Георги Джагаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Джагаров
Djagarov.jpg
Роден 14 юли 1925 г.(1925-07-14)
Починал 30 ноември 1995 г. (на 70 г.)
Професия български поет и драматург
Националност Флаг на България България
Жанр стихотворение, драма
Известни творби „България – земя като една човешка длан“

Георги Георгиев Джагаров е български поет и драматург, приближен на Тодор Живков.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Джагаров е роден на 14 юли 1925 г. в село Бяла, Сливенско. Завършва основно образование в Сливен, после – с отличие сливенската гимназия „Добри Чинтулов“. Член на РМС от 1940 г., а на БКП от 1944 г. Осъден е на 15 години затвор като антифашист, излиза от затвора след 9 септември 1944 г. От 1941 г. пише в сп. „Българска реч“.

Завършва литературния институт „Максим Горки“ в Москва през 1951 г. Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели (1966-1972) и заместник-председател на Държавния съвет. Джагаров е постоянен участник в близкото лично обкръжение на диктатора Тодор Живков, известно като „ловната дружинка“ и действащо като неформален съветнически щаб.[1] Участва в групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[2] Член е на Градския комитет на ДКМС и на Градския комитет на БКП в София. Бил е секретар на партийната организация при Съюза на българските писатели.

Като член на ЦК на БКП на пленума през 1973 г., на който се обсъжда идеята България да стане 16 република на СССР, казва: „Едва ли е нужно и аз да подчертавам, че и с този доклад другарят Тодор Живков прояви онези качества, които ние отдавна познаваме, за които го уважаваме и обичаме като мъдър и прозорлив ръководител на България, онези качества, които му спечелиха име на един от най-изтъкнатите дейци“.[3] Народен представител е в периода 1966 – 1990 г. [4]

В периода 1971-1986 г. е председател на Съвета по развитие на духовните ценности на обществото при Държавния съвет на НРБ. През 1982 г. получава Специалната награда на Френската академия за световна поезия.[5]

Умира от рак на 30 ноември 1995 г. във Военна болница, София. [6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на пиесата „Прокурорът“ и стихосбирките:

  • „Моите песни. Стихотворения“ (1954; 1955; 1985),
  • „Лирика“ (1956),
  • „В минути на мълчание. Стихове“ (1958; 1985),
  • „Стихотворения“ (1969; 1970; 1971; 1972),
  • „Понякога. Избрани стихове“ (1975; 1979),
  • „Сезони. Стихотворения“ (1981).

Сред най-известните му творби е стихотворението „България – земя като една човешка длан“.

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Груев, Михаил. Политическото развитие на България през 50-те – 80-те години на XX век. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 164.
  2. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  3. Христо Христов, „Престъпленията по време на комунистическия режим и опитите за тяхното разследване след 10 ноември 1989 г.“
  4. Йорданка Христозова, „Приятелите на Джагаров не обитават рая“, в. „Стандарт“, 14 юли 2000 г.
  5. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 132
  6. Георги Джагаров на сайта Литературен свят
  7. Почетни граждани на Димитровград, сайт на община Димитровград