Илия Кожухаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Илия Кожухаров
Министър: Областен управител в ЦБ
Мандат 28 януари 1938: 12 май 1941 – 12 април 1939: 20 октомври 1941
Назначен от Георги Кьосеиванов: Богдан Филов
Монарх Борис III
Предшественик Александър Огнянов:Иван Хаджиев (окр. у-л на Южна Тракия до 15.10.1919 г.)[1]
Наследник Славчо Загоров:о.з. ген. м-р Христо Герджиков
Лични данни
Роден
13 ноември 1893 г.(1893-11-13)
Починал
12 юни 1994 г. (на 100 г.)
Религия Източно православие
Полит. партия независим
Професия юристикономист
Портал Портална икона Политика

Илия Иванов Кожухаров е български юрист и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Кожухаров е роден на 13 ноември 1893 г. в Габрово. Неговият баща Иван Илиев Кожухаров е свещеник и учител, а сестра му Стефана Богдан Генчева е дългогодишна председателка на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово (Дружество "Майчина грижа" - Габрово). През 1912 г. той завършва Априловската гимназия. После следва право в град Екс-ан-Прованс във Франция. Прекъсва обучението си, за да се включи в Балканската и Междусъюзническата война. В тях се сражава в 23-ти пехотен Шипченски полк и батареята на Шуменския крепостен батальон. След Междусъюзническата война се връща към студентската скамейка и в 1915 г. завършва право и държавни науки в Софийския университет. В Първата световна война участва като войник в Шуменския батальон. През 1916 г.е школник в ШЗО, а през 1916 – 1918 г. – офицерски кандидат при флота във Варна. През 1919 – 1920 г. е съдебен кандидат в Търновския окръжен съд. После до 1921 г. е помощник мирови съдия в Габрово. През 1921 – 1922 г. Ил. Кожухаров е съдия в Берковица, Велико и Габрово и член е на Търновския окръжен съд. През 1923 г. е избран за общински съветник в Габрово от Демократическия блок. Два мандата е кмет на родния си град – първият от 1923 до 1932 г. след който в периода 1932 – 1934 г. той работи като адвокат в Габрово. и отново е кмет на Габрово в 1934 – 1935 г. [2]

Като кмет на Габрово Работи енергично за благоустрояването на града, стопанското и културно развитие, подобряване хигиената, здравеопазването и социалните грижи. При неговото управление е поставена статуята на Рачо Ковача в река Янтра в центъра на Габрово, построени са покрит пазар, Халите, градската баня. Открити са Паметникът свободата на връх Шипка, Втора прогимназия „Неофит Рилски“, Земеделското училище, Водноелектрическата централа „Грамадата“, общинска аптека, назначен е общински лекар и е обзаведена амбулатория. Един от главните организатори на празниците и тържествата по случай юбилейни дати от живота на Васил Априлов. По случай тържествата за 50-та годишнина от завършване първия випуск на Априловската гимназия, Илия Кожухаров произнася реч и обявява решението на Общинския съвет, че Райчо Каролев е обявен за почетен гражданин на Габрово. Негова е заслугата паметникът на Васил Априлов да бъде изработен и монтиран през Априловската гимназия в Габрово. Осигурява средства, отива на свои разноски до Рим, за да ускори скулптурната работа. Негова е заслугата всичките опълченци от I, II, III, IV, V, VI, I Х и Х дружина и от конната сотня, участвали в боевете на връх Шипка да бъдат обявени за почетни граждани на Габрово през 1922 година.

През 1935 – 1938 г. е главен секретар на Министерството на вътрешните работи и народното здраве. През 1938 година е назначен за министър на правосъдието, привлечен на този пост не като партиен член, а като независим експерт в областта. През 1938 – 1939 е министър на търговията, промишлеността и труда. Като такъв на 6 август 1939 г. идва в Габрово за тържественото откриване бюст-паметника на Иван Калпазанов в двора на фабриката, по случай 50 години от кончината на родоначалника на модерната индустрия в Габрово и в Новоосвободеното княжество България. Министър Кожухаров произнася реч, заедно с първия директор на предприятието Кольо Карагьозов. В периода 1939 – 1948 година е адвокат в София.

На 12 май 1941 е назначен за първи областен управител на възвърнатата в границите на България Беломорска област със седалище в Ксанти. До 20 октомври за месеците които заема поста успешно се справя с развитието на този изостанал край и с Драмското въстание. От зимата на 1941 до 1948 е адвокат в София, на поста Беломорски областен управител е наследен временно от о.з. генерала от авиацията ген. м-р Христо Герджиков (до ок.20.I.1942)[3][4], след който идва титуляра д-р Стефан Клечков.

Комунистическата власт установена след деветосептемврийският преврат и окупацията на България в 1944 го репресира – от 1949 до 1951 година е интерниран в град Левски, след това до 1954 година е затворен в концлагера Белене[5] и доживотно му е отнета възможността да упражнява професията си на адвокат. От 1956 до 1965 г., когато се пенсионира, управлява почивната станция на Синода „Момин проход“.

Кожухаров надживява т.н. „диктатура на пролетариата“. Обявен е приживе за Почетен гражданин на Габрово с Решение по протокол № 13 от 1993 г. Умира на 100 години на 12 юни 1994 г. в София. Погребан е тържествено в родния си град Габрово.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия Априловски свод, С.2009, стр. 287 – 288
  • Книга с почетните граждани на Община Габрово
  • Тихова Надежда, Илия Кожухаров бил най-добрият кмет, 100 вести/03.11.2007, стр. 1
  • Колева Ивелина, Колева Елена, „Важни исторически събития в Габрово през 1926 година“, сп. „Минало“, бр. 2, 2016, стр. 43 – 52
  • Колева Елена, "След участие във войните за национално обединение Илия Кожухаров и Никола Михов оставят изключителна следа в националната история", поредица "100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912-1918", в. "100 вести"/16 декември 2014 г., стр. 5


Димитър Вълев министър на търговията, промишлеността и труда (14 ноември 1938 – 23 октомври 1939) Славчо Загоров