Христаки Павлович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христаки Павлович
български просветен деец

Роден
1804 г.
Починал
21 юли 1848 г. (44 г.)
Семейство
Деца Николай Павлович
Христаки Павлович в Общомедия

Христаки Павлович, с духовно име Хрисант, е български възрожденски учител и писател.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христаки Павлович е роден в Дупница през 1804 г. в заможно семейство. Получава първоначалното си образование в Дупница, а след това в Рилския манастир, където става рософор с името Хрисант. Между 1825 - 1828 г. учи в Мелник при учителя Адам Цапек от Мецово, а между 1828 - 1830 учи в Сяр при учителя Аргириадис. Изучава древногръцките философи и се изявява, като отличен църковен певец. Завръща се в манастира и му възлагат длъжността библиотекар.

През 1831 г. по препоръка на игумена Йосиф, заминава за Свищов, където през същата година създава светско училище, в което се обучават редица видни български възрожденци,[2] а през 1841 г. и девическо училище.

Жени се през 1833 г. за дъщерята на свищовския първенец Илия Цанков – Севастия (Севаста). Тя също била образована и грамотна за времето си жена. Христаки Павлович умира на 21 юли 1848 г. от холера. Оставя 8 деца – синове Димитър Павлович, Николай Павлович, Хрисант Павлович, Илия Павлович, Павел Павлович и дъщери Мариола Високова, Екатерина Аврамова и Пауника Хаджиденкова, както и млада вдовица. За Илия Павлович поема грижа неговият роднина по майчина линия Димитър Хадживасилев, който живее в Румъния. Но както Илия, така и Хрисант и Павел умират в детска възраст.

Павлович е автор на общо тринадесет книги, от които приживе издава десет. Негов внук по майчина линия е Цветан Радославов.

През 2007 година с помощта на общината и местни общественици в центъра на Дупница е изграден негов паметник. .

По–известни негови съчинения[редактиране | редактиране на кода]

Граматика, изд. Будин, 1836 г., Исторически музей (Дупница)
  • Аритметика или научна числителница – изд. Белград, 1833 г.
  • Разговорник греко–болгарский за ония, които желаят греческий язик да се научат, при когото и една кратка болгарска история приложи се. Собран и сочинен от Христаки П. Дупничанина, учителя в Славено-Елинското в Свищов училище, който сега перво на свет издава го, Белград, 1835, 99 с.[3]
  • Общополезен писмовник – изд. Белград, 1835 г.
  • Месецослов – изд. Белград, 1835 г.
  • Първа българска граматика – изд. Будин, 1836 г.
  • Канон молебен и прочее – изд. Букурещ, 1841 г.
  • Царственик или история болгарская – изд. 1844
  • Изгубено дете (превод от гръцки на български) – изд. Будин, 1844 г.
  • Граматика славяно-българска – изд. Белград, 1845 г.
  • География или землеописание в ръкопис

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хаджийски, Иван. Христаки Павлович – Дупничанин. История на Дупница и Дупнишко. София, 2015, стр. 583-584.
  2. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр. 488.
  3. Мирчев, Кирил. Гръцко-български разговорници и речници през ХІХ век и тяхното значение за проучваниията на българския език, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 4, с. 38.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]