Методи Янчулев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Методи Янчулев
български юрист и политик
Роден
1900 г.
Починал
1987 г. (87 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Политика
ПартияДемократическа партия, Демократически сговор
Депутат
XXIV ОНС   

Методи Йорданов Янчулев е български юрист и политик, деец на Демократическата партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Методи Янчулев е роден в 1900 година в град Битоля, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония, в семейството на доктор Йордан Янчулев. Завършва право в Париж. Връща се в България и се отдава на политическа дейност, като е сред основателите и секретар на Младежката организация на Демократическата партия. След Деветоюнския преврат оглавява Младежката организация на Демократическия сговор. От 1926 до 1931 година е секретар на министър-председателя Андрей Ляпчев и като такъв често води разговори с лидера на ВМРО Иван Михайлов[1]. Депутат е в XXIV обикновено народно събрание от 1938 до 1939 година.

На 27 април 1954 година Методи Янчулев е осъден, заедно с друг виден демократ – Стойчо Мошанов, на 40 месеца затвор по скалъпено обвинение, че са подпомагали преследването на антифашисти преди Деветосептемврийския преврат. По искане на ръководството на Българската комунистическа партия, присъдата му е преразгледана и на 3 декември 1955 година е увеличена на 15 години затвор.[2]

Оставя спомени.[3][4]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стефан
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евгения Янчулева
(1875 — ?)
 
Димитър Янчулев
(1861 — ?)
 
Йордан Янчулев
(1867 — 1925)
 
Александър Янчулев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Кирил Янчулев
(1896 — 1961)
 
Борис Янчулев
(1898 — ?)
 
Методи Янчулев
(1900 — 1987)
 
 
 
Стефан Янчулев
(1900 — 1968)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Александър Янчулев
(р. 1938)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918 – 1947). София, Македонски научен институт, 2006. ISBN 9789548187732. с. 186.
  2. Шарланов, Диню. История на комунизма в България. Том II. Съпротивата. Възникване, форми и обхват. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0544-1. с. 93 – 94.
  3. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 282.
  4. www.bg-history.info