Национално знаме на България

Знаме на България
Детайли
Притежател	България
Утвърдено	16 април 1879 г.
Последна промяна	12 юли 1991 г.
Съотношение	5:3
	Национално знаме на България в Общомедия

Националното знаме на България има правоъгълна форма и се състои от три цвята: бял, зелен и червен, разположени хоризонтално от горе надолу, като цветните полета са еднакви по форма и размери.

Форма, цветове и размери[редактиране | редактиране на кода]

Развято национално знаме на България.

Формата и цветовете на националния флаг на България са записани в конституцията на Република България

Чл. 166.: Знамето на Република България е трицветно: бяло, зелено и червено, поставени водоравно от горе надолу.

По-подробно, формата, размерите и цветовете се определят от Закона за Държавния печат и Националното знаме на Република България

Форма – правоъгълна със съотношение на широчина към дължина – 3:5. При вертикално окачено знаме, прикрепено към напречник, максималната му дължина може да достигне до пет широчини.
Размери: 18х30 cm, 24х40 cm, 90х150 cm, 129х215 cm.
Цветове:
- бял – със степен на белота не по-малка от 80%,
- зелен – номер 17 – 5936 ТС по скалата на Пантон-текстил или 347 U по скалата на Пантон за печат върху хартия^[1]
- червен – номер 18 – 1664 ТС по скалата на Пантон-текстил 032 U по скалата на Пантон за печат върху хартия^[1]

Стандартни образци за цветовете на националното знаме се съхранявят в Комитета по стандартизация и метрология.

Приблизителни стойности за други цветови модели:

Цвят	HEX цветови модел	RGB цветови модел
Бял	#ffffff	(255,255,255)
Зелен^[2]	#009B75	(0,155,117)
Червен^[3]	#D01C1F	(208,28,31)

История[редактиране | редактиране на кода]

Първо и Второ българско царство и първите години на Османското владичество[редактиране | редактиране на кода]

От „Отговорите на папа Николай до българите“ разбираме, че преди приемането на Християнството българите са използвали конска опашка като военно знаме. След покръстването на България в България започват да се използват знамена, подобни на византийските. Но като цяло данните за българско знаме от времето на Първото и Второто българско царство са оскъдни.

Знаме на Търновград от италианска карта, съставена от Анжелино Далорто през 1325 г.
Знаме на Второто българско царство (при Иван Шишман) от средновековна карта, съставена от Гилем Солер през 1380 г.^[4]

През Възраждането[редактиране | редактиране на кода]

Знамето на Българското опълчение, ушито от Стилияна Параскевова, смятано за първообраз на националното знаме на България.

Първото знаме с цветовете зелено, бяло и червено, подредени в този ред хоризонтално, се използва през 1861 – 1862 г. от двете Български легии на Георги Раковски. По-късно четата на Филип Тотю носи знаме, в което трите цвята са в последователност червен, бял, зелен. Трицветно зелено, бяло и червено е и знамето на букурещкия БРЦК – подредбата на Раковски е може би под влияние на приятеля на Раковски Димитър Ценович, чиято дъщеря Любиша ушива двете знамена на комитета. Същото знаме носи и руско-българският доброволчески батальон в Сръбско-турската война от 1876. Знамето на Троянския комитет на ВРО от 1875 година е червено, зелено, бяло.

Самарското знаме – основното знаме на Българското опълчение, носи трите панславянски цвята – червен, бял и син.

Първите знамена, в които трите български цвята са в днешния порядък, са знамето на Старозогорските въстаници от 1875 г. и на Врачанския комитет от 1876 г. Върху избора на българско национално знаме оказва най-силно влияние знамето, ушито от дъщерята на Иван Параскевов – Стиляна Параскевова, в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война – второто известно опълченско знаме след Самарското. То е квадратно, с лъв и надпис „БЪЛГАРИЯ“ в средата. Това знаме днес е част от колекцията знамена на Националния военноисторически музей.

Знаме на четата на Стефан Караджа.
Българско революционно знаме от Априлското въстание.
Знаме на Раковски, БРЦК и доброволците в Сръбско-турската война.
Знаме на четата на Филип Тотю.
Знаме на Троянския комитет на ВРО.
Самарското знаме.

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

След Освобождението първата българска конституция, приета на 16 април 1879 г., в член 23 определя, че „българското народно знаме е трицвѣтно и състои отъ бѣлъ, зеленъ и червенъ цвѣтове, поставени хоризонтално.“

През 1947 г. към знамето, в левия горен ъгъл на бялото поле, се добавя гербът на Народна република България, който остава до 27 ноември 1990 г. На тази дата текстът в конституцията е променен и гербът е премахнат. Промяната е в сила до приемането на четвъртата конституция на България, където знамето на България се определя в актуалния си вариант. Забележка: Посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Българското знаме през 1947 – 1948
Българското знаме през 1948 – 1967
Българското знаме през 1967 – 1971
Българското знаме през 1971 – 1990

Използване[редактиране | редактиране на кода]

Националното знаме на Република България е постоянно издигнато на:

Народното събрание
Президентството
Министерствата и другите държавни учреждения, на регионалните структури на министерствата и областните администрации
Конституционния съд
Органите на съдебната власт
Българската народна банка
Българската национална телевизия и Българското национално радио
Общините, районите и кметствата, както и на държавните и общинските училища
Входните и изходните контролно-пропускателни и на митническите пунктове
Пристанищата, железопътните гари и аерогарите
Българските дипломатически и консулски представителства

Националното знаме на Република България се издига временно на сградите, където се провеждат сесии на Народното събрание или заседания на общинските съвети, международни конференции или съвещания, общонационални или международни спортни и други състезания от национално значение – през времетраенето им.

Националното знаме на Република България се поставя в предната част вдясно на превозните средства и на предната мачта на плавателните съдове, когато там се намират президентът на републиката, вицепрезидентът, председателят на Народното събрание или министър-председателят.

Националното знаме на Република България се издига в частите на Българската армия и на корабите на Военноморския флот съгласно военните устави.

Знаме на Българската армия[редактиране | редактиране на кода]

Българско бойно знаме

Бойно знаме на БНА, съотношение 4:3

Бойното знаме на военна част от Българската армия е с размери 120х120 cm, еднаква лицева и обратна страна, изработено от коприна, със златистожълти ресни по трите страни. Като външен вид наподобява на бойните знамена от 1881 и 1937 г. Цветове са съчетание от цветовете на националното знаме. В основата му е кръстът от ордена „За храброст“ в червен цвят. В центъра е изобразен златен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна, върху щит на бяло поле. В четирите ъгъла на зелено поле са извезани златни лаврови вензели с насочени към центъра инициали „БА“ (Българска армия). В горната част на знамето по средата е извезан текст „За Република България“ или „С нами Бог“. Знамето е прикрепено към дървен прът с дължина 260 cm и диаметър 4 cm, по средата е монтирана месингова гривна, върху която са гравирани номерът, името на частта и датата на връчване на бойното знаме. На горния край на пръта са поставени метално лъвче и 2 сърмени темляка, закрепени на златисти ленти. Няма пленено българско знаме във военни действия.

Военноморско знаме[редактиране | редактиране на кода]

Военноморският флаг на Република България е с размери 90х60 cm и с цветовете на националното знаме – бяла ивица, не толкова широка, но поне 36 cm и не по-малка, зелена и червена – по 12 cm. В горния ляв ъгъл на бялата ивица е изобразен лъв, обърнат на дясна хералдическа страна. Има и военноморски флаг на президента на Република България, на председателя на Министерския съвет, на министъра на отбраната и на министъра на вътрешните работи. Забележка: посочените по-долу образци и цветовете в тях не са автентични.

Българското военноморско знаме 1879 – 1949
Българското военноморско знаме 1949 – 1955
Българското военноморско знаме 1955 – 1991
Българското военноморско знаме след 1991

Гюйс[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Гюйс

Гюйсът, наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг. Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през 1912 г. Представлява бял квадратен плат, с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст.

Български гюйс 1908 – 1949. Съотношение 1:1
Български гюйс 1949 – 1955. Съотношение 6:7
Български гюйс 1955 – 1963. Съотношение 2:3
Български гюйс 1963 – 1991. Съотношение 1:2
Български гюйс 1991 – Съотношение 2:3

Емблема на ВВС[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Емблема на Военновъздушните сили на България

1915 – 1918
1937 – 1941
1941 – 1944
1944 – 1946
1946 – 1948
1948 – 1992
настояща

Галерия с чужди знамена, наподобяващи българското национално знаме[редактиране | редактиране на кода]

Знаме на Индия на Махатма Ганди (1921)
Знаме на град Манисалес, Колумбия
Знаме на град Немокон, Колумбия
Знаме на град Сан Игнасио, Парагвай
Знаме на град Люблин, Полша

Гюйс на Мексико
Знаме на Херцогство Анхалт, Германия
Знаме на град Ипиалес, Колумбия
Арменско знаме (1885)

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Св. Георги Победоносец, 1998.
Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК „Петър Берон“, 2004. ISBN 978-954-402-072-9.