Ягичев златоуст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Ягичевият златоуст е среднобългарски пергаментен ръкопис от от началото на ХІV в. Носи името на слависта Ватрослав Ягич, който го закупува ок. 1890 г. и обнародва първото изследване за него.[1] По-рано се е пазел в Синайския манастир. Сега се намира в Руската национална библиотека (№ Q.п.I.56)[2] - с изключение на един лист, принадлежащ на Националната библитека в Париж (Paris. Slav. 65, fol. 5).[3]

Ръкописът съдържа предимно проповеди (слова) на Йоан Златоуст в славянски превод, но включва също няколко произведения на Климент Охридски и на Йоан Екзарх и най-старите познати славянски текстове на два новозаветни апокрифа. Украсен е със заставки и зооморфни (зверообразни) начални букви.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитрова, М. Ягичев Златоуст: средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV век. С., 2011 [изследване и пълно издание на текста]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jagić, V. Bericht über einen mittelbulgarischen Zlatoust des 13.-14. Jahrhunderts. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-historische Classe, 139, 1898, Abh. 4
  2. Христова, Б. и др. Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 16.
  3. Станчев, К. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. – Старобългаристика, 5, 1981, кн. 3, 92.