Битолски триод

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битолски триод
Страница от Битолския триод
Страница от Битолския триод
Автор Георги Граматик
Създаден XII век
Оригинален език кирилица, следи от глаголица
Жанр християнска литература
Вид постен триод

Битолският триод e среднобългарски книжовен паметник, постен триод (трипесник) от последната четвърт на XII век.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В 1898 година ръкописът е донесен в Българското търговско агентство в Битоля от някое от околните села заедно с други славянски и гръцки ръкописи.[1] Йордан Иванов го намира там в 1907 година. Сега той се пази в библиотеката на Българската академия на науките (№ 38), София.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Има 101 пергаментни листа с размер 275 х 195 mm. Според Йордан Иванов е писан в село Световраче от Георги Граматик, произхождащ от село Вапа, Дебърско.[3] Част е от постен триод. Наред с обичайните служби съдържа химнографски цикъл на Константин Преславски.[4] Написан е на кирилица, но със следи от глаголица, което се смята за характерна черта за паметници от югозападните български земи. Съществува предположение, че е пряко копие на по-стара, глаголическа книга.[5] Срещат се и музикални знаци. Има честа употреба на самостоятелна тита (Θ), която е писана с черно и червено мастило. Този знак е поставян над отделни думи с цел да се подскаже на певците, че трябва да орнаментират мястото.[6]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 452 - 467.
  • Zaimov, J. The Kičevo Triodium. – Полата кънигописьная, 10/11, 1984, 1-202

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Русек, Й. За езика на Битолския триод. – Старобългаристика, 5, 1981, № 2, 72–78
  • Петканова, Д. Константин Кирил – Денница на славянския род, (Народна Просвета), С., 1983.
  • Петров, С., Х. Кодов, Старобългарски музикални паметници, София, 1973, стр. 121-127.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 452.
  2. Кодов, Х. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. София, Издателство на Българската академия на науките, 1969. с. 62 - 75.
  3. Ивановъ, Йорданъ. Български старини изъ Македония. Второ, допълнено издание. София, Издава Българската академия на наукитѣ, Държавна печатница, 1931. с. 454.
  4. Попов, Г. Триодни произведения на Константин Преславски. – Кирило-Методиевски студии, 2, 1985.
  5. Милтенов, Я. Кирилски ръкописи с глаголически вписвания. – Wiener slawistisches Jahrbuch, 55, 2009, 191-291.
  6. Куюмджиева, Светлана. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 182-183.
     Портал „Македония“         Портал „Македония