Направо към съдържанието

Евдокия Ангелина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евдокия Ангелина
Ευδοκία Αγγελίνα
византийска императрица
Родена
1173 г.
Починала
около 1211 г. (38 г.)

РелигияВселенска патриаршия
Управление
Период1204 г.
Семейство
РодАнгели
БащаАлексий III Ангел
МайкаЕфросина Дукина Каматирина
Братя/сестриАнна Ангелина
СъпругСтефан Първовенчани (1186 – 1198)
Алексий V Дука (април 1204 – декември 1204)
Лъв Сгур (1205 – 1208)
ДецаСава II
Комнина Неманя
Стефан Радослав
Стефан Владислав

Евдокия Ангелина (* 1173; † ок. 1211) е за кратко византийска императрица (1204), чрез брака си с император Алексий V Дука Мурзуфул.

Произход и ранни години

[редактиране | редактиране на кода]

Евдокия е дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. През 1186 г. баща ѝ е детрониран от брат си Исак II Ангел, след което бяга в Сирия. Новият император решава да омъжи племенницата си Евдокия за сина на сръбския жупан Стефан Неманя, с което най-вероятно Исак II цели едновременно да закрепи връзките с Рашка и да отстрани наследницата на Алексий III от византийския двор.

Брак със Стефан Първовенчани (1186 – 1198)

[редактиране | редактиране на кода]

Около 1186 г. Евдокия е омъжена за Стефан Първовенчани, който през 1196 наследява баща си и получава титлата Велик жупан на Рашка. Евдокия ражда на Стефан Първовенчани трима сина и една дъщеря:

Според Никита Хониат между Стефан Първовенчани и Евдокия избухва скандал, който около 1198 г. завършва с взаимни обвинения в изневяра и раздяла, поради което около 1200 г. Евдокия е изгонена от владенията на съпруга си, които напуска само с дрехите на гърба си. Тя успява да стигне пеш до владенията на Вукан Неманич в Зета, където получава благосклонен прием и подкрепа. След като успява да се съвземе, Евдокия се отправя към Дирахиум, откъдето императорски кораб я откарва обратно в Константинопол. Прогонването на Евдокия от Сърбия е резултат от западането на Византийската империя, която по това време губи мощта и престижа си.[1]

Брак с Алексий V Дука (1204)

[редактиране | редактиране на кода]

Във византийската столица Евдокия става любовница на император Алексий V Дука Мурзуфул. На 12 април 1204 тя, майка ѝ и Алексий V Дука Мурзуфул напускат обсадения от кръстоносците град и пристигат в Мосинопол, където бащата на Евдокия разрешава тя да се омъжи за Алексий V. Евдокия успява да се омъжи за император Алексий V, но скоро след това съпругът ѝ е ослепен по заповед на собствения ѝ баща, въпреки острите протести на Евдокия. След това слепият Алексий V е предаден на кръстоносците, които го хвърлят от върха на Теодосиевата колона в Константинопол.

Брак с Лъв Сгур (1205 – 1208)

[редактиране | редактиране на кода]

За да отмъсти за съпруга си, Евдокия организира неуспешен заговор срещу баща си. Поради това през 1205 г. Алексий III я омъжва насила за Лъв Сгур, независим владетел на Коринт, който още през 1204 г. предложил убежище на Алексий III Ангел и семейството му.

През 1207/1208 г., обсаден от кръстоносците в Коринтската крепост, Лъв Сгура се самоубива. Смята се, че Евдокия е умира няколко години по-късно, най-вероятно през 1211 г.

  1. Fine 1994, с. 46.
  • K. Varzos, Ē genealogia tōn Komnēnōn, Thessalonica, 1984.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4. с. 46.
  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • O city of Byzantium: annals of Niketas Choniates tr. Harry J. Magoulias (Detroit: Wayne State University Press, 1984).
  • Mihailo Laskaris. Byzantine Princesses in Medieval Serbia. 1926.