Евдокия Ангелина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евдокия
византийска императрица
Лични данни
Родена
Починала
около 1211 г. (38 г.)
Семейство
Баща Алексий III Ангел
Майка Ефросина Дукина Каматерина
Бракове Стефан Първовенчани
Алексий V Дука Мурзуфул
Лъв Сгура

Евдокия Ангелина (1173 – 1211) е за кратко византийска императрица (1204), чрез краткия си брак с император Алексий V Дука Мурзуфул.

Евдокия е дъщеря на византийския император Алексий III Ангел и Ефросина Дукина Каматерина. През 1186 г. Алексий III Ангел е детрониран от брат си Исак II Ангел, след което бяга в Сирия. Новият император решава да омъжи племенницата си Евдокия за сина на сръбския жупан Стефан Неманя, с което най-вероятно Исак II цели едновременно да закрепи връзките с Рашка и да отстрани наследницата на Алексий III от византийския двор.

Около 1186 г. Евдокия е омъжена за Стефан Първовенчани, който през 1196 наследява баща си и получава титлата Велик жупан на Рашка. Евдокия ражда на Стефан Първовенчани трима сина и една дъщеря:

Според Никита Хониат между Стефан Първовенчани и Евдокия избухва скандал, който около 1198 г. завършва с взаимни обвинения в изневяра и раздяла, поради което около 1200 г. Евдокия била изгонена от владенията на съпруга си, които напуснала само с дрехите на гърба си. Тя успяла да стигне пеш до владенията на Вукан Неманич в Зета, където получила благосклонен прием и подкрепа. След като успяла да се съвземе, Евдокия се отправила към Дирахиум, откъдето императорски кораб я откарал обратно в Константинопол. Прогонването на Евдокия от Сърбия е резултат от западането на Византийската империя, която по това време губи мощта и престижа си.[1]

Във византийската столица Евдокия става любовница на император Алексий V Дука Мурзуфул. На 12 април 1204 тя, майка ѝ и Алексий V Дука Мурзуфул напускат обсадения от кръстоносците град и пристигат в Мосинопол, където бащата на Евдокия разрешава тя да се омъжи за Алексий V. Евдокия успява да се омъжи за император Алексий V, но скоро след това съпругът ѝ е ослепен по заповед на собствения ѝ баща, въпреки острите протести на Евдокия. След това слепият Алексий V е предаден на кръстоносците, които го хвърлят от върха на Теодосиевата колона в Константинопол. За да отмъсти за съпруга си, Евдокия организира неуспешен заговор срещу баща си. Поради това през 1205 г. Алексий III я омъжва насила за Лъв Сгур, независим владетел на Коринт, който още през 1204 г. предложил убежище на Алексий III Ангел и семейството му.

През 1207/1208 г., обсаден от кръстоносците в Коринстската крепост, Лъв Сгура се самоубива. Смята се, че Евдокия е почина няколко години по-късно, най-вероятно през 1211 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fine 1994, с. 46.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • K. Varzos, Ē genealogia tōn Komnēnōn, Thessalonica, 1984.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr.. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4.
  • Fine, John Van Antwerp, Jr.. The Late Medieval Balkans: A Critical Survey from the Late Twelfth Century to the Ottoman Conquest. Michigan, University of Michigan Press, 1994. ISBN 0-472-08260-4. с. 46.
  • The Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, 1991.
  • O city of Byzantium: annals of Niketas Choniates tr. Harry J. Magoulias (Detroit: Wayne State University Press, 1984).
  • Mihailo Laskaris. Byzantine Princesses in Medieval Serbia. 1926.