Цецка Цачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цецка Цачева
Цецка Цачева
Първи мандат
14 юли 2009 – 14 март 2013
Назначена от 41 Народно събрание
Президент
 - 2002 – 2012 Георги Първанов
 - 2012 - Росен Плевнелиев
Заместник-председател на НС
 - 2012 – 2013 Менда Стоянова
 - 2010 – 2012 Анастас Анастасов
 - 2009 – 2010 Лъчезар Иванов
Министър-председател
 - 2009 – 2013 Бойко Борисов
 - 2013 Марин Райков
Предшественик Георги Пирински
Наследник Михаил Миков
Втори мандат
встъпила в длъжност на
27 октомври 2014
Назначена от 43 Народно събрание
Президент
 - 2012 - Росен Плевнелиев
Вицепрезидент
 - 2012 - Маргарита Попова
Министър-председател
 - 2014 Георги Близнашки
Предшественик Михаил Миков
Родена
24 май 1958 г. (1958-05-24) (58 г.)
Полит. партия ГЕРБ
Резиденция Бояна, гр. София
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Занятие юристполитик
Уебсайт www.parliament.bg
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   

Цецка Цачева Данговска е български юрист и политик от ГЕРБ, първата жена председател на българския парламент. Тя е избрана за председател на 41-то Народно събрание (14 юли 2009 до 14 март 2013) и 43-то Народно събрание (от 27 октомври 2014). Владее свободно немски и руски език.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Цецка Цачева Данговска е родена на 24 май 1958 г. в с. Драгана, община Угърчин, област Ловеч.[2]. Средното си образование завършва в днешното СОУ „Анастасия Димитрова“ в град Плевен. Впоследствие работи в местен завод. Постъпва в работнически факултет, в който след 6-месечна подготовка, постъпилите са приемани за студенти без полагане на изпит.[3] Завършва задочно право в Софийския университет „Св. св. Климент Охридски“. До 1991 г. работи като юрисконсулт в Окръжния народен съвет в Плевен[3], където по-късно става началник на правния отдел. Става член на БКП, като според твърдения, които самата Цачева категорично отхвърля, в този период тя е била и секретар на първична партийна организация там.[4][5] В интервю по bTV казва:

„Да, аз съм била член на БКП, тогава, когато партията беше държавата. За да получа тези компетенции, това образование, това познаване на функционирането на държавата“ [3],

а през 2011 г. коментира членството си в БКП с думите:

“Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 1989 г. беше държавата. Винаги – и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение.“ [3]

От 1992 г. работи като адвокат в плевенската адвокатска колегия. Според някои източници по това време Цачева е членувала последователно в СДС и ССД.[6] Самата тя не отрича, че е помагала на тези партии, но отрича да е членувала в тях.[7]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за местни органи на властта през 2007 г. е кандидат за кмет на Плевен от партия ГЕРБ, но остава трета с 5838 гласа. [3] Избрана е за общински съветник. Същевременно е и общински ръководител на партията за Плевен. Преди да бъде избрана за общински съветник, Цачева е седем години и половина правен консултант на община Плевен, като приключва работата си за общината след конфликт с кмета Найден Зеленогорски. През юни 2008 г. той подава сигнал срещу Цачева до Адвокатската колегия в града. Мотивите му са, че Цачева е действала срещу интересите на Община Плевен, като докато е оказвала правна помощ на местната администрация, тя е давала и съвети на насрещните страни по същите дела.

На парламентарните избори през 2009 г. е водач на пропорционалната листа и мажоритарен кандидат на ГЕРБ за 15-ти многомандатен избирателен район в Плевен. Печели мажоритарния вот с убедителна преднина пред бившия министър на вътрешните работи и ключова фигура на БСП – Румен Петков.

Цецка Цачева е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.[8]

Председател на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

Избрана е за председател на 41-то Народно събрание на Република България на 14 юли 2009 г. с 227 гласа „за“ и трима „въздържали се“, с което става първата жена председател на Народното събрание в цялата история на България.

На 27 октомври 2014 г. е избрана за председател на 43-то Народно събрание на Република България с 219 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 1 „въздържал се“.[9]

По време на двата си мандата в Народното събрание Цачева има общо 28 посещения в чужбина, от които 13 са в държави от ЕС, а останалите – в европейски страни извън съюза (Русия и Албания) и Азия (Китай, Казахстан, Япония, Индия, Виетнам, Мароко) и веднъж в САЩ. [3]

Кандидат-президент[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент заедно с Пламен Манушев. Двойката е издигната от ПП ГЕРБ. [10] Обществената подкрепа към нея в началото на септември 2016 г. е 15% по данни на Алфа рисърч. [3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Цецка Цачева е омъжена за плевенския архитект Румен Данговски. Имат син, носещ същото име – Румен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на народен представител в 43-то Народно събрание. // Официален сайт на Народното събрание. Посетен на 2015-12-03.
  2. „Новият шеф на НС Цецка Цачева: Без гласуване с чужди карти“. // www.news.dir.bg, 2009-07-14. Посетен на 2009-07-14.
  3. а б в г д е ж Майката на батальона, capital.bg, 7 октомври 2016.
  4. „Цецка Цачева: Няма ред от моята биография, от който да се срамувам“. // Агенция „Фокус“, 2015-12-03. Посетен на 2015-12-03.
  5. „Цачева се закани да съди всеки, който я обиди на партиен секретар“. // www.dnevnik.bg, 2015-12-03. Посетен на 2015-12-03.
  6. "Монитор" 20.04.2007 г., Ива Николова, СДС изпосталя за евроизборите.
  7. Дир.бг, Цецка Цачева била член на БКП, но не се срамува, 15 юли 2009, Надежда Христова.
  8. Профил на Цецка Цачева. // Официален сайт на Политическа партия ГЕРБ. Посетен на 2015-12-03.
  9. „Цецка Цачева беше избрана за председател на 43-то НС“. // БНТ, 2014-10-27. Посетен на 2015-12-03.
  10. РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г., посетен на 5 октомври 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]