Мария Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мария Асенина
царица на България
Родена
13-и век
Починала
13-и век
Управление
Период1256 – 1263
Семейство
РодАсеневци
БащаИван Асен II
МайкаИрина Комнина
Братя/сестриБелослава Асенина
Коломан І Асен
Михаил II Асен
Ана-Теодора Асенина
Елена Асенина
СъпругМицо Асен
ДецаКира-Мария Асенина
Иван Асен III

Мария е българска княгиня, деспина на Месемврия и титулувана царица на България, съпруга на деспот (обявил се за цар) Мицо Асен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Мария е дъщеря на българския цар Иван Асен II и Ирина Комнина. Сестра е на българския цар Михаил II Асен.

Още като дете Мария е дадена на видния болярин Мицо Асен. Инициативата за този брак вероятно принадлежи на майка ѝ и има за цел да укрепи властта на малолетния Михаил II. След смъртта на Михаил II Асен, убит в болярски заговор, в Българското царство избухват междуособици между различните претенденти за властта. През 1256 г. Мицо Асен с помощта на болярите се възкачва на българския престол, а Мария става царица. Предполага се, че е носила тази титла до 1263 г.

В България избухва гражданска война между Мицо Асен и другия претендент за престола, Константин Тих, избран от болярския съвет за български цар. Мицо Асен и Мария са принудени да напуснат Търново, обсаден от силите на Константин Тих. Известно време царската двойка резидира в старопрестолния Велики Преслав, откъдето Мицо Асен продължава борбата срещу Константин Тих. Войната обаче се развива неблагоприятно за Мария и съпруга ѝ. За да спаси главата си, Мицо Асен сключва сделка с византийския император и разменя останалите под негова власт земи на юг от Балкана за владения в Мала Азия по река Скамандър, около Древна Троя. Така Мария и съпругът ѝ се установяват във Византия, където бившата българска царица живее до смъртта си, датата на която е неизвестна.[1]

Деца[редактиране | редактиране на кода]

Мария Асенина и Мицо Асен имат две деца:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.