Христо Кодов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Кодов
български литературовед и палеограф
Роден
Христо Николов Кодов
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Софийска духовна семинария
Научна дейност
Област Филология, библиография
Учил при Стефан Младенов
Работил в Първа мъжка гимназия
Народна библиотека
Институт по история на БАН
Църковно-исторически и архивен институт при Българската патриаршия

Христо Николов Кодов е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г. в Калофер.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Прекарва детството си в Цариград. Там за първи път се появяват интересите му към езикознанието. Завръща се в България през 1916 г. и на следващата година постъпва в Софийската духовна семинария, която завършва през 1923 г. До 1927 г. следва славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През време на обучението си слуша лекции при Беньо Цонев, Любомир Милетич, Йордан Иванов, Иван Шишманов, Боян Пенев и др. Ключова роля за формирането му като езиковед има световноизвестният Стефан Младенов, който го насочва към проблемите на сравнителното индоевропейско езикознание. Завършва обучението си с кратка специализация в Полша, където има възможността да се запознае с научните достижения на най-добрите представители на Краковската школа. Друга фигура, която изиграва важна роля в изграждането му като специалист, е Маньо Стоянов, който – по-късно – през 60-те години го привлича за съвместна работа по описа на славянските ръкописи в Народната библиотека.

Зрял период[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си от Полша е назначен за преподавател по класическите езици в Първа мъжка гимназия в София (1929 – 1944). Още в самото начало на учителските си години публикува своята първа научна монография (виж по-долу). Следват нови научни публикации, важно място сред които заема Езикът на тракийските българи – студия, появила се като резултат от участието му в експедиция под ръководството на Стефан Младенов.

Време на репресии[редактиране | редактиране на кода]

Събитията след 9 септември 1944 г. и свързаните с тях репресии срещу българската интелигенция се отразяват и върху съдбата на младия учен. След 1944 г. липсват сведения за живота му. Официално нищо не е известно за него и за негова научна дейност – чак до времето на Никита Хрушчов и отзвука от настъпилото общо разведряване в България в края на 50-те и началото на 60-те години на XX век. Единствената податка за живота на проф. Кодов в този период е от Боряна Христова, която разказва, че „въпреки че владее 7 езика и е вече изграден специалист-езиковед, той е принуден да се пенсионира като шлосер“.

Реабилитиране[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с други оцелели след 1944 г. видни български учени, в началото на 60-те години проф. Кодов отново се появява на научното поприще като сътрудник на БАН и Народната библиотека, а от 1965 г. вече и официално – нещатен сътрудник на Института по история на БАН. От началото на 1977 г. той е старши научен сътрудник, II степен в Църковно-историческия и архивен институт при Българската патриаршия (решение на Научния съвет на института от 7 февруари 1977 г.). По решение на Св. Синод на БПЦ от 19 март същата година той е назначен на постоянна работа в Института, а по-късно става и негов заместник-директор.

Междувременно проф. Кодов преподава и в Духовната академия „Св. Климент Охридски“, където чете лекции по дисциплината Църковнославянски език (с оглед на старобългарския). В това си качество той е и член с право на съвещателен глас на Научния съвет на Църковно-историческия и архивен институт – още от момента на неговото учредяване.

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 и 1979 г. проф. Кодов е инициатор за сформирането на екипа по описването на славянските ръкописи в Зографския манастир на Атон и основен участник в него. С Българската православна църква и със сградата на пл. „Ленин“ 19, той остава свързан до края на живота си. Кръгът на преките и непреките негови ученици днес включва много от научните работници в областта на славистиката като цяло, както и преподаватели по богословие и висши клирици на БПЦ.

Проф. Христо Кодов напуска този свят след кратко боледуване на 17 юли 1982 г. Опелото му извършва на 19 юли лично приснопаметният Стобийски епископ Арсений (по-късно Пловдивски митрополит, а по-това време Главен секретар на Св. Синод) в храма на Централните софийски гробища, заедно с множество свещеници. Надгробно слово произнася един от най-близките ученици на професора – Божидар Райков. На опелото присъства цветът на българската славистика.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът с научните трудове на проф. Кодов е дълъг. Сред най-важните издания, плод лично на неговото перо или в съавторство, са:

  • Подвижното българско ударение и неговото отношение към праславянското ударение. I. Съществителни имена. С., 1929 г.
  • Езикът на тракийските българи. С., 1935 г.
  • Един непознат препис на службата на Кирил Философ. С., 1963
  • Опис на славянските ръкописи в Софийската народна библиотека – т. III, С., 1964 и т. IV, С., 1971, заедно с Маньо Стоянов
  • Енински апостол (старобългарски писмен паметник от XI век). С., 1965, заедно с Кирил Мирчев
  • Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките. С., 1969
  • Климент Охридски. Събрани съчинения – т. I, С., 1970; т. II, С., 1977 и т. III, С., 1973), заедно с Боньо Ст. Ангелов, Куйо Куев и Климентина Иванова
  • Старобългарски музикални паметници. С., 1975, заедно със Стоян Петров
  • Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора – т. I, С., 1985, в съавторство с Божидар Райков и Стефан Кожухаров
  • Славянски ръкописи в Рилския манастир. С., 1986, заедно с Божидар Райков и Боряна Христова.

На проф. Кодов принадлежи и първоначалната идея за написването на широко известната днес Кирило-Методиевска енциклопедия, в издаването на която той е един от основните редактори. Той остава в историята на българското литературознание и като член на редакционната колегия на поредицата „Старобългарска литература“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Христова, Б. „Христо Кодов“. – В: Българска книга. Енциклопедия (съст. А. Гергова). С., 2004, с. 247 – 248
  • Буюклиев, И. „Проф. Христо Кодов (1901 – 1982)“. – Съпоставително езикознание, 1/1983, с. 125 – 127
  • Събев, Т. „Учредяване, цел и задачи на Църковноисторическия и архивен институт“. – Известия на ЦИАИ и ЦЦИАМ, т. I. С., 1978, с. 9 – 18.
Heckert GNU white.png Тази страница представлява или съдържа производна работа на страницата Христо Николов Кодов от сайта {{{сайт}}} към 3 декември 2007. Оригиналният текст с автор(и) Борис Маринов, както и тази производна версия, са защитени от Лиценза за свободна документация на ГНУ.