Цецка Цачева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Цецка Цачева
Цецка Цачева
Първи мандат
14 юли 2009 – 14 март 2013
Назначен от 41 Народно събрание
Президент
  2002 – 2012 Георги Първанов
  2012 – 2017 Росен Плевнелиев
Заместник-председател на НС
  2012 – 2013 Менда Стоянова
  2010 – 2012 Анастас Анастасов
  2009 – 2010 Лъчезар Иванов
Министър-председател
  2009 – 2013 Бойко Борисов
  2013 Марин Райков
Предшественик Георги Пирински
Наследник Михаил Миков
Втори мандат
27 октомври 2014 – 27 януари 2017
Назначен от 43 Народно събрание
Президент
  2012 – 2017 Росен Плевнелиев
  2017 – Румен Радев
Министър-председател
  2014 Георги Близнашки
Предшественик Михаил Миков
Родена
24 май 1958 г. (58 г.)
Националност българка
Полит. партия ГЕРБ
Резиденция Бояна, гр. София
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Занятие юристполитик
Уебсайт www.parliament.bg
Народен представител в:
XLI НС   XLII НС   XLIII НС   

Цецка Цачева Данговска е български юрист и политик от ГЕРБ, първата жена председател на българския парламент. Тя е избрана за председател на 41-то Народно събрание (14 юли 2009 до 14 март 2013) и 43-то Народно събрание (27 октомври 2014 – 27 януари 2017). Владее свободно немски и руски език.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и образование[редактиране | редактиране на кода]

Цецка Цачева Данговска е родена на 24 май 1958 г. в с. Драгана, община Угърчин, област Ловеч.[2]. Средното си образование завършва в днешното СОУ „Анастасия Димитрова“ в град Плевен. Впоследствие работи в местен завод. Постъпва в работнически факултет, в който след 6-месечна подготовка, постъпилите са приемани за студенти без полагане на изпит.[3] Завършва задочно право в Софийския университет „Св. св. Климент Охридски“. До 1991 г. работи като юрисконсулт в Окръжния народен съвет в Плевен[3], където по-късно става началник на правния отдел. Става член на БКП, като според твърдения, които самата Цачева категорично отхвърля, в този период тя е била и секретар на първична партийна организация там.[4][5] В интервю по bTV казва:

„Да, аз съм била член на БКП, тогава, когато партията беше държавата. За да получа тези компетенции, това образование, това познаване на функционирането на държавата“ [3],

а през 2011 г. коментира членството си в БКП с думите:

“Не се срамувам, че съм била тогава член на комунистическата партия, защото комунистическата партия до 1989 г. беше държавата. Винаги – и като млад човек студент, и насам, моята кауза е била държавността. И винаги към партията, която е изповядвала тази кауза, съм имала отношение.“ [3]

От 1992 г. работи като адвокат в плевенската адвокатска колегия. Според някои източници по това време Цачева е членувала последователно в СДС и ССД.[6] Самата тя не отрича, че е помагала на тези партии, но отрича да е членувала в тях.[7]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

На изборите за местни органи на властта през 2007 г. е кандидат за кмет на Плевен от партия ГЕРБ, но остава трета с 5838 гласа. [3] Избрана е за общински съветник. Същевременно е и общински ръководител на партията за Плевен. Преди да бъде избрана за общински съветник, Цачева е седем години и половина правен консултант на община Плевен, като приключва работата си за общината след конфликт с кмета Найден Зеленогорски. През юни 2008 г. той подава сигнал срещу Цачева до Адвокатската колегия в града. Мотивите му са, че Цачева е действала срещу интересите на Община Плевен, като докато е оказвала правна помощ на местната администрация, тя е давала и съвети на насрещните страни по същите дела.

На парламентарните избори през 2009 г. е водач на пропорционалната листа и мажоритарен кандидат на ГЕРБ за 15-ти многомандатен избирателен район в Плевен. Печели мажоритарния вот с убедителна преднина пред бившия министър на вътрешните работи и ключова фигура на БСП – Румен Петков.

Цецка Цачева е член на Изпълнителната комисия на ГЕРБ.[8]

Председател на Народното събрание[редактиране | редактиране на кода]

Избрана е за председател на 41-то Народно събрание на Република България на 14 юли 2009 г. с 227 гласа „за“ и трима „въздържали се“, с което става първата жена председател на Народното събрание в цялата история на България.

На 27 октомври 2014 г. е избрана за председател на 43-то Народно събрание на Република България с 219 гласа „за“, 12 гласа „против“ и 1 „въздържал се“.[9]

По време на двата си мандата в Народното събрание Цачева има общо 28 посещения в чужбина, от които 13 са в държави от ЕС, а останалите – в европейски страни извън съюза (Русия и Албания) и Азия (Китай, Казахстан, Япония, Индия, Виетнам, Мароко) и веднъж в САЩ. [3]

Кандидат-президент[редактиране | редактиране на кода]

На президентските избори през 2016 г. се кандидатира за президент заедно с Пламен Манушев. Двойката е издигната от ПП ГЕРБ. [10] Обществената подкрепа към нея в началото на септември 2016 г. е 15% по данни на Алфа рисърч. [3]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Цецка Цачева е омъжена за плевенския архитект Румен Данговски. Имат син, носещ същото име – Румен.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Профил на народен представител в 43-то Народно събрание. // Официален сайт на Народното събрание. Посетен на 2015-12-03.
  2. „Новият шеф на НС Цецка Цачева: Без гласуване с чужди карти“. // www.news.dir.bg, 2009-07-14. Посетен на 2009-07-14.
  3. а б в г д е ж Майката на батальона, capital.bg, 7 октомври 2016.
  4. „Цецка Цачева: Няма ред от моята биография, от който да се срамувам“. // Агенция „Фокус“, 2015-12-03. Посетен на 2015-12-03.
  5. „Цачева се закани да съди всеки, който я обиди на партиен секретар“. // www.dnevnik.bg, 2015-12-03. Посетен на 2015-12-03.
  6. "Монитор" 20.04.2007 г., Ива Николова, СДС изпосталя за евроизборите.
  7. Дир.бг, Цецка Цачева била член на БКП, но не се срамува, 15 юли 2009, Надежда Христова.
  8. Профил на Цецка Цачева. // Официален сайт на Политическа партия ГЕРБ. Посетен на 2015-12-03.
  9. „Цецка Цачева беше избрана за председател на 43-то НС“. // БНТ, 2014-10-27. Посетен на 2015-12-03.
  10. РЕГИСТЪР на кандидатите за президент и вицепрезидент на републиката в изборите на 6 ноември 2016 г., посетен на 5 октомври 2016

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]