Банишко евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Банишкото евангелие е среднобългарски пергаментен ръкопис от XIII век в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ (НБКМ 847). Бележка в края му (лист 205а) съобщава, че е преписано от поп Йоан в "Свети Никола", в мястото, наречено Баница. Писачът не е оставил сведение кога е преписал ръкописа, нито къде по-точно. Българският филолог и забележителен познавач на ръкописната традиция Беньо Цонев предполага, че от няколкото възможни селища с името Баница, най-вероятното място на произход е село Баница, Врачанско.[1] Издателите на ръкописа, Екатерина Дограмаджиева и Божидар Райков, приемат изложените от Б.Цонев доводи за локализация на селището. Синтия Вакарелийска подкрепя също чрез езиков анализ мнението, че ръкописът има западнобългарски произход[2]. Издирванията на данни в подкрепа на някоя от другите възможности - между тях са с. Баница, Леринско (дн. Веви), с. Баница близо до Струмица, с. Баница при Серес (дн. Карие), както и българският метох Баница на Света гора, засега не предлагат убедителна алтернатива. Ръкописът съдържа четирите евангелия и църковен календар (месецослов) със славянски названия на месеците, в който са отбелязани празниците на света Петка Търновска (14 октомври), свети Иван Рилски (19 октомври), цар Петър (30 януари), св. Кирил Философ (14 февруари) и св. Методий (6 април).[3] Украсено е с плетенични заставки и инициали, рисувани с червено мастило. В заставките пред евангелията на св. Лука и св. Йоан заглавията са писани на гръцки език с кирилица и тази особеност подсказва възможността ръкописът да е бил създаден в среда, където са били достъпни гръцки (византийски) ръкописи или е имало контакти с гръцки книжовници.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христова, Б., Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 30.
  2. Vakareliyska, Cynthia. The Curzon Gospel. Vol. I–II. Oxford, 2008.
  3. Вакарелийска, С. Преценяване на месецослова на Банишкото евангелие: нови данни от един сестрин ръкопис. – В: Българистиката в зората на XXI век: българо-американската перспектива за научни изследвания. С., 2000, 219-232.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Дограмаджиева, Е., Райков, Б. Банишко евангелие: среднобългарски паметник от XIII в. С., 1981

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]