо Мушанов) е български политик от Демократическата партия, племенник на генерал Илия Каблешков и на политика адвокат Никола Мошанов. Води сепаративните преговори на България със Съюзниците през 1944 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс. Участва в Балканската война. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. В периода 1920 – 1923 г. се присъединява към Военната лига и масоните.

Стойчо Мошанов е само 8 дни министър на финансите при Андрей Тошев.

През 1938 – 1939 е председател на двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. По време на Втората световна война е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и неговата въоръжена борба.

На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.[1]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Мошанов е държан под наблюдение от режима като активен участник в Демократическата партия.[2] На 26 октомври 1947 година е интерниран в Търговище.[3] На 27 април 1954 година е осъден, заедно с друг виден демократ – Методи Янчулев, на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат.[2] По искане на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 12 години затвор.[2]

Умира на 10 януари 1975 г. в София.

Личният му архив се съхранява във фонд 894К в Централен държавен архив. Той се състои от 10 архивни единици от периода 1918 – 1967 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 608.
  2. а б в Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 93 – 94.
  3. Недев 2007, с. 769.
Цитирани източници

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Янаки Моллов министър на народното стопанство (21 април 1935 – 23 ноември 1935) Димитър Вълев
Марко Рясков министър на финансите (15 ноември 1935 – 23 ноември 1935) Кирил Гунев