Белослава Асенина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Белослава
рашка кралица
Лични данни
Семейство
Брак Стефан Владислав I
Династия Асеневци
Баща Иван Асен II
Майка Анна

Белослава е българска княгиня и кралица на Рашка, съпруга на крал Стефан Владислав I.

Белослава е дъщеря на цар Иван Асен II от първата му съпруга Анна, от която Иван Асен II има още една дъщеря – Мария. Тъй като Анна така и не е призната за законна съпруга на царя, Белослава и сестра ѝ се считат за незаконни дъщери на цар Иван Асен II. Царският произход на Белослава и Мария обаче не е поставен под съмнение и е оценен високо, тъй като и двете княгини са определени за съпруги на лица с висок аристократичен статус в съседните на Търновското царство страни, с които Иван Асен II цели да уреди отношенията си. Така Белослава е омъжена за рашкия крал Стефан Владислав I. Този брак на княгинята става гарант за добросъседските отношения между България и съседното кралство.

Царската зестра, с която Белослава пристига в Сърбия, е била изключително богата. По времето, когато в Сърбия още не е било познато бельото, Белослава е носела със себе си в сандъците си дълги копринени долни ризи. Споменава се, че раклите с дрехите ѝ били пълни и с къси ризи, избродирани с коприна и злато. Кралската ѝ стая била покрита с разноцветни килими и завеси от свила. Кралицата разполагала с богати и фини тоалети, които се различавали от дрехите носени от сръбските знатни дами. Също така имала икони с позлатени и сребърни рамки и с инкрустирани бисери.[1]

През 1243 г. Стефан Владислав е детрониран от брат си Стефан Урош I, а Белослава търси убежище в Дубровнишката република. [2] Явно българката е представлявала сериозна опасност за властта на новия крал. Той настоял пред дубровнишките власти да държат под контрол бегълката. В отговор градската управа се ангажирала с писмена клетва, че кралицата няма „...нито по море, нито по суша, нито през Босна...“ да се завръща в Рашка, че няма „... с писма и пратеници да върши нищо против крал Урош...[2]. Конфликтът между Стефан Владислав и Урош скоро е уреден. Стефан Владислав се отказва от престола, но получава обширни владения в поморските сръбски земи. Той и Белослава дори запазват кралските си титли. Скоро след това Белослава зе завръща в Рашка, заемайки полагащото ѝ се място сред елита.[2]

Потомство[редактиране | редактиране на кода]

Белослава ражда на крал Стефан Владислав три деца:

  • Стефан (?-1281)
  • Деса, жупан
  • дъщеря, чието име е неизвестно, но за която има сведения, че е омъжена за хърватския княз на Омиш Джурадж или Дуро Качич от рода Качичи (ок.1234 – 1243). За това съобщава едно писмо от 1276 г. на Дуро Качич, който отбелязва и че съпругата му е получила зестра от баща си[3][4].

Източник[редактиране | редактиране на кода]

  1. Симић Калпачки, Томислав (2010). Жене српских владара. Београд: Наша прича плус: Патам. ISBN 978-86-876001-08-6
  2. а б в Павлов, Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАр-РХ, 2006.
  3. Bosna i Hercegovina: iseljenički kalendar, Matica iseljenika SR Bosne i Hercegovine. 1969. Hrvatski feudalac i gospodar Neretvanske krajine Đuro Kačić imao je za ženu kćerku srpskog kralja Vladislava. Ona je od oca dobila miraz. O ovome nas 1276. godine obavještava jedno pismo na srpskohrvatskom jeziku Đure Kačića.
  4. Journal of Croatian Studies, Томове 28 – 30, Croatian Academy of America. 1988. p. 124. The Croatian Cyrillic Letter of Duke Đure Kačić of Omiš (list OmiSkog kneza Đure Kačiča) to Dubrovnik was written in 1276.
Анна Теодора Комнина кралица на Рашка (1234 – 1243) Елена Анжуйска