Ягичев златоуст

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ягичев златоуст
Ягичев Златоуст.png
Създаден ХІV век
Flag of Bulgaria.svg България
Оригинален език среднобългарски
Вид пергаментен ръкопис

Ягичевият златоуст е среднобългарски пергаментен ръкопис от началото на ХІV в. Носи името на слависта Ватрослав Ягич, който го закупува ок. 1890 г. и обнародва първото изследване за него.[1] По-рано се е пазел в Синайския манастир. Сега се намира в Руската национална библиотека (№ Q.п.I.56)[2] – с изключение на един лист, принадлежащ на Националната библиотека на Франция в Париж (Paris. Slav. 65, fol. 5).[3]

Ръкописът съдържа предимно проповеди (слова) на Йоан Златоуст в славянски превод, но включва също няколко произведения на Климент Охридски и на Йоан Екзарх и най-старите познати славянски текстове на два новозаветни апокрифа. Украсен е със заставки и зооморфни (зверообразни) начални букви.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитрова, М. Ягичев Златоуст: средновековен български паметник със слова и поучения от началото на ХІV век. С., 2011 [изследване и пълно издание на текста]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jagić, V. Bericht über einen mittelbulgarischen Zlatoust des 13.-14. Jahrhunderts. – Sitzungsberichte der Kaiserlichen Akademie der Wissenschaften in Wien, Philosophisch-historische Classe, 139, 1898, Abh. 4
  2. Христова, Б. и др. Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 16.
  3. Станчев, К. Неизвестные и малоизвестные болгарские рукописи в Париже. – Старобългаристика, 5, 1981, кн. 3, 92.