Псалтир на Димитър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Псалтир на Димитър
22 psalter dimitrijs.jpg
Оригинален език глаголица
Вид ръкопис

Псалтирът на Димитър (Псалтирът на Димитър Олтарник) е глаголически ръкопис, открит през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Съхранява се в библиотека на същия манастир под сигнатура 3/N. Книгата е цялостно запазена, съдържа общо 145 пергаментни листа с размер 135х110 мм и е с оригинална подвързия. Паметникът се датира към 12 – 13 век; според Тарнанидис – към 12 век[1]., а според Боряна Велчева към XI в[2].

Име на паметника[редактиране | редактиране на кода]

Издателят на описа на новооткритите синайски ръкописи Йоанис Тарнанидис го нарича „Псалтир на Димитри Олтарник“ въз основа на приписката на лист 1 а, където след израза АзЗемляЕр ДоброЕрМислетеТвердоРциЕр ГлаголРциЯтШаНашИКакоЕр (азъ дъмтръ грешникъ) следва начало на дума, която не е запзена изцяло: ОнЛюди(...) и се разчита предполагаемо като ол(тарьникъ)[3]. На лист 141б името Димитър се повтаря: азъ дмтръи писахъ се.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът съдържа Давидовите псалми. Писан е от двама писари: първият е написал листа 1б-2а, 3а, 35б-141б, 142-ра-145б, а вторият – останалите страници. Двамата писачи се редуват постоянно, а между частите с различен почерк има оставени много празни страници, които са запълнени с приписки и молитви, изписани също с глаголица. От ръкописа е публикувана само една снимка, което не дава възможност за по-точното му изследване и датиране.

По текст и по език паметникът е много древен и се доближава до езика на Синайския псалтир. По писмо и по език показва преход между старата и късната българска глаголица – едноеров правопис с Ер, употреба на четири носовки, опростена употреба на буквите за и (употребява се предимно глаголическо И), наличие на буква Ща (щ), наред с ШаТвердо (шт), висящо писмо, късни начертания на буквите за носовки и е, изясняване на еровите гласни. Срещат се и отделни кирилски букви.

Особено важни са приписките и вмъкнатите части в ръкописа: гръцки, латински и глаголически азбуковници, апокрифни молитви (срещу диви зверове, за предпазване от вълк – да не влиза в кошарата). Три вмъкнати листа, изписани с глаголица, съдържат рецепти срещу различни болести. Тази част от паметника има важно значение както за историческата лексикология, така и за историята на средновековната медицина по българските земи. Текстовете на рецептите съдържат неизвестни или малко известни думи и изрази: ЧервАзИ (чай), ОнБукиЕрРциИНашЕр (обрин), ПокойОнКакоРциИВедиЕрНашОн ЛюдиИСловоТвердоВедиЕрЕсть (покривно листве), ЗемляОнДоброЕр (зод), ОнМислетеАзНашЕр (оман), МислетеОнТвердоЕрИЛюдиАз (мотыла), СловоТвердоУкДоброЕстьНашИЦиАз (студеница), ЧервЮс малъкБукиРциЕрНашОн (чубрено) и др.

Според проф. Б. Велчева „в правописа на лекарственика се срещат същите характерни черти, които се срещат в основния текст и в приписки, но тук те са несъмнено повече. Някои локализиращи белези и особено честата употреба на съюза ти правят възможно предположението, че протографът на лекарственика е от по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България[4]. В основния текст на паметника има примери с Ю (ju) вместо Юс голям йотиран (jǫ), което би могло да свидетелства за участие на сръбски или хърватски писари. Цялостният текст на паметника не е публикуван, за да се проучи по-ясно в кое манастирско средище е възникнал той.

Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]

ТвердоЕстьБукиЕсть МислетеЛюдиЮс голям ГлаголИ ИСлово Есть ХерРциЕсть ВедиЕстьДоброРциЕрЖивете

ИТвердоЕстьЛюдиУк: ДоброАз ОнТвердоЕр ПокойУкСловоТвердоИШаИ ВедиСловоЮс малък
ГлаголРциЯтЕрЕрИ МислетеОнЮс голям йотиран: ПокойРциЯтЖиветеДоброЕсть ДоброАзЖиветеЕсть НашЕсть
УкМислетеРциЮс голям: И ДоброАз НашЕсть ПокойОнРциАзДоброУкЕстьТвердоЕр СловоЮс малък
УкМислетеЕр НашЕстьВедиЛюдиЕр МислетеОнИ: И ТвердоЕстьБукиЕсть МислетеЛюди
Юс голям СловоТвердоЕрИ ПокойЕстьТвердоРциЕсть: ИЖиветеЕсть ДоброРциЕрЖиветеИШа
И КакоЛюдиЮЧервЕрь ЦиРциСловоТвердоВедиУк НашЕстьБукиСловоНашУкМислете
Ук. И ДоброАз МислетеИ РциАзЗемляДоброРциЯтШаИ ГлаголРциЯтХерЕрИ
МислетеОнЕстьИ НашАз ЗемляЕстьМислетеИ ДоброАзЖиветеДоброЕр МислетеИ
ГлаголИ ИСлово ХерРциЕсть КакоРциЯт ПокойОнСловоТвердоЕр Слово НашБукиСловоЕсть
ДоброАз ПокойОнБукиЯтЖиветеДоброЮс голям ДоброИЯт ВедиОнЛюдиАз Веди
ЕрДоброЕрЩаАзГлаголОн И БукиОнРциЮс малъкЩаАз СловоЮс малък СловоЕр
МислетеНашОнЮс голям йотиран:

Тебе м(о)лѫ г(оспод)и ис(оусе) хр(и)сте вседръж
етилоу: да отъпоустиши всѧ
грѣхъи моѩ: прѣжде даже не
оумрѫ: и да не порадоуетъ сѧ
оумъ нев(о)лъ мои: и тебе м(о)л
ѫ с(вѧ)тъи петре: иже дръжиш
и ключь ц(а)р(ь)ствоу неб(е)сноум
оу. И да ми раздрѣши грѣхъи
моеи на земи и даждъ ми
г(оспод)и ис(оусе) хр(ист)е крѣпостъ с(ъ) н(е)б(е)се
да побѣждѫ диѣвола в
ъдъщаго и борѧща сѧ съ
мноѭ: (лист 144б)
ЕстьГлаголДоброАз ДоброЮс малъкСловоНашЕрИ ГлаголНашЕр
Юс голям йотиранТвердоЕр: ТвердоОн ЧервЮс малъкБукиРциЕр
НашОн КакоОнРциЮс малъкНашЕрЕсть Слово ЕрТвердо Есть
РциЕр НашАзСловоИПокойАзИ:
Егда дѧсны гнъ
ѭтъ: то чѧбръ
но корѧнъе съте
ръ насипаи: (лист 141б)
ЕстьГлаголДоброАз КакоАзШаЕрЛюдиЕстьТвердоЕр ЧервЛюдиВедиКакоЕр
ТвердоОн ОнМислетеАзНашЕр ВедиАзРциИВедиЕр
ШаЕсть ВедиЕрь ВедиИНашЯт: И: ЧервАзИ
ВедиОнЛюдиИЯтТвердоИ ДоброАз ЕстьДоброИНашЮс голям
ИСловоПокойЕрЕстьТвердоЕр:
Егда кашълетъ чл(о)в(ѣ)къ
то оманъ варивъ
ше вь винѣ: и: чаи
волиѣти да единѫ
испъетъ: (лист 141в)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. 3/N Tarnanidis, Ioannes. The Psalter of Dimitri the Oltarnik. в: The Slavonic Manuscripts Discovered in 1975 at St. Catherine's Monastery on Mount Sinai. Thessaloniki, 1988, стр. 91 – 100.
  2. Велчева, Б. Новооткрити ръкописи в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Palaeobulgarica/Старобългаристика, 12, 1988, 3, 126 – 129.
  3. Tarnanidis, Ioannes. The Psalter of Dimitri the Oltarnik.
  4. Велчева, Б. Псалтир на Димитър.