Кира-Мария Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Кира-Мария Асенина
царица на България
Лични данни
Родена 13 век
Починала ?
Предшествана от царица Ирина Палеологина
Наследена от царица Мария
Семейство
Брак Цар Георги I Тертер
Династия Асеневци
Баща Мицо Асен
Майка Мария Асенина

Кира-Мария Асенина е българска царица, втора съпруга на цар Георги I Тертер, дъщеря на цар Мицо Асен и сестра на цар Иван Асен III.

Кира-Мария е дъщеря на българския цар Мицо Асен и царица Мария Асенина. По майчина линия Кира-Мария е внучка на цар Иван Асен II.

Точната година и мястото на раждането на Кира-Мария са неизвестни. Възможно е тя да е била родена в България, преди баща ѝ и майка ѝ да се установят във Византия след неуспеха на Мицо Асен да се наложи в гражданската война срещу Константин Тих. Известно е, че през 1263 г. след неблагоприятния за Мицо Асен развой на гражданската война срещу Константин Тих, бащата на Кира-Мария, за да спаси главата си, предава на Византия останалите под негова власт земи на юг от Балкана за владения в Мала Азия по река Скамандър, около древна Троя, тъй че е много вероятно Кира-Мария да е била родена във Византия след бягството на Мицо Асен и съпругата му от България.

През 1277 г. умира цар Константин Тих Асен, убит в битка срещу войските на Ивайло. За да се възползва от настъпилата в България криза, византийският император Михаил VIII жени дъщеря си за брата на Кира-Мария, Иван Асен III, и заедно със значително количество войски го изпраща в България, за да заеме със сила българския престол. През 1279 г. Иван Асен III влиза в българската столица и е обявен за български цар. Положението на новия цар обаче не е сигурно. Сред най-големите му противници е видният болярин Георги Тертер, който не крие претенциите си за българския престол. За да неутрализира Георги Теретер и да го спечели като съюзник, Иван Асен III му предлага титлата "Деспот" и ръката на сестра си Кира-Мария. Тертер не пропуска възможността за сключване на политическа сделка, като с нея цели да покаже лоялност и към византийския клон на царската династия на Асеневци, след като се ожени за дъщерята на Мицо Асен. По този начин той демонстрира лоялност към новия цар, като си и запазва шансовете в случай на неблагоприятен развой на събитията да заеме царския престол. Така Кира-Мария става залог за верността на Георги Тертер към Иван Асен III. Георги Тертер обаче вече е женен за първата си съпруга Мария, от която има и син - Теодор Светослав. Политическите амбиции на болярина се оказват по-силни от семейната му привързаност. Георги Тертер се разделя с първата си съпруга, която е изпратена заедно със сина им в Константинопол. След това бракът между Кира-Мария и Георги Тертер е обявен официално. Георги Тертер е удостоен с титлата "Деспот", а Кира-Мария става негова "Деспотица".

През 1280 г. обаче Иван Асен III бяга позорно от Търново, а търновските боляри обявяват Георги I Тертер за български цар. Така Кира-Мария става българска царица. Отношението към новата царица е изключително негативно. Личността ѝ продължава да се свързва с омразния Иван Асен III и грубата намеса на ромеите в българските вътрешни дела. Така в периода 1280-1283 търновският патриарх Йоаким категорично отказва да признае брака на Кира-Мария и Георги I Тертер за законен и дори ги заплашва с отлъчване от Църквата, първата стъпка към което е забраната царската двойка да престъпва прага на църквата. Патриархът изразява широкото обществено недоволство от присъствието на Кира-Мария в Търново и се ползва със значителна подкрепа в двора. Санкционирал законово правата на Георги I Тертер върху българския престол, бракът му с Кира-Мария сега заплашва да го свали от него. Така Георги I Тертер е принуден да се вслуша в желанието на търновци и започва преговори с Константинопол за връщането на първата му съпруга и сина му в България. Достига се до споразумение Мария и Теодор Светослав да се завърнат в Търново, срещу което Георги I Тертер изпараща непризнатата си съпруга в Константинопол.

За съдбата на Кира-Мария след изпращането ѝ в Константинопол не се знае нищо. Името ѝ обаче е споменато в Бориловия синодик.

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  • Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.