Мила Родино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Мила Родино“
Bulgarian Anthem Music Sheet.InstrumentalSimple.svg
Национален химн на  България
Текст Цветан Радославов[1], 1885
Музика Цветан Радославов, 1885
Приет 8 септември 1964 г.

„Мила Родино“ в Общомедия

„Мила Родино“ е национален химн на България от 1964 г.

Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път – през 1990 г.[2]

Настояща версия на химна[редактиране | редактиране на кода]

Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай!
Твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край![1]

Други варианти на текста[редактиране | редактиране на кода]

Първоначален текст от Цветан Радославов
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край!
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.[3]

При приемането на песента като химн на Народна република България през 1964 г. последният куплет е премахнат и са добавени други 2 куплета, част от ръководната роля на БКП (които отпадат след 1990 г.):

Паднаха борци безчет,
за народа наш любим.
Майко, дай ни мъжка сила,
пътя им да продължим!
(Припев...)
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой!
Партия велика води,
нашият победен строй.[1]
(Припев...)

Спорове по „Мила Родино“[редактиране | редактиране на кода]

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[4]

Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

След 10 ноември 1989 г. в VII велико народно събрание са направени предложения за национален химн, включително и „Шуми Марица“, но окончателно се налага „Мила Родино“.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]