Тертерово евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тертеровото евангелие или Тертеровото четириевангелие [1] е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хилендарския манастир.[2] Един лист от него се пази в Руската национална библиотека под сигнатура F.п.I.84.[3] Безименният му преписвач съобщава в бележка на лист 96а, че книгата била поръчана от цар Георги II Тертер през 1322 г.[4] Езикът му е относително архаичен.[5] Съдържа четирите Евангелия. Украсено е с цветни заставки и с изображения на евангелистите.[6] По-рано върху предната корица на евангелието е имало четири византийски емайлови плочки, които сега се намират в Народния музей, Белград (инв. 200-203).[7]

Руският учен Анатолий Турилов отъждествява преписвача на Тертеровото евангелие с този на листове 104-107 в славянски ръкопис № 12 (требник) от библиотеката на Гръцката патриаршия в Йерусалим.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Старобългарска литература: енциклопедичен речник (съст. Д. Петканова). С., 2003, 509.
  2. Богдановић, Д. Каталог ћирилских рукописа манастира Хиландара. Београд, 1978, № 18.
  3. Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 26.
  4. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 42.
  5. Славова, Т. Лексиката на Тертеровото евангелие от 1322 г. – Старобългаристика, 1988, кн. 1, 67-81.
  6. Парпулов, Г. Художественное оформление Четвероевангелия болгарского царя Георгия II Тертера (Афон, Хиландарь, cod. 18). – Хризограф, 2, 2005, 74-93; Καδάς, Σ. Τα εικονογραφημένα χειρόγραφα του Αγίου Όρους: Κατάλογος μικρογραφιών, εικονογραφικό ευρετήριο. Θεσσαλονίκη, 2008, 144, 397.
  7. Нитиħ, А. Хиландарски емаљ из Народног музеja у Београду. – Осам векова Хиландара: историjа, духовни живот, књижевност, уметност и архитектура (уредн. В. Кораħ). Београд, 2000, 681-691.
  8. Турилов, А. А. Болгарские книжники раннего XIV века между Тырновом, Святой горой и Святой землей. – Кирило-Методиевски студии, 21, 2012, 241.


Литература[редактиране | редактиране на кода]