Мария Асенина
| Мария Асенина | |
| царица на България | |
| Родена |
между 1238 г. и 1242 г.
|
|---|---|
| Починала | неизв.
|
| Управление | |
| Период | 1256 – 1263 г. |
| Семейство | |
| Род | Асеневци |
| Баща | Иван Асен II |
| Майка | Ирина Комнина |
| Братя/сестри | Мария Асенина Комнина Белослава Асенина Тамара Асенина Елена Асенина Коломан І Асен Михаил II Асен Анна-Теодора Асенина |
| Съпруг | Мицо Асен |
| Деца | Кира-Мария Асенина Иван Асен III |
Мария е българска княгиня, деспина на Месемврия и титулувана царица на България, съпруга на деспот (обявил се за цар) Мицо Асен.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произход
[редактиране | редактиране на кода]Мария е дъщеря на българския цар Иван Асен II и Ирина Комнина. Родена е между 1238 и 1241 – 1242 г.[1] Сестра е на българския цар Михаил II Асен.
Брак и управление
[редактиране | редактиране на кода]Още като дете Мария е дадена на видния болярин Мицо Асен. Инициативата за този брак вероятно принадлежи на майка ѝ и има за цел да укрепи властта на малолетния Михаил II. След смъртта на Михаил II Асен, убит в болярски заговор, в Българското царство избухват междуособици между различните претенденти за властта. През 1256 г. Мицо Асен с помощта на болярите се възкачва на българския престол, а Мария става царица. Предполага се, че е носила тази титла до 1263 г.
В България избухва гражданска война между Мицо Асен и другия претендент за престола, Константин Тих, избран от болярския съвет за български цар. Мицо Асен и Мария са принудени да напуснат Търново, обсаден от силите на Константин Тих. Известно време царската двойка резидира в старопрестолния Велики Преслав, откъдето Мицо Асен продължава борбата срещу Константин Тих.[2] Войната обаче се развива неблагоприятно за Мария и съпруга ѝ. За да спаси главата си, Мицо Асен сключва сделка с византийския император и разменя останалите под негова власт земи на юг от Балкана за владения в Мала Азия по река Скамандър, около Древна Троя. Така Мария и съпругът ѝ се установяват във Византия, където бившата българска царица живее до смъртта си, датата на която е неизвестна.[3]
Потомство
[редактиране | редактиране на кода]Мария Асенина и Мицо Асен имат две деца:
- Иван Асен III (* ок. 1259, † 1303, Мала Азия), български цар през 1279 г.
- Кира-Мария (* XIII век), българска царица (1280 – 1283), втора съпруга на българския цар Георги I Тертер
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Павлов, Пламен (2006). Търновските царици. Велико Търново: ДАР-РХ, ISBN 954-9489-04-3
- Павлов, Пламен (2004). Първите дами на Средновековна България. – Bolgar, 3 октомври 2004, архив на оригинала от 22 май 2008, https://web.archive.org/web/20080522191121/http://bolgar.rgs-bg.com/articles.php?id=73
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Божилов 1994, с. 110.
- ↑ Павлов 2020, с. 71.
- ↑ Божилов 1994, с. 111; Павлов 2020, с. 72.
Цитирана литература
[редактиране | редактиране на кода]- Божилов, Иван (1994). Фамилията на Асеневци (1186 – 1460). Генеалогия и просопография (Второ фототитпно издание). София: Университетско издателство „Марин Дринов“, https://djvu.online/file/dujTvm6kCmbQL
- Павлов, Пламен (2020). Първите дами на Средновековна България. София: „БИ 93“ ООД, ISBN 978-619-7496-56-7
