Христаки Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христаки Павлович
български просветен деец
Христаки Павлович 
Роден: 1804 г.
Починал: 21 юли 1848 г. (44 г.)

Христаки Павлович, с духовно име Хрисант, е български възрожденски учител и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христаки Павлович е роден в Дупница, като Христо Павлов през 1804 г. в заможно семейство. Получава първоначалното си образование в Дупница, а след това в Рилския манастир, където става рософор с името Хрисант. Между 1825 - 1828 г. учи в Мелник при учителя Адам Цапек от Мецово, а между 1828 - 1830 учи в Сяр при учителя Аргириадис. Изучава древногръцките философи и се изявява, като отличен църковен певец. Завръща се в манастира и му възлагат длъжността библиотекар.

През 1831 г. по препоръка на игумена Йосиф, заминава за Свищов, където през същата година създава светско училище, в което се обучават редица видни български възрожденци,[2] а през 1841 г. и девическо училище.

Жени се през 1833 г. за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия (Севаста). Тя също била образована и грамотна за времето си жена. Христаки Павлович умира на 21 юли 1848 г. от холера. Оставя 8 деца – синове Димитър Павлович, Николай Павлович, Хрисант Павлович, Илия Павлович, Павел Павлович и дъщери Мариола Високова, Екатерина Аврамова и Пауника Хаджиденкова, както и млада вдовица. За Илия Павлович поема грижа неговият роднина по майчина линия Димитър Хадживасилев, който живее в Румъния. Но както Илия, така и Хрисант и Павел умират в детска възраст.

Павлович е автор на общо тринадесет книги, от които приживе издава десет. Негов внук по майчина линия е Цветан Радославов.

През 2007 година с помощта на общината и местни общественици в центъра на Дупница е изграден негов паметник. .

По–известни негови съчинения[редактиране | редактиране на кода]

  • Аритметика или научна числителница – изд. Белград, 1833 г.
  • Разговорник греко–болгарский за ония, които желаят греческий язик да се научат, при когото и една кратка болгарска история приложи се. Собран и сочинен от Христаки П. Дупничанина, учителя в Славено-Елинското в Свищов училище, който сега перво на свет издава го, Белград, 1835, 99 с.[3]
  • Общополезен писмовник – изд. Белград, 1835 г.
  • Месецослов – изд. Белград, 1835 г.
  • Първа българска граматика – изд. Будин, 1836 г.
  • Канон молебен и прочее – изд. Букурещ, 1841 г.
  • Царственик или история болгарская – изд. 1844
  • Изгубено дете (превод от гръцки на български) – изд. Будин, 1844 г.
  • Граматика славяно-българска – изд. Белград, 1845 г.
  • География или землеописание в ръкопис

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хаджийски, Иван. Христаки Павлович – Дупничанин. История на Дупница и Дупнишко. София, 2015, стр. 583-584.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 488.
  3. Мирчев, Кирил. Гръцко-български разговорници и речници през ХІХ век и тяхното значение за проучваниията на българския език, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 4, с. 38.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]