Теодора-Евдокия
Теодора-Евдокия според някои схващания е дъщеря на крал Стефан Дечански от втория му брак с византийската принцеса Мария Палеологина и съответно по тази логика еднокръвна сестра на цар Стефан Душан. Някои изследователи обаче оспорват тази теза, тъй като тя се базира на използваната от Теодора-Евдокия титла „царица“, която навежда на погрешната мисъл, че тя е дъщерята на крал Дечански.[1] В действителност, както твърди Пламен Павлов, тази титла са имали право да използват в някои случаи и деспотиците. Затова той смята, че така изведен произходът ѝ е плод на недоразумение и в действителност Теодора-Евдокия произлиза от българското болярство.[2]
Теодора-Евдокия е родена около 1330 година. В периода 1346 – 1355 г. се омъжва за овдовелия Велбъждски войвода Деян. Войводата Деян се сдобива с титлата севастократор, а по-сетне става и деспот. Теодора го надживява, също както и първородния си син деспот Йоан.[3] В края на земните си дни Теодора се замонашава и приема монашеското име Евдокия. Умира вероятно преди 1393 г.[4]
Също така следва да се поясни, че Доя, чийто портрет е запазен в Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“ редом до портрета на нейния съпруг (погрешно смятан за деспот Деян), не е Теодора-Евдокия, както се смята обикновено. Доя е местна болярка.[5]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
- ↑ Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
Деян | → | Велбъждски деспот (1354 – неизв.) | → | Йоан Драгаш |
|