Теодора-Евдокия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодора-Евдокия

Теодора-Евдокия според някои схващания е дъщеря на крал Стефан Дечански от втория му брак с византийската принцеса Мария Палеологина и съответно по тази логика еднокръвна сестра на цар Стефан Душан. Някои изследователи обаче оспорват тази теза, тъй като тя се базира на използваната от Теодора-Евдокия титла „царица“, която навежда на погрешната мисъл, че тя е дъщерята на крал Дечански.[1] В действителност, както твърди Пламен Павлов, тази титла са имали право да използват в някои случаи и деспотиците. Затова той смята, че така изведен произходът ѝ е плод на недоразумение и в действителност Теодора-Евдокия произлиза от българското болярство.[2]

Теодора-Евдокия е родена около 1330 година. В периода 1346 – 1355 г. се омъжва за овдовелия Велбъждски войвода Деян. Войводата Деян се сдобива с титлата севастократор, а по-сетне става и деспот. Теодора го надживява, също както и първородния си син деспот Йоан.[3] В края на земните си дни Теодора се замонашава и приема монашеското име Евдокия. Умира вероятно преди 1393 г.[4]

Също така следва да се поясни, че Доя, чийто портрет е запазен в Земенския манастир „Св.Йоан Богослов“ редом до портрета на нейния съпруг (погрешно смятан за деспот Деян), не е Теодора-Евдокия, както се смята обикновено. Доя е местна болярка.[5]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
  2. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
  3. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
  4. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
  5. Пламен Павлов, „Забравеното Средновековие“, изд. Българска история, 2019 г., стр. 276
Деян Велбъждски деспот (1354 – неизв.) Йоан Драгаш