Васил Карагьозов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Васил Николов Карагьозов
български политик и индустриалец
Роден
Починал
31 март 1938 г. (81 г.)
Политика
Депутат IV ОНС   IV ВНС   VII ОНС   

Васил Николов Карагьозов (14 юни 1856 – 31 март 1938), известен в последните си години като схимонах Вениамин, e български фабрикант, политик (народен представител), почетен вицеконсул на Германия в Габрово, учител, схимонах в Зогрфския манастир, изтъкнат общественик и голям дарител.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кратка хронология

  • През 1889 г. тъстът му Иван Калпазанов почива и 33-годишният учител Карагьозов оставя професията си, за да поеме семейната фабрика.
  • През 1895 г. великият везир на Османската империя награждава В. Карагьозов с орден „Меджидие“.
  • От 1926 до 1933 г. Васил Карагьозов е почетен германски вицеконсул в Габрово.
  • През 1932 г. цар Борис III го награждава с орден за граждански заслуги по случай 50-годишния юбилей на фабрика "Иван К. Калпазанов".
  • В. Карагьозов през 1933 г. се замонашва в Зографския манастир и е подстриган за схимонах, приема монашеското име Вениамин (1934).

Роден е във Велико Търново на 14 юни 1856 г. в семейството на Николи Карагьозов и Венета Василева. Племенник е на фабриканта Стефан Карагьозов, Димитър Карагьозов, юриста Ангел Карагьозов. Кръщелник е на търговеца х. Николи Минчоолу. Учи в родния си град, научава гръцки и турски езици. На възраст 15 год. семейството му го изпраща да получи светско образование в Западна Европа. Учи в престижни училища - политехникум (Politechnicum) и техническо висше училище (Technische Hochschule). Научава се да свири на пиано и цигулка, да рисува, пее в хор, немски, френски, английски и италиански езици. Запознава се с принц Фердинанд, който години по-късно ще стане Фердинанд I, княз и цар на българите.

След дипломирането си през 1881 г. се завръща в България. Установява се в Габрово, където започва работа като учител I степен в Априловската гимназия по дескриптивна геометрия и чертане на ученици до VII клас. Бил е изключително отдаден на професията си млад човек. По онова време занятията по дескриптивна геометрия се водят по учебни помагала, направени от самите преподаватели. Записките и методиките, които Васил Карагьозов разработва, са използвани до 1904 г. Неговият ученик и бъдещи проф. д-р Стефан Бончев (геолог и първият тектоник в България), си спомня как мъдро е съветван от своя преподавател ”...в навечерието на изпита никога да не учиш – оставяй тогава мозъка ти да почине и да подреди знанията, които дотогава си усвоил. Ако правиш така, никога няма да бъркаш.” Ученикът запомня своя учител като “добър педагог и човек”. Докато учителства в Априловото школо, основава фонда “Бедни ученици” за набиране и подпомагане със средства на социално слабите учащи.

Името и личността на Васил Карагьозов се свързват с един от най-динамичните и градивни периоди на възход от историята на страната – от средата на XIX век до 1930-те години. Придобива известност благодарение на своята професионална реализация като учител, политик, почетен германски вицеконсул и дългогодишен директор на Първа придворна княжеска фабрика “Иван Колчев Калпазанов” ААД, Габрово за производство на гайтани, шаяци и сукна. Това е първата модерна текстилна фабрика в Княжество България. Слава му донасят многобройните успехи, които предприятието жъне под неговото вещо ръководство.

Васил Карагьозов има големи заслуги за развитието на града като център на текстилната, кожарска, металообработваща промишленост.

За своя принос в развитието на стопанския подем и социалния живот на страната В. Карагьозов получава много отличия – медал за заслуги към обществото, медал за граждански заслуги, медал за принос към държавата, ордени за граждански заслуги, орден за военни заслуги.

Участие в бизнеса[редактиране | редактиране на кода]

Съдбоносна е срещата на 21 септември 1881 г. между Иван Калпазанов и Васил Карагьозов. Тя поставя началото на голямо приятелство, по-късно скрепено от брака на В. Карагьозов с най-голямата дъщеря на Иван Калпазанов – Дешка (по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на изтъкнатия д-р Петър Цончев – медик и краевед на Габрово.

Иван Калпазанов споделя мечтите си, а Васил Карагьозов се заема енергично да му съдейства. Не знае точно коя фабрика произвежда най-качествените машини за щрайхгарна прежда в Германия. Затова адресира писмото “До най-реномираната фабрика за текстилни машини – Германия”. Акуратните пощенски служители го препращат до фабриката на Рихард Хартман в гр. Кемниц. След няколко месеца Иван Калпазанов и Васил Карагьозов отиват заедно в Германия, подписват договори за покупка на необходимата техника ”на стойност 11 000 марки. А всички разноски за машините, за пътуването и възнаграждението на г-на Карагьозов възлизаха на 12 838 гроша.”

Фабриката е осветена на 13 и 14 ноември 1882 г. и официално оповестена в ДВ 139 от 4 декември 1882 г. Наречена е Първа придворна княжеска фабрика за шаяци, сукна и гайтани ”Ив. К. Калпазанов”. Тя е първата модерна фабрика в Княжество България. Отначало е със статут на събирателно дружество, а през 1908 г. е преобразувана в анонимно акционерно дружество.

Нейни собственици са Иван Калпазанов (2/3 от дяловете) и Петко Цокев (1/3 от дяловете, по-късно изкупени от наследниците на И. Калпазанов). В деня на освещаването Иван Калпазанов раздава на дошлите посетители вълна, изпредена в новата фабрика и обагрена в цветовете на българския трибагреник. Васил Карагьозов става дясната ръка на Иван Калпазанов като преводач и бизнес консултант. Княз Александър I Батенберг лично посещава Габрово 2 години по-късно /1884/, за да се запознае с тази така коментирана новост в Княжеството. Тогава собствениците правят второ голямо тържество в чест на княз Александър. Но тогава вече раздават на гостиге прежда в цветовете на българския трикольор, изпредена с машините във фабриката.

На 22 юли 1889 г. Иван Калпазанов умира. Вдовицата Велика Калпазанова и осиротелите деца упълномощават единодушно Васил Карагьозов да поеме ръководството на фамилната фабрика. Това налага да напусне учителската професия, за да се заеме с бизнес дела. Но любовта му към науката, знанието, школото и учениците остава за цял живот. Той става училищен настоятел и прави многобройни дарения за основания от него фонд “Бедни ученици”. Управата на Габровската гимназия не веднъж е отправяла благодарности: “От мое име и от името на бедните ученици при поверената ми гимназия изказвам голяма благодарност за помощта, която благоволихте да дадете за фонд “Бедни ученици”. С красивия Ваш жест Вие стоплихте сърдцата на бедните наши питомци. Ст. Станчев – Директор”.

Управлява умело и резултатите са налице: “Първа придворна княжеска фабрика за платове, шаяци и сукна” печели награди, дипломи и медали от всемирните изложения в Пловдив (1892), Чикаго (1893), Анверс (1894), Лондон (1907). Стоките, произвеждани във фабриката, са познати в много страни в Европа. Той е “интелектуалният виновник за силния ѝ развой.

За Първото изложение в Пловдив през 1892 г. пишат: ”Г-нъ Василъ Карагьозовъ, придворният фабрикантъ на платове от Габрово, от няколко дни се намира в града ни, занят в изложението със строенето на своя павилионъ. Както сме съобщили, павилионът на Г-н Карагьозова е приготвен във Виена и на части се пренесе тук. От няколко дни павилионът се монтира под ръководството на двама майстори монтери от Виена. Участието на Г-на Карагьозова в Първото наше изложение ще бъде твърде отличително, както с елегантния павилионъ, тъй и с хубавите платове, които ще изложи в него.” Павилионът е обявен за най-изящен. Княз Фердинанд го посещава заедно с княгиня Мария-Луиза. Тя е впечатлена и приятно изненадана от високото европейско качество на изделията, а князът поисква да му бъде отстъпен след края на панаира. Васил Карагьозов си тръгва с почетен диплом и златен медал.

През 1895 г. Васил Карагьозов става член на Пловдивската търговско-индустриална камара. България е посетена (1895) от великия везир на Османската империя - силно впечатлен от достиженията на българсата индустрия, награждава Васил Карагьозов и още 2 индустриалци с орден „Меджидие“ IV степен (днес изложен в Регионален исторически музей, Габрово, заедно с други лични вещи, дарени от внуците му Божидар Карагьозов и Веселинка Карагьозова).

През 1897 г. Васил Карагьозов получава концесия за 99 г. да експлоатира мина “Калпазан” в Тревненския балкан и да използва добитите въглища, необходими за работата на фабриката.

Специалисти от цяла България се стичат на 1 октомври 1909 г. за откриването на новопостроената от Карагьозов парна електроцентрала за нуждите на предприятието, на много високо техническо ниво, с мощност 425 к.с., разположена на площ 338 кв. м. Тя е най-мощната парна електроцентрала в града. Самият цар Фердинанд идва лично в Габрово, за да я види. Той следи с голям интерес дейността и развитието на фабриката – тя е негов придворен доставчик на платове, както и за Българската армия. Посещава “Иван К. Калпазанов” ААД още през август 1887 г. Габровската преса отразява, че отсяда в дома на известния габровски индустриалец Рачо Бобчев. При друго посещение в Габрово нощува в семейство Хаджи Берови през септември 1908 г.

Фабриката разполага с фирмено знаме, впечатляващо със своята уникалност, поръчано в “Бонгер Фанен Фабрик”, Виена, пристигнало в Габрово на 8 януари 1900 г. На него са изписани думите на основоположника Иван К. Калпазанов: ”ТРУДИ СЕ, ПОСТОЯНСТВАЙ, НЕ БОЙ СЕ!”, които стават девиз на фабриката.

Дружествената кантора е построена в центъра на Габрово на 2 етажа. На първия етаж се помещава Търговският отдел, а на втория етаж са кабинетите на директорите. Фабриката има уникални бланки за делова кореспонденция и печат.

През 1908 г. известният габровски фабрикант Георги Рашеев има здравословни проблеми и бизнесът му започва да запада. На 12 септември 1908 г. кани своя бивш учител Васил Карагьозов да поеме управлението на фабриката му, като му предоставя неограничени права, за да възроди дейността й. Благодарение на своя богат опит Васил Карагьозов реорганизира дейността и с помощта на добре обмислени кредити набавя средства за закупуване на нова техника, с която увеличава обема на произвежданата продукция и качеството на стоките.

По случай 50-годишния юбилей на фабрика „Иван Калпазанов“ през 1932 г. Васил Карагьозов е на лична аудиенция при цар Борис III и е награден с Орден за граждански заслуги III степен.

За значимостта на управляваното от него предприятие говори и фактът, че във всички писмени източници за Габровската индустрия нейното име се споменава на първо място. В исторически и времеви план тя е първата модерна фабрика, но с течение на времето се превръща и в една от най-добре уредените в България.

Към 1933 г. фабрика “Иван К. Калпазанов”:

  • е доставчик на вълнени платове, одеяла и прежди за Българския царски двор, Българското правителство и Военното министерство;
  • има разработени пазари в Обединеното кралство, Османската империя, Турция, Египет, Албания;
  • разполага с производствени помещения (4985 кв.м.), складове (834 кв.м.), жилища за работниците (1113 кв. м.)
  • разполага със собствена дружествена кантора и нает склад в София за пласиране на продукцията;
  • ползва собствена електрическа централа;
  • има фабричен двор с площ от 20 532 кв. м.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Изявява се като изключително активна личност с разностранни занимания и интереси. Малко известно е, че е поддържал приятелски отношения със Стефан Стамболов - като съграждани и по политически убеждения, както и със Сава Муткуров.

Васил Карагьозов се изявява като политик-либерал. Участва в:

  • IV обикновено народно събрание през 1884 г.;
  • Великото народно събрание от 1 април 1893 г., избран от Габровски избирателен район с най-много гласове (1039);
  • VII обикновено народно събрание от 18 юли 1893 г.; внася законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците за безмитен внос на:
    • 1. “всички видове сечива, машини, инструменти и части за тях, които се употребяват в земеделието и индустрията;”
    • 2. “стоките, които съставляват първоначална материя (сурова стока) на занаятите и индустрията – дървен материал, говежди кожи, коноп в сурово състояние, вълна, прежди и др.”

Седмото обикновено народно събрание не приема тези искания, но те служат за основа при съставяне на “Закон за насърчаване на местната индустрия”, приет по време на VIII обикновено народно събрание през 1894 г., изготвен от Иван Евстратиев Гешов, тогава министър на търговията и земеделието.

Васил Карагьозов е автор на постановката в “Закона за народната просвещение”, според която: “Временните учители, както в основни, тъй също и в класните народни училища, ако не положат изпит най-късно до 1 септември 1899 г., пред определената за тази цел комисия и съгласно нарочно изработената от министерството програма, губят правото си на учителстване. До изтичането на гореозначения срок могат да бъдат назначавани и по всички предмети волнонаемни учители, без да имат изисквания от закона ценз.”

Дипломат[редактиране | редактиране на кода]

  • С Иван Калпазанов поставят началото на първите делови и договорни отношения между Габрово и Германия, след подписване на договорите с фабриката на Рихард Хартман от град Кемниц за изработване на машините за фабриката - декември 1881 година.
  • Почетен немски вицеконсул в Габрово (1926 - 1933). Длъжността е наследена от неговия син Кольо Карагьозов, когато Васил Карагьозов става монах на Атон - Вениамин Схимонах. Консулството в Габрово съществува до 1935 година, когато е закрито и преместено във Варна.

Хуманист и дарител[редактиране | редактиране на кода]

Васил Карагьозов е изключителен дарител. Всеки път при загуба на някой член от семейството е правил големи дарения: за построяване на забавачница в Габрово (1892); за Народна библиотека “Априлов – Палаузов” в Габрово (1907, 1910); за построяване на безплатна трапезария към Дружество “Майчина грижа” в Габрово (1910); по други щастливи поводи – 50-годишен юбилей на фабриката, негов 75-годишен юбилей. Дори и без конкретен повод прави още дарения на Червения кръст (чийто член е от 1 януари 1905 г.), спортен клуб “Чардафон” в Габрово, читалището, библиотеката, във фонд “Бедни ученици”.

Всеки път при загуба на някой член от семейството си е правил големи дарения: 1892 г. за построяване на забавачница в Габрово, 1907 и 1910 г. за Народната библиотека “Априлов – Палаузов” в Габрово, 1910 – за построяване на безплатна трапезария към Дружество “Майчина грижа” – Габрово. При други щастливи поводи, по случай 50 годишният юбилей на фабриката, по случай своя 75 годишен юбилей, дори и без конкретен мотив прави още дарения на Червения кръст, чийто член е от 1 януари 1905 г., на Спортния клуб “Чардафон” в Габрово, на читалището, на библиотеката, във фонда “Бедни ученици”.

Върху рекламна брошура на фабрика “Иван К. Калпазанов” под портрета на Васил Карагьозов пише: “Благодарение на своя просветен ум и упорито трудолюбие неговият принос в преуспяване на фабриката е безспорен. Кавалер е на множество български и чуждестранни ордени, но венец на неговите обществени и индустриални заслуги е голямото отличие, с което е удостоверен с назначаването му за почетен германски консул в Габрово.” Немски възпитаник, познаващ нравите и психологията на германците, човек на бизнеса, който е поддържал делови отношения с немски фирми, човек с доказани качества. Той е най-подходящият да заеме тази длъжност. За периода 1926–1932 г. той “закриля интересите на германските поданици в града и посредничи в търговските отношения на германските фирми с габровските.”

Васил Карагьозов се отличава с дълбока хуманност. През 1922 г. по негова инициатива от печалбите на предприятията се заделят средства във фонд за отпускане на пенсии за добросъвестни работници. Фабриката е първата в България, която отпуска пенсии на свои работници. Нейни работници и служители са служебно застраховани след активното развитие на застрахователния пазар в България.

Вениамин Схимонах[редактиране | редактиране на кода]

Васил Карагьозов се замонашва в Зографския манастир през 1933 г. Подстриган е за схимонах през 1934 г., като приема монашеското име Вениамин.

От там през 1903 г. донася житието и литургията на свети Онуфрий Габровски и ги предава на Габровския девически манастир. След направено дарение за търновското старопиталище "Свети арх. Михаил" успява да измоли отново от новия Търновски митрополит "името на светеца да се споменува винаги на отпуст църква". Дарявал е крупни суми за храма “Свети Иван Рилски” в с. Бичкиня, за храма “Св. Св. Константин и Елена” в Търново, на Търновското епархийското старопиталище “Свети арахангел Михаил”.

През 1933 г. се установява на Атон, в манастир "Св. вмч. Георги Зограф" (т.нар. Зографски манастир). Скоро след неговото настаняване е назначен за секретар на манастира, тъй като има богат опит и владее много езици, включително и гръцки. В качеството си на секретар се грижи за контактите с идващите на поклонение чужденци, води кореспонденцията на Светата обител. Под негово ръководство и финансова подкрепа крило на манастира е преустроено в бани, в които са монтирани вана и бойлер. С помощта на своя син Кольо Карагьозов снабдява манастира с провизии – боб, леща, ориз. Дарява част от личната си библиотека на светата обител.

През май 1937 г. Зографският манастир е посетен от гръцкия крал. Вениамин Схимонах посреща и приветства краля и неговата свита. Владеенето на много чужди езици и богата обща култура моментално оставя прекрасно впечатление у височайшите гости.

Дарява част от личната си библиотека на светата обител. Вениамин Схимонах намира вечен покой на 31 март 1938 г.

Неговият син Кольо Карагьозов се запознава с монаха Пахомий (йеросхимонах Пахомий), докато е послушник в Троянския манастир. Подарил на монасите платове, произведени в семейната фабрика, за да си ушият раса. През 1946 г. прави дарение от 50 000 лв. за изработване на иконостас в Дряновския манастир. Изявява категорично желание да направи още дарения, но народната власт попречва да се осъществи това негово съкровено желание, защото национализират семейната фабрика, финансовите средства, дома на семейството и ги оставят на улицата.

През 1990 г. Божидар Карагьозов (син на Кольо Карагьозов и внук на В. Кольо Карагьозов) посещава Атон и Зографския манастир. Запознава се с йеросхимонах Пахомий и от него разбира, че отецът и неговият баща Кольо Карагьозов са били близки приятели.

Съпруга, деца и внуци[редактиране | редактиране на кода]

Личният живот на Васил Карагьозов е изпълнен с огромни успехи и постижения, но и с голяма лична трагедия. Съпругата му Дешка Калпазанова (дъщеря на фабриканта Иван Колчев Калпазанов и по-голяма сестра на Стоянка, съпругата на д-р Петър Цончев) умира твърде млада, само на 35 г. Този свят напускат още като деца 2 от дъщерите му.

Децата и внуците на Васил Карагьозов вървят по стъпките на своя изтъкнат баща и дядо и наследяват неговите качества – отлично образовани, свирят на музикални инструменти, рисуват, говорят по няколко чужди езика, дарители.

Когато Васил Карагьозов остава вдовец, отказва да се ожени повторно, а наема гувернантка немкиня, която да се грижи за децата му. Единственият му син Кольо Карагьозов завършва „Право“ в Ерланген и Висшето търговско училище (Handel Hochschule) в Лайпциг, Германия. Продължава бизнес делата на семейството в семейната фабрика до национализацията. След 1944 г. е изпратен в лагер в с. Ножарево за 2 години.

Дъщерите Венка, Вела и Иванка получават светско образование в Английския институт (English Institut) в Линдау Швейцария. Омъжени са за известни предприемачи и банкери.

Личността и името на Васил Карагьозов са все още живи благодарение на неговите наследници, които развиват активна дейност да популяризират дейността и заслугите на своя изтъкнат дядо.

През 2006 г. неговият внук Божидар Карагьозов прави дарение за Регионалния исторически музей в Габрово, включващо лични вещи – ръкавици, цилиндър, снимки и орден "Междидие" IV степен, принадлежали на Васил Карагьозов.

Неговата внучка инж. Веселинка Карагьозова и нейните дъщери Ивелина и Елена Колеви написват "Биографична справка за Васил Карагьозов" и даряват Регионалния исторически музей в Габрово снимки, диван и голям рекламен плакат на фабриката, управлявана от В. Карагьозов.

Внучките Елена и Ивелина Колеви публикуват статиите:

  • 2008 г., сп. "Минало", бр. 2 - "In memoriam", посветена на 70-годишнината от кончината на Васил Карагьозов;
  • 2009 г., сп. "Търновски епархийски вести", бр. 10 - посветена на 75-годишнината от замонашването на Васил Карагьозов;
  • 2009 г., сп. "Минало", бр. 4, стр. 63-71 - "Как Габрово стана Българският Манчестър?";
  • 28 март 2010 г., Православие.БГ и informaciata.com - "От светската суета до Бога";
  • 15 април 2010 г., в-к "100 вести", подлистник "Християни", стр. 4 - "Един изтъкнат габровец - монах в Зографски манастир";
  • 29 април 2010 г., личен блог "Минало и бъдеще" - "Едно от живите дела на Васил Карагьозов";
  • 2011 г., сп. "Минало", бр. 2 - "Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България".

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • инж. Карагьозова Веселинка, "Биографична справка за Васил Карагьозов", Габрово, 2006, с. 2, 3, 5-6
  • сп. “Съвременна илюстрация”, С. 1912 г., бр. 19-20, с. 20, 24, 28, 38
  • Колева Ивелина, Колева Елена, "Васил Карагьозов – In memoriam", сп. "Минало", бр. 2/2008 г., с. 88-96
  • сп. ”Исторически преглед”, бр. 1-2/2007 г., “Модернизацията на България и Габрово (1878-2006)”, Габрово, 18-19.09.2006 г., с. 253
  • Карагьозов Божидар, “С поглед към Европа: Чудният даскал – първият европеец в Габрово”, „Габрово днес“, бр. 10/22.03.1991 г.
  • Узунова Ирена, “Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност на габровци”, с. 1
  • Юбилеен сборник по отпразнуване 50-годишнината от първия випуск на Габровската априловска гимназия, Габрово, 1925 г., с. 85-86
  • Юб. сб. по случай 25-та годишнина от първия випуск на Габровската Априловска гимназия, П-в, 1900 г., с. 37 и Узунова Ирена, РИО в Габрово, ”Приносът на Васил Карагьозов в дарителската дейност за габровци”, с. 1
  • Калпазанов, Ив. Д. “Спомени”, в-к “Балканско знаме”, 17.11.1977 г.
  • ОДА Габрово, ф. 28 К, сп. 1, а.е. 75, л. 1 “Договор между Иван Калпазанов и Петко Цокев”
  • в-к “Известия”, бр. 9/09.05.1932 г., с. 2
  • “Нашето първо изложение пловдив”, бр. 29, с. 6
  • Минчев М, “История на вълнено-текстилната промишленост в Габрово”, С. 1982 г., с. 37, 88-89
  • в-к “Свободна реч”, бр. 2637/22.12.1932 г., с. 4
  • Тоцев П. “Връзки и отношения между България и Германия на територията на днешния Габровски окръг (1878 – 1944), с. 125 от “Българско-германски отношения и връзки”, т. II, 1977 г.
  • в-к “Известия”, бр. 40/03.12.1932 г., с. 2-3
  • в-к “Търновски епархийски вести”, бр. 17, 15.12.1922 г., с. 203
  • Карагьозов Божидар, “С поглед към Европа”, в-к “Габрово днес”, бр. 22 / 05.04.1991 г.
  • Карагьозов Божидар, пътепис “И докоснах написаното с върха на пръстите си”, Габрово днес”, бр. 3 /13.06.1991 г.
  • “100 вести”/10.04.2008 г., подлистник “Християни”, с. 1
  • Митова Катя, "Индустриалецът монах", в-к "Янтра днес", бр.159/17-19.08.2007 г., с. 6
  • Фамилия Карагьозови, "Васил Карагьозов - 70 г. от неговата кончина", в-к "Борба" - „7 дни от историята на старата столица“, 13.06.2008 г., с. 2
  • Николов Григор, "По пътя от богатството до Бога", сп. "Мениджър" - „Преди и след първия милион“, бр. м.октомври 2008 г., с. 80-82
  • "Виден индустриалец става монах на Атон" – в www.BG-History.info
  • Цонева Даниела, Цонев Момчил, "Имало едно време в Габрово", С, 2008, с. 149
  • Ботева Донка, "Първата Габровска фабрика – царски доставчик", в-к "Реликви", бр. 2/10.10.1994 г., с. 2
  • Карагьозов Божидар, "Стожерът на фирмата", в-к"Реликви", бр. 2/10.10.1994 г., с. 2
  • Пеев Христо, "Чудото, което преде", в-к "Габрово днес", бр. 18/19.03.1991 г.
  • Чолакова Красимира, "Индустриалец завършва земния си път като Схимонах", в-к "100 вести"/19.08.2006 г., с. 1 и 6
  • Тихова Надя, "И Васил Карагьозов влезе в музея", в-к "100 вести"/16.03.2006 г., с. 1
  • Лазарова Вела, "Фамилия Карагьозови дари скъпи семейни реликви", в-к "Габрово днес"/17.03.2006 г., с. 6
  • Лазарова Вела, "Историческият музей посрещна своите дарители", в-к "Габрово днес"/19.05.2006 г.
  • "Васил Карагьозов", "Алманах на българските индустриалци 1878-1944", С. 1995 г., с. 39-41
  • Чолакова Красимира, "Храмът на Бичкинята навърши 100 години", в-к "Днес плюс", 18.10.2000 г.
  • Семейство Карагьозови, "75 години от замонашването на Васил Карагьозов", в-к "Ден"/24.07.2009 г., с. 4
  • Митова Ганева Катя, "Индустриалецът монах – живот, достоен за роман", "Велико Търново – непознато, любопитно и обичано", "Фабер", 2008, с. 70-73
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Изящно Габровско присъствие в Градината на Божията майка", в-к "100 вести", подлистник "Християни", 10.04.2008 г.
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "75 години откакто Васил Карагьозов се отказа от светския живот, за да се посвети на Бога", в-к "Търновски епархийски вести", бр. 12/2009 г., стр. 10-11
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Как Габрово стана Българският Манчестър", сп. "Минало", бр. 4/2009 г., стр. 63-71
  • Колева Ивелина, Колева Елена, "Свещената мисия на монаха", Православие.БГ / 26.03.2010 и informaciata.com / 28.03.2010
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Един изтъкнат габровец – монах в Зографски манастир", в-к "100 вести", подлистник "Християни"/15.04.2010
  • Колева Елена и Колева Ивелина, "Едно от живите дела на Васил Карагьозов", "Минало и бъдеще", 29.04.2010
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Мястото на фамилия Карагьозови в историята на България", сп. „Минало“, бр. 2/2011
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "130 години официални габровско - немски делови и дипломатически отношения", в-к "Габрово днес", 24.01.2012 г., стр. 10
  • Колева Ивелина, Елена Колева, „Ролята и приносите на габровските църкви, манастири, светци, духовници, монаси и монахини в историята на Габрово и на България“, сп. „Минало“, бр.4/2013, стр. 22-37
  • Колева Елена, Колева Ивелина, "Копринарство и гайтанджийство - два занаята от Търново и от Габрово, които прерастват в модерни и значими индустрии", Сб. от международна конференция "Народните занаяти - минало, настояще и бъдеще", т. 9, Г. 2014 г., стр. 200-234

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]