Борилов синодик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Борилов синодик
Борилов Синодик.png
Автор неизв. книжовници от Второ Българско Царство
Оригинален език Среднобългарски

Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век. Той е важен извор за историята на Второто българско царство.

Създаден е във връзка със събора срещу богомилите, свикан от цар Борил през 1211 г. Тогава по царско нареждане е преведен на български език гръцкият Синодик от 843 г., съдържащ опровержения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространени във Византия.[1] Към превода е прибавена отделна глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилите.

По-късно Бориловият синодик е допълнен с разказ за възстановяването на Търновската патриаршия през 1235 г. и с поменик на български царе, царици, патриарси, митрополити и боляри. След падането на Търново (1393 г.) той е пренесен и разпространяван в Сърбия, Молдавия и Русия, където по негов образец са съставени местни синодици.

Най-ранният запазен препис на Синодика датира от края на XIV век. Намерен е в Търново от Николай Палаузов, а сега се пази в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ под № 289.[2] Тази библиотека притежава и втори, по-късен препис (№ 432), направен през XVI век и открит от Марин Дринов.

Някои текстове в Палаузовия ръкопис на синодика са съпроводени от музикални знаци.[3]

На 3 ноември 2017 г. Бориловият синодик е включен в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Успенский Ф. И. Синодик в Неделю Православия: Сводный текст с приложениями. Одесса, 1893.
  2. Тотоманова, А. Синодик царя Борила в сборнике Палаузова. – В: XXI ежегодная богословская конференция. Церковно-историческия исследования в контексте современной науки. Москва, 2011, [http://www.academia.edu/3422610/Синодик_царя_Борила_в_сборнике_Палаузова_НБКМ_289_ ].
  3. Лазаров, С. Синодикът на цар Борил като музикално-исторически паметник. – Известия на Института за музикознание, 7, 1960, 5 – 77; Тончева, Е. Музикални текстове в Палаузовия препис на Синодика на цар Борил (Палеографско изследване и музикален анализ). – Известия на Института за музикознание, 12, 1967, 57 – 159.
  4. ((bg))  Нови български елементи в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО. // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 17 ноември 2017 г. Посетен на 18 ноември 2017 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Попруженко, М. Синодик царя Борила. Български старини, т. 8. София, 1928
  • Държава и църква през ХIII век: Преписка на българите с папа Инокентий III, Синодик на цар Борил. С., 1999, 55 – 88, 97 – 105 (Славянска библиотека. Серия Slavia Orthodoxa).
  • Ив. Божилов, А.-М. Тотоманова, Ив. Билярски. Борилов синодик – издание и превод. С., ПАМ, 2011.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • A.-M. Totomanova, The Synodikon of Orthodoxy in Medieval Bulgaria. – Studia Ceranea 7, 2017, 169–227