Мила Родино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мила Родино
Национален химн на
България
Текст Цветан Радославов, 1885
Музика Цветан Радославов
Приет 1964

Химнът на България
Мила Родино в Общомедия

Мила Родино става национален химн на България през 1964 г. Основа на музиката и текста е песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. Той я композира по пътя към бойното поле по време на Сръбско-българската война. Текстът е променян многократно, за последен път — през 1990 г.

Припев……….
Настояща версия на химна
Горда Стара планина,
до ней Дунава синей,
слънце Тракия огрява,
над Пирина пламеней.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.

Други варианти на текста[редактиране | редактиране на кода]

Първоначален текст от Цветан Радославов


Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош позлатява,
към Цариград се белей.
Припев:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост, твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана да вървим.
Там се готви бой юнашки,
за свобода, правдини.[1]

До промяната на текста през 1990 г. съществуват още два куплета , които след 1990 г. отпадат:

Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни мъжка сила
пътя им да продължим
Дружно братя българи,
с нас Москва е в мир и бой,
партия велика води,
нашият победен строй.

Спорове относно „Мила Родино“[редактиране | редактиране на кода]

Песента неведнъж е била критикувана, както поради произхода на мелодията, така и поради политическите промени в текста. След 10 ноември 1989 г. На VII Велико народно събрание са направени различни предложения за национален химн, включително и Шуми Марица, но крайно се налага „Мила Родино“.

Когато през 1964 г. е свикана комисия, за да приеме „Мила Родино“ за химн, на решението се противопоставя композиторът акад. Петко Стайнов, който твърди, че мелодията е еврейска, като това не дава основание тя да бъде химн на българите. Петко Стайнов е освободен от комисията и „Мила Родино“ става национален химн. Акад. Добри Христов също споменава, че мелодията е заимствана от еврейската музика, като уточнява, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са заимствани от други народи, и са станали неразделна част от българското музикално наследство. Добри Христов е и автор на първоначалния аранжимент на песента за еднороден хор.[2] Впоследствие текстът е преработен от Димитър Методиев и Георги Джагаров и е направена допълнителна хармонизация от Филип Кутев и Александър Райчев.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за: