Герб на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на България
Coat of arms of Bulgaria.svg
Детайли
Гербоносец България Република България
Утвърден 1997
Корона царска корона
Щит на червено, златен коронован лъв
Постамент две преплетени дъбови клонки с плодове
Девиз Съединението прави силата
Предишни версии Coat of arms of Bulgaria (1971-1990).svg
Герб на Народна република България
Coat of arms of Bulgaria (1927-1946).svg
Герб на Третото българско царство

Гербът на България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле, обърнат на дясна хералдическа страна, поставен върху щит. От двете му страни има изобразени лъвове-щитодръжци, а над него — царска корона. Под щита има постамент от дъбови клонки със златни плодове и девизна лента с трикольорен кант, на която има изписан националният девиз „Съединението прави силата“.

Настоящият герб е одобрен от Народното събрание през 1997 година. Това е първият герб на България след края на комунистическото управление в края на 1980-те. Точният вид на герба е предмет на продължителни спорове между политическите партии.

Гербът на Република България се определя със Закона за герба на Република България, според който той е държавен символ, който изразява независимостта и суверенитета на българския народ и българската държава:

Гербът на Република България е изправен златен коронован лъв на тъмночервено поле във формата на щит. Над щита има голяма корона, първообраз на която са корони на български владетели от Втората българска държава, с пет кръста и отделно кръст над самата корона. Щитът е поддържан от два златни короновани изправени лъва, обърнати към щита от лява и дясна хералдическа страна. Те стоят върху две кръстосани дъбови клонки с плодове. Под щита върху прехвърлена през краищата на дъбовите клонки бяла лента с трикольорен кант е изписано със златни букви „Съединението прави силата“.

Гербът и Конституцията на Република България[редактиране | редактиране на кода]

В българската конституционна практика съществува традиция държавният герб да има уредба в Конституцията. В Глава IV "За герба на царството, за печата и за народното знаме" на Търновската конституция, в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Димитровската конституция -, в Глава IX "Герб, печат, знаме, столица" на Живковската конституция

Глава X от действащата в момента Конституция на Република България носи заглавието "Герб, печат, знаме, химн, столица". Член 164 от Конституцията гласи:

Гербът на Република България е изправен златен лъв на тъмночервено поле във формата на щит

с което Конституцията дава конституционно определение на герба на Република България.

Във връзка с подготвяния тогава проект за "Закон за герб на Република България", в който се предвижда гербът да съдържа допълнителни елементи (корона и т.н) освен посочените в цитирания член на Конституцията, на 10 март 1995 г. Конституционният съд на Република България дава ход на дело по искане на 74 народни представители от 37-о Народно събрание с молба Конституционният съд да даде тълкуване на чл. 164 от Конституцията в смисъл: "Нарушава ли се цитираният текст, ако освен основните елементи, вписани за герб на Република България, изображението съдържа и допълнителни?"

Депутатите застъпват съображението, че: "конституционният текст не предрешава въпроса, дали лъвът ще е коронован, наред с възможността за включване на допълнителни елементи за повишаване естетичността и засилване емоционалното въздействие на този висш символ на българската държавност".

Отговаряйки на този въпрос, Конституционният съд отговаря по същество и на въпроса: Изчерпателно ли са изброени съставките на герба в чл. 164 от Конституцията на Република България, или е допустимо добавянето на още елементи?. Отговорът на Конституционният съд е, че "изброяването на елементите на герба в чл. 164 на Конституцията не е и не може да бъде изчерпателно. В текста се съдържа словесно представяне на герба. Това словесно представяне, колкото и подробно да е то, не би могло да опише във всички детайли един художествен образ". Тълкувателят е категоричен, че "Текстът относно герба може да бъде словесно обогатен по преценка на законодателя чрез изменение на Конституцията или със закон".Мотивите на Конституционния съд са, че: "Никога не може да се постигне в текста на нормативна разпоредба пределът, за да се получи изчерпателно словесно изобразяване на художествения образ на герба, както впрочем това важи и при описание с думи на всеки друг художествен образ.". Конституционният съд прави уточнението, че "изложените съображения изцяло важат и по отношение на повдигнатия допълнително от групата депутати въпрос за короната. Липсата или наличието на корона в държавния герб още не означава утвърждаването на формата на държавно устройство. Корони съществуват в републиканските гербове на Австрия, Армения, Полша, Русия, Чехия, Унгария, Финландия и др. Така че няма пречка в държавния герб на една република да има корона". В този ред на мисли конституционните съдии дават разрешение на Народното събрание "да приеме други елементи към основните при утвърждаване на държавния герб". [1]

Съвременни открития за българската хералдика в западноевропейски гербовници[редактиране | редактиране на кода]

Стилизирани изображения на лъв има в Първото българско царство. Лъвът като символ на власт, сила и храброст е засвидетелстван и през Второто българско царство.

Най-старият български герб датира от около 1295 г.[2] Откриването му е вследствие на работата на двама членове на БХВО — Иван Войников и Петър Яначков, които го издирват [3] и осигуряват информация за извора, факсимилета и научни коментари в библиотеки във Великобритания и САЩ[4]. През 2004 година друг член на БХВО д-р Стоян Антонов открива "герба на императора на България" в Гелдренския гербовник [5]. До 2003 година се смята, че най-старият български герб датира от 14 век, поместен в пътепис на анонимен марокански пътешественик.

Исторически гербове на България[редактиране | редактиране на кода]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Княжество/Царство България[редактиране | редактиране на кода]

Народна република България[редактиране | редактиране на кода]

Република България[редактиране | редактиране на кода]

Предложения за герб на България[редактиране | редактиране на кода]

1991-1997[редактиране | редактиране на кода]

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иванов, Иван. Символите на България: герб, знаме, химн. ИК "Петър Берон", 2004. ISBN 978-954-402-072-9.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. РЕШЕНИЕ № 1 от 4 април 1995 г. по конституционно дело № 5 от 1995 г. (Обн., ДВ, бр. 35 от 14.04.1995 г.)
  2. Най-интересното в случая с открития от Иван Войников и Петър Яначков лъв, който животински символ универсално е приеман като български държавен символ е титулатурата "крал" на притежателя му. За крал на България по това време може да претендират Урошите (всичките носят такъв или подобен титул) и унгарските крале. На кой от двамата крале (Стефан Милутин и Андраш III, като последния Арпад) е принадлежал въпросния български герб е спорно, понеже и двамата владетели са владеели български земи по това време. По-вероятна е хипотезата, този български герб да е принадлежал на унгарския крал, понеже Стефан Милутин е ориентирал своята политика на юг към Палеологова Византия, а и съпругата му по това време Анна Тертер (до 1299 г.) има като фамилен символ изобразен двуглав орел. Ковачев, Ганчо. Средновековна хералдика, стр. 54-55. Издателство "Фабер", ISBN 954-775-487-4, 2005.
  3. http://perso.numericable.fr/~briantimms/rolls/lordmarshalsLM01.htm
  4. http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm
  5. http://heraldika-bg.org/BG-gerbovnici.htm

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]