Стойчо Мошанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стойчо Мошанов
български политик
Роден: 25 май 1892 г.
Починал: 10 януари 1975 г. (82 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   XXII ОНС   XXIII ОНС   XXIV ОНС   

Стойчо Стефанов Мошанов (споменаван и като Стойчо Мушанов) е български политик от Демократическата партия, племенник на ген. Илия Каблешков и на политика адв. Никола Мошанов.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1892 г. в Дряново. През 1912 г. завършва право в Екс ан Прованс. Участва в Балканската война. От 1919 г. е член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия. В периода 1920-1923 г. се присъединява към Военната лига и масоните.

Стойчо Мошанов е само 8 дни министър на финансите при Андрей Тошев.

През 1938-1939 е председател на двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. По време на Втората световна война е в легалната опозиция срещу управляващите, но се дистанцира от Отечествения фронт и неговата въоръжена борба.

На 8 август 1944 година Стойчо Мошанов е изпратен от министър-председателя Иван Багрянов с дипломатическа мисия в Турция, където се среща с британския посланик Хюгесън, проучвайки възможностите за излизане на България от Втората световна война. В края на месеца се връща в България, но на 30 август отива в Кайро, където е разположено средиземноморското командване на съюзниците. Той не постига практически резултати, тъй като дни по-късно Съветският съюз обявява война на България.[1]

На 26 октомври 1947 година Мошанов е интерниран в Търговище, а на 3 декември 1955 година е осъден на 12 години затвор.[2]

Хронология[редактиране | редактиране на кода]

Раждане в Дряново 25 май 1892 г.

1900 г. завършва право в Екс ан Прованс, Франция.

 1912-1913 г. участва като офицер в Балканската война. Деец на Демократическата партия.

1919 г. член на Висшия партиен съвет на Демократическата партия.

1920-1923 г. участва във Военната лига. Масон.

1923-1934 г. народен представител от Двадесет и първото до Двадесет и третото обикновено народно събрание.

1934-1935 г. директор на труда.

1935 г. министър на народното стопанство и управляващ Министерството на финансите в кабинета на Андрей Тошев.

1938-1939 г. председател на Двадесет и четвъртото обикновено народно събрание. Англофил.

1939-1944 г. участва в легалната опозиция. Обявява се против въоръжената борба на Отечествения фронт.

8-30 август 1944 г. дипломатическа мисия в Турция и в Кайро за излизане на България от Втората световна война, получава отказ от англо-американските съюзници на СССР които са се договорили България да бъде под съветска окупация. 

1944-1947 г. участва в дейността на Демократическата партия. Репресиран от комунистическия режим.

1947 г. интерниран в Търговище,

1955 г. осъден на 12 години затвор.

Пише мемоарна литература, 10 януари 1975 г. умира в София.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Недев 2007, с. 608.
  2. Недев 2007, с. 769.
Цитирани източници

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Янаки Моллов министър на народното стопанство (21 април 1935 – 23 ноември 1935) Димитър Вълев
Марко Рясков министър на финансите (15 ноември 1935 – 23 ноември 1935) Кирил Гунев