Кольо Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Кольо Карагьозов
български предприемач, общественик и дарител
Роден
Починал
1972 г. (75 г.)

Кольо (Никола) Василев Карагьозов е изтъкнат икономист, акционер и директор на ААД "Иван К. Калпазанов", щедър дарител, почетен консул на Германия в Габрово, изтъкнат общественик, жертва на социалистическия режим.

Допринесъл е за развитието на габровската и българската индустрия, както и за развитието на българските външнотърговски отношения.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Карагьозов е роден на 17 юли 1896 г. в град Габрово. Неговите родители са индустриалецът и политик (по-късно монах) Васил Карагьозов и Дешка Калпазанова-Карагьозова, дъщеря на фабриканта Иван Калпазанов.

Кръстен е на своя дядо Никола Карагьозов, търговец от Търново. По бащина линия е братовчед на Ангел Димитров Карагьозов (юрист в София и председател на ВКС). Племенник е на фабриканта Стефан Недев Карагьозов от Търново. По майчина линия е внук на Иван Колчев Калпазанов, племенник на д-р Петър Цончев и Добри Калпазанов, братовчед на Иван Калпазанов младши.

След като майка му Дешка Калпазанова-Карагьозова умира твърде млада през 1902 г., за малкия Кольо и негвите 3 сестри Венка, Вела и Иванка се грижи гувернантка от Германия, доведена от техния баща, която ги научава да говорят немски език.

Основно образование получава в родния си град. По настояване на своя баща Васил Карагьозов той и сестрите му изучават рисуване, свирят на пиано и цигулка. Завършва Априловската реална гимназия в Габрово през 1915 г. Отбива военна служба и заминава в Германия, където в Ерланген следва „Право“, а в Лайпциг - във Висшето търговско училище (Handel Hochshule), и получава звание „дипломиран търговец”.

Счетоводител и фабричен директор[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Габрово през 1923 г. работи в „Индустриална банка”, клон Габрово. По-късно се прехвърля като счетоводител в ААД „Иван Колчев Калпазанов” (фабриката на неговите дядо и баща). През идните години се изявява и се доказва като един от най-кадърните счетоводители в Габрово. Благодарение на своя ум и професионализъм достига до поста директор и член на Управителния съвет на фабриката. Управлява до национализацията. В качеството си на директор има огромни заслуги за развитието на предприятието, за усъвършенстване на производствените мощности и за увеличаване на пазарите на фабриката. Членува в Съюза на българските индустриалци. Неслучайно габровци са изпитвали голям респект към неговия ум и са го наричали „Лалугера”.

Възпитан в християнските ценности от своя баща Васил Николов Карагьозов, който по-късно става Вениамин Схимонах на Атон в манастира „Св. вмч. „Георги Зограф“. Помага на своя баща в снабдяването на манастира с провизии (боб, ориз, леща), като урежда освобождаване на стоките от митница, поема разноските по доставката им, осъществява необходимите контакти с различните институции.

Приживе любими места, които е посещавал с удоволствие, са манастирът в с. Шипка и Троянският манастир. Там се запознава с йеросхимонах Пахомий (1922 - 2008), който по-късно става библиотекар в манастира „Св. вмч. Георги” на Атон. Синът на Кольо Карагьозов Божидар посещава Атон през 1991 г. и описва своите преживявания в пътеписа „И докоснах написаното с върха на пръстите си”. Там освен своите впечатления от Атон споделя как в Зографския манастир се запознава с отец Пахомий. Божидар му се представя, че живее в Габрово, а отец Пахомий му споделя, че познава изтъкнатия габровски фабрикант Кольо Карагьозов още от годините, прекарани в Троянската света обител, който му давал платове, от които шиели раса. Радостта на отеца била още по-голяма, когато разбрал, че пред него е дете на този щедър и добър човек Кольо Карагьозов.

По случай 61-вия юбилей на фабрика „Иван К. Калпазанов” Кольо Карагьозов организира честване във фабричния двор около бюста на основателя Иван Калпазанов. По традиция бюстът е обкичен с цветя, а фабриката е украсена с български трибагреници. Пред работниците, акционерите и гостите директорът Кольо Карагьозов произнася слово, като подчертава девиза на дядо си Иван Калпазанов – „Труди се, постоянствай, не бой се!”. Заветът на покойния се крепи от неговите наследници, които го изпълняват най-добросъвестно. „Той е базата и мотото на работата ни.“ Събитието е отразено във вестник „Балкански екъ”, бр. 62/04, декември 1943 г., с. 4.

Кольо Карагьозов има 2 брака. Първо е женен за Здравка Пантева, учителка по литература в Габрово. От брака има 2 сина – Васил (музикант в Плевен) и Божидар (с техническо образование).

Народната власт по онова време не позволява деца на фабриканти да получат висше образование (изключения като Благовест Сендов са редки), затова синовете на Кольо Карагьозов остават само със средно училище. Принудени са да се изселят от Габрово. Васил Карагьозов умира млад и не доживява политическите промени от 10 ноември 1989 г. След тях Божидар Карагьозов става член на Съюза на индустриалците, участва в хора на запасните офицери. Написал е поредица от статии, посветени на дядо му Васил Карагьозов, сред които „С поглед към Европа - чудният даскал – първият европеец в Габрово” (публикувана във в. „Габрово днес” през 1991 г.), като и пътеписа за Света гора „И докоснах написаното с върха на пръстите си”, публикуван във в. „Габрово днес” през 1991 г.

Кольо Карагьозов остава вдовец и сключва втори брак с Иванка Ненкова. Имат дъщеря инж. Веселинка Карагьозова. След като социалистическият фанатизъм отшумява през 1970-те год., тя успява да получи висше образование на инженер в млекопреработвателната индустрия. Автор е на „Биографична справка за Васил Карагьозов”, посветена на дядо ѝ, по случай 150 год. от неговото рождение.

Децата на Кольо Карагьозов са активни дарители на родови снимки и лични вещи на фамилията и на Васил Карагьозов за Регионален исторически музей - Габрово.

Жертва на социалистическия „геноцид“[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. социалистическото правителство национализира семейната фабрика и личните имоти на акционерите. Кольо Карагьозов, неговите деца, неговите сестри са принудени да освободят къщите си и да ги предадт на народната власт. Те са настанени да живеят в различни квартири. Изселвани са многократно извън пределите на Габрово. Кольо Карагьозов и семейството му са преследвани, тормозени и тиранизирани от самозвани представители на народната власт, както и от наследниците на партизани и ятаци.

В периода май 1948 до юли 1950 г. Кольо Карагьозов е изпратен от народната власт на лагер в с. Ножарево, заедно с много други габровци и хора от цялата страна, за полагане на „поправителен труд”, обявени за врагове на народа с мотивите, че:

  • са наследници на стари родове и са притежатели на собственост, както и експлоататори на работниците - без да вземат предвид, че собствеността е добивана през годините с цената на много труд, усилия и умели инвестиции, че бившите фабриканти са правили дарения на различини институции в града, благодарение на които те са процъфтявали, че още от края на XIX век не само са изплащали заплати, но и са осигурявали своите работници и са формирали фондове за отпускане на пенсии на работниците, при разни поводи са им раздавали подаръци, включително и от произвежданата продукция;
  • са получили своето образование в чужбина (а именно това квалитетно образование им е помогнало да станат умни и креативни, да правят успешен бизнес, да създават силна и модерна икономика в България, да осигуряват заетост на населението).

При социалистическия режим К. Карагьозов многократно сменя местожителството си и работата си. В автобиографията му четем, че е работил като счетоводител в коопреция „Сила” в с. Върбаново, в кооперация „Възход” в с. Дебелец, в кооперация „Изгрев” в с. Любово.

Намира вечен покой на 12 декември 1972 г.

Благотворителност[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.libgabrovo.com/modules/news/
  2. http://www.nag-school.org

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Карагьозов Божидар, „И докоснах написаното с върха на пръстите си”, в-к „Габрово днес”, бр. 36, 13.06.1991 г.
  • Карагьозов Божидар, „С поглед към Европа – чудният даскал първият европеец в Габрово”, в-к „Габрово днес”, бр. 19, 22.03.1991 г., с.8
  • инж. Карагьозова Веселинка, „Биографична справка за Васил Карагьозов”, Габрово, 2006
  • Колева Ивелина, Колева Елена, „Васил Карагьозов – in memoriam”, сп. „Минало”, бр. 2, 2008 г., с. 88-96
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Как Габрово стана Българският Манчестър", сп. „Минало“, бр. 4, 2009, стр. 63-72
  • в-к „Балкански екъ”, бр. 62, 04.12.1943 г., с. 4
  • „Книга на габровската индустрия”, 1934 г., с. 33
  • Илимонков Ив., "Анонимно акционерно дружество за търговия и индустрия Иванъ К.Калпазановъ - Габрово", в-к "Таласъмъ", 1933 г., с. 2
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Един изтъкнат габровец - монах в Зографски манастир", в-к "100 вести", подлистник "Християни", 15.04.2010, с. 4
  • Колева Елена, Колева Ивелина, „Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България“, сп. Минало, бр. 2, 2011
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Кольо Василев Карагьозов - достойният наследник на своите деди", в-к Габрово днес, 21 юли 2011г., стр. 4
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Да продължиш достойно делото на своите деди", в-к 100 вести, бр. 16 юли 2011 г., стр. 7
  • Колева Елена, Колева Ивелина, 130 години официални габровско - немски делови и дипломатически отношения", в-к "Габрово днес", 24.01.2012 г., стр. 10