Анна Тертер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Анна Тертер
кралица на Сърбия
Родена
13-и век
Починала
не по-рано от 1304 г.
Управление
Период1284 – 1299
Семейство
РодТертеровци, Неманичи, Комнини Дука
БащаГеорги I Тертер
МайкаМария Тертер, Кира-Мария Асенина
Братя/сестриТодор Светослав
Елена (дъщеря на Георги I Тертер)
СъпругСтефан II Милутин (1284 – 1299)
Димитър Дука Комнин Кутрулес (1301 – 1304)
ДецаСтефан Дечански
Анна-Неда

Анна Тертер († сл. 1304) е българска принцеса, кралица на Сърбия (1284 – 1299), трета[1] съпруга на крал Стефан II Милутин, и византийска деспина.

Произход[редактиране | редактиране на кода]

Анна Тертер е дъщеря на българския цар Георги I Тертер и е сестра на цар Теодор Светослав.[2] Дълго време в историографията се е смятало, че Анна е дъщеря на цар Иван Асен III[3]. Предполага се, че Анна е дъщеря на Георги Тертер от първата му съпруга, царица Мария[4]. Но според друга хипотеза Анна е дъщеря на Кира-Мария Асенина, втората съпруга на Георги I Тертер[5] В полза на първата хипотеза може да се приеме едно съобщение на Никифор Григора, според което, когато през 1279 г. Георги I Тертер решил да се ожени повторно за сестрата на Иван Асен III, първата съпруга на Тертер, Мария, заминала на заточение във Византия „заедно с децата му“[6]. Тъй като цар Георги I Тертер и Мария имат още една дъщеря (омъжена за Чака), за която се предполага, че е родена след връщането на майка ѝ в Търново (около 1284), следва, че през 1279 заедно с царица Мария и Теодор Светослав за Византия заминава и Анна, която традиционно се приема за по-голяма от двете дъщери на Георги I Тертер. Интересно е обаче да се спомене и друго съобщение от Георги Пахимер за последвалия брак на Анна и сръбския крал, което е в полза на хипотезата, че Анна е дъщеря на Кира-Мария Асенина:

„ Но той имаше за съпруга дъщерята на Тертер, родена му от сестрата на Асен...[7] “

Кралица[редактиране | редактиране на кода]

През 1284 г. Анна е омъжена за рашкия крал Стефан II Милутин. По този случай в един дубровнишки документ от 11 август 1284 г. са отбелязани подаръците, които дубровничани пратили на сръбския владетел, „когато взел за съпруга дъщерята на българския цар“, а в „Ромейска история“ Никифор Григора отбелязва, че Стефан Урош II Милутин се оженил за сестрата на българския владетел Светослав[8].

Анна Тертер ражда на Стефан II Милутин две деца:[9]

Така в Троицкия ръкопис на сръбската редакция на Синодика на неделята на православието Анна се споменава като майка на децата на Стефан Милутин:

„ Много години даде Бог на нашия крал Урош, на Стефан, на благочестивата кралица Анна и на децата ѝ[10], на Яков, пресвещенния архиепископ на всички сръбски земи, за много години.[11] “

Други автори обаче подлагат на съмнение това сведение, като приемат, че в Троицкия ръкопис Анна е спомената като мащеха на децата на Милутин,[12] a освен това Никифор Григора споменава, че Стефан Милутин нямал деца от сестрата на Светослав.[13]

Византийска деспина[редактиране | редактиране на кода]

През 1299 г. по политически съображения бракът между Анна Тертер и Стефан II Милутин бил разтрогнат, за да може кралят да се ожени за петгодишната византийска принцеса Симонида Палеологина. През 1299 г. при река Вардар, двете страни си разменили заложници, сред които била и дъщерята на Тертер[14]. След като предал заложниците и жена си на ромеите, Стефан II получил ромейската принцеса, с която се венчал в Солун.

След като Анна е предадена на византийците, тя е отведена в Константинопол, където по това време се намират баща ѝ, майка ѝ и мащехата ѝ. Императорската свита, с която Анна пътувала до Цариград, първоначално не влязла в столицата, а се разположила извън града. Бившата кралица била официално посрещната на 22 мунихион (ноември 1299 г.).

Срещу развода на сръбския крал и четвъртия му брак се обявява Вселенската патриаршия, според която бракът на Стефан II Милутин и Анна Тертер бил законен, а Симонида Палеологина била все още дете, за да може да встъпва в брак. Налага се императорът да се срещне с патриарх Йоан II Козма (1294 – 1303), с когото да обсъдят неудобната ситуация. Пред патриарха Андроник II се оправдал с обяснението, че законната първа съпруга на сръбския крал – Елена, все още била жива, когато той се свързал с дъщерята на Тертер, и поради тази причина бракът му с българката бил нелегитимен. По времето, когато Милутин сключил четвърти брак със Симонида Палеологина, законната му първа съпруга Елена вече не била между живите, от което следвало, че бракът му с византийската принцеса бил напълно законен[15].

В 1300 г. братът на Анна Теодор Светослав се възкачва на българския престол. Скоро при него се завръща и Георги I Тертер, който получил от сина си управлението на един град[4]. Анна получава възможност да се завърне в Търново, но точно по това време в нея се влюбва овдовелият епирски деспот Димитър Дука Комнин Кутрулис († сл. 1304)), сина на епирския деспот Михаил II Комнин (1230 – 1266/1268). След известно време, през което двамата поддържали незаконна любовна връзка[16], с разрешение на император Андроник II към 1301 г. деспот Димитър Михаил се жени за красивата българка, която по това време е в разцвета на младостта си.

През 1304 г. деспот Димитър Михаил е заподозрян, че се стреми към византийския престол. Освен това на брака му с „...жена, която е враждебна по произход...“ започва да се гледа с подозрение, тъй като чрез нея вероятно се открива възможност за намеса на енергичния български цар Теодор Светослав в дворцовите дела на империята. Така семейството на бившата сръбска кралица изпада в немилост пред властта. Георги Пахимер отбелязва недоволството на българския цар от отношението към сестра му и зет му[4]. Царят нападнал Византия и ѝ нанесъл тежко поражение при река Скафида.

През януари 1305 г. деспот Димитър е извикан на съд и през март 1305 е осъден. След това той и Анна Тертер са арестувани заедно с децата си и са затворени във „Великия дворец“, а имуществото им е конфискувано.[17] Малко по-късно съпружеската двойка прави неуспешен опит да избяга (вероятно в България), поради което деспот Димитър Михаил Дука Комнин Кутрулес е хвърлен в затвора на „Влахерните“.[18][4]

През 1308 г. между България и Византия бил сключен мирен договор, поради което положението на Анна и съпруга ѝ вероятно е облекчено[19].

Българският цар вероятно не пропуснал да потърси отговорност за отношението към сестра си и от Стефан II Милутин, който, по думите на архиепископ Данило, през 1310 г. пристигнал в Търново. Чрез личен разговор с цар Теодор Светослав кралят целял „да разсее недоверието, което породили някои негови постъки, като например изоставянето на сестра му Анна“[20]

Повече данни за съдбата на Анна Тертер и семейството ѝ няма.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кръстев 2006, с. 651
  2. ↑ Balkan 21, genealogy.euweb.cz
  3. ↑ Кръстев 2006, с. 650, бележка 9
  4. ↑ а б в г д Павлов 2006
  5. ↑ Кръстев 2006, с. 649 , Божилов 1994, с. 258 , Андреев, Лазаров & Павлов 1994, с. 22, Анна Тертер и по-подробно у: Божилов, Иван. Родословието на цар Иван Александър. // Исторически преглед 38 (No 3 – 4). 1981.
  6. ↑ Nicephorus Gregoras. Byzantin hystoria. Vol. I. Ed. Ludovici Schopeni, Bonnae, 1829, c 1336 цитат по: Кръстев 2006, с. 651
  7. ↑ Georgius Pachymeres. Relationes Historicas. Edidit, notisque instruxit Albertus Failler. Gallice vertit Vitalianus Laurent. (CFHB XXIV/2). Paris, 1999. Цитат по: Кръстев 2006, с. 652
  8. ↑ Nicephorus Gregoras. Цит. съч., I, c. 2038 – 12, цит. по: Кръстев 2006, с. 652
  9. ↑ Чорович 1989
  10. ↑ БЛАГОЧЬСТНВѣН КРАЛНЦѣ ANNѣ Н ЧЕДОМА ЕЮ
  11. ↑ Кръстев 2006, с. 653
  12. ↑ Кръстев 2006, с. 653 . Той приема утвърденото в историографията мнение, че Анна е родена след 1279 г., и изтъква, че между 1286 – 1292 г., каквато е датировката на документа, тя е била прекалено малка, за да има две деца.
  13. ↑ Nicephorus Gregoras цит. по Кръстев 2006, с. 657
  14. ↑ Кръстев 2006, с. 654
  15. ↑ Georgius Pahymeres цит. по Кръстев 2006, с. 654 – 655
  16. ↑ Nicephorus Gregores цит. по Кръстев 2006, с. 654 – 655
  17. ↑ Кръстев, Красимир, с. 656
  18. ↑ Кръстев 2006, с. 656
  19. ↑ Андреев, Лазаров & Павлов 1994, с. 22, Анна Тертер
  20. ↑ Ангелов, Петър. Българска средновековна дипломация. София, 1988.. Цит. по: Кръстев 2006, с. 656, бележка под линия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Елизабет Унгарска → кралица на Рашка (1284 – 1299) → Симонида Палеологина
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Анна_Тертер&oldid=11363193“.