Битолски триод
| Битолски триод | |
 Страница от Битолския триод | |
| Автор | Георги Граматик |
|---|---|
| Създаден | XII век |
| Оригинален език | кирилица, следи от глаголица |
| Жанр | християнска литература |
| Вид | постен триод |
Битолският триод e среднобългарски книжовен паметник, постен триод (трипесник) от последната четвърт на XII век.[1]
История[редактиране | редактиране на кода]
В 1898 година ръкописът е донесен в Българското търговско агентство в Битоля от някое от околните села заедно с други славянски и гръцки ръкописи.[1] Йордан Иванов го намира там в 1907 година. Сега той се пази в Научния архив на Българската академия на науките (№ 38), София.[2]
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Има 101 пергаментни листа с размер 275 х 195 mm. Според Йордан Иванов е писан в село Световраче от Георги Граматик, произхождащ от село Вапа, Дебърско.[3] Част е от постен триод. Наред с обичайните служби съдържа химнографски цикъл на Константин Преславски.[4] Написан е на кирилица, но със следи от глаголица, което се смята за характерна черта за паметници от югозападните български земи. Съществува предположение, че е пряко копие на по-стара, глаголическа книга.[5] Срещат се и музикални знаци. Има честа употреба на самостоятелна тита (Θ), която е писана с черно и червено мастило. Този знак е поставян над отделни думи с цел да се подскаже на певците, че трябва да орнаментират мястото.[6]
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 452 - 467.
- Zaimov, J. The Kičevo Triodium. – Полата кънигописьная, 10/11, 1984, 1-202
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Русек, Й. За езика на Битолския триод. – Старобългаристика, 5, 1981, № 2, 72–78
- Петканова, Д. Константин Кирил – Денница на славянския род, (Народна Просвета), С., 1983.
- Петров, С., Х. Кодов, Старобългарски музикални паметници, София, 1973, стр. 121-127.
- Добрев, Иван. За една приписка в Битолския триод - Старобългарска литература, 25-26, 1991, 110-114.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 452.
- ↑ Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, Издателство на Българската академия на науките, 1969. с. 62 - 75.
- ↑ Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 454.
- ↑ Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. – Кирило-Методиевски студии, 2, 1985.
- ↑ Милтенов, Я. Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. – Wiener slawistisches Jahrbuch, 55, 2009, 191-291.
- ↑ Куюмджиева, Светлана. Преразглеждайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 182-183.
