Драмско въстание

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паметник на загиналите във въстанието в Драма

Драмския бунт (на гръцки: Εξέγερση της Δράμας) е въоръжен антибългарски метеж на гърци (предимно новозаселили се тук бежанци) и гъркомани в Драмско, вдигнат по сигнал от Лондон [1] в края на септември 1941 г. срещу българското управление на района организиран от нелегалните ядки на гръцките комунисти по заповед на централата им извън българската Беломорска област.[2] за мащабна диверсия в тила на българската войска.

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Условията на антибългарския метеж са заложени още когато пленените от немците в боевете с тях чинове на гръцката армия безотговорно са пуснати свободно да се разотидат по домовете си[3]., като офицерите запазват и своите саби. В същото време те успяват да скрият голямо количество оръжие, като по германски сведения са укрити около 10 000 пушки, а. „пленниците“ се движат свободно и из градовете шетат тълпи гръцки офицери[4] Българската държавна власт се държи най-толерантно към иноплеменното население и изрично заповядва на свооите представители:„да се проявява голяма тактичност и да се пресичат в зародиш каквито и да са случаи на ожесточение и мъст и всякакви груби посегателства”[5], това отношение обаче не може да спре подривната английска, гръцка и най-вече комунистическа антибългарска пропаганда която усилено навлиза и се разпространява.

Развитите на събитията[редактиране | редактиране на кода]

Под ръководството на Окръжния комунистически комитет за Драмско вечерта на 28 срещу 29 септември формирани и водени от активистите му въоръжени групи нападат общината и полицейското управление на село Доксат и започват убийства. Предварително са белязани [6] вратите на българските къщи в селищата и в град Драма гърците започват да разстрелват българи.[7] Метежа обхваща 14 от общо 20 общини в региона или 69 селища, като в 13 общини в начолото успява да отбележи успех. Комунистите в един момент вкслючват и националистическите антибългарски въоръжени чети на И. Хасерис. [8]. Българската власт е напълно изненадана и войската действа не само в самозащита на властта, но и за да предотврати планираното етническо прочистване на българи. Цивилното местно българско население се включва с въоръжени отряди в самозащита от национал-комунистическия метеж.[9] Организаторите на метежа, формират силите си главно от подлъгани от пропагандата (мамеща ги включително, че София е превзета и цар Борис III e убит)[10] и от изкарани от селата насила вкарани в бунта селяни[11] Те са държани в бойните редици на метежа под угроза от разстрел, въпреки това започват бягства и тогава охранителите на метежниците откриват огън по гръцките селяни които падат убити [10] от комунистите. При с. Зарич гражданско гръцко население устройва засада на комунистическите метежници, открива огън по тях.[10] В съседно Зъхненско метежа е в 2 от 11 общини. В него са изкарани на бунт общо 3000 души, 1000 от които невъоръжени. Метежниците са продоволстват и издържат като нападат гръцките села събират пари и вършат изземвания.[10] Те обаче са разгромени от българските сили в покрайнините на град Драма. След неуспеха при Драма и при първите действия на българските части, комунистическите метежници се оттеглят в базите си в Кушница и Чал даг, за да се прегрупират. Българските военни и полицейски части и въоръженото българско население настъпват и към 30 септември противника е изтласкан от равнинните райони и обграден в северните райони на Кавалско и Правищко. Българските власти формират три жандармерийски групировки, които от 1 до 6 октомври започват прочистване на района. С помощта на артилерия и авиация базите им в Кушница и Чал даг са унищожени. На 20 октомври областния управител на Беломорието Илия Кожухаров е сменен от о.з. генерала от авиацията ген. м-р Христо Герджиков. Последните останки на съпротива са унищожени до 5 ноември. Бунтът е потушен за два дни, за месец цялата планинска и останала територия е цялостно прочистина от подревни елементи и спокойствието е напълно възстановено.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

Българската власт и население твърдо и бързо пресичат опита за ликвидирането им и предодвратяват разрастването и разпространението на планираната кървава размирица. В резултат на национал-комунистическия метеж според гръцките твърдения, на които се позовават и други, има загинали 3000 души от тяхна страна и 211 от българска.[12][13] Гърците обаче, трябва да се има предвид, че разпространяват всякакви неистини[14][15][16] и най-различни цифри чак до 65 000 убити гърци[17], каквото число население едва ли въобще съществува в района, но в края на краищата българските служебни отчети ясно сочат за не повече от 1600 загинали[18] от инородното население при овладяването на антибългарския метеж. След комунистическата кървава авантюра се освобождава пространство за дясно настроени гръцки инсургенти начело с Андон Чауш.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Серски и Драмски боздаг, Кушница, Люти рид, Чал планина и полето

Георги Даскалов, Драмското въстание 1941

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Влизаме във Втората световна война още през 1941 г., Стандарт 17.12.2006 г.
  2. История на националната съпротива на Гърция. с.103 – 104.
  3. ЦДИА ф.16. оп.2, а.е.100. л.119.
  4. H o p p e, H.-J. Op. cit., S.126.
  5. ЦВА, ф.48, оп. 1, а.е.35, л. 9.
  6. Янко Гочев, ГАБРОВЦИ ПАТРИОТИ УПРАВЛЯВАТ БЪЛГАРСКОТО БЕЛОМОРИЕ ПРЕЗ 1941 – 1944 Г.
  7. Анастасия Балездрова, България никога не се извини за погромите в окупираните от нея части на Гърция, Gr Rerporter, 26 ноември 2014
  8. АМВР, Об. 118, л. 38; ЦВА, ф. 16, оп. 2, а. е. 145, л. 12 – 13.
  9. ЦВА, ф. 298, оп. 2, а. е. 294, л. 72. 
  10. а б в г Георги Даскалов, Драмското въстание 1941
  11. АМВР, Об. 118, л. 40
  12. Даскалов, Георги. Драмското въстание, 1941, София, СУ „Св. Климент Охридски“, 1992. in English
  13. Андоновски, Христо. Македонците под Грција во борбата против фашизмот (1940 – 1944), Скопје, 1968
  14. Меморандумът на гръцкия Червен кръст до Международния комитет на Червен кръст в Женева от 29 октомври 1942 г. твърди, че след като селата Доксат, Фотоливос и Просечен са нападнати от „банди нередовна войска, съставени от разбунтували се българи“, в резултат на което властта е свалена, трите селища са превърнати от правителствените сили в пепел. – ЦДИА, ф. 156, on. 1, а. е. 95, л. 35.
  15. в. „Елиника Пията“ в брой от юни 1943 г. публикува статия с напълно произволни пропагандни оценки че в с. Доксат са убити 1500 души, в с. Просечен – 3500 души, и пр. абсурдни цифри предвид броя на гръцкото население там – АМВнР, ф. 176, оп. 20, а. е. 159, л. 53 – 54.
  16. Без да има нещо общо с действителността Атинското правителство в нотите му срещу България до министерството на външните работи на Райха настоява и постоянно твърди, че началото на въстанието полага бунт на българите в Драмския гарнизон и че екзекуциите започват на 28 септември, а разстрелите на арестуваните са извършвани на площада пред църквата „Света Троица“ и „улицата „Александър Велики“ е била "пълна с трупове“ и разстрелите систематически продължавали до 12 октомври. – ЦДИА, ф. 264, оп. 1, а. е. 302, л. 129.
  17. Заявление на Порфирогенис и Ламбрианидис от правителството на Папандреу, котато посещават Беломорието през октомври 1944 е, че има избити 65 000, други заявяват с 15 000 по-малко, трети – с 20 000 по-малко, а четвърти от гърците – с 58 000 по-малко. 59 000 по-малко, 60 000 по-малко и накрая с 62 000 по-малко са посочени в История на националната съпротива на Гърция. с.103 – 104, която цифра, а не документите, ползват и някои български публикации.
  18. ЦДИА, ф.176, оп.3. а.е.1063, л.341.
     Портал „Македония“         Портал „Македония