Псалтир на Димитър

Псалтир на Димитър
Оригинален език	глаголица
Вид	ръкопис

Псалтирът на Димитър (Псалтирът на Димитър Олтарник) е глаголически ръкопис, открит през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Съхранява се в библиотека на същия манастир под сигнатура 3/N. Книгата е цялостно запазена, съдържа общо 145 пергаментни листа с размер 135х110 мм и е с оригинална подвързия. Паметникът се датира към 12 – 13 век; според Тарнанидис – към 12 век., а според Боряна Велчева към XI в.

Име на паметника

Издателят на описа на новооткритите синайски ръкописи Йоанис Тарнанидис го нарича „Псалтир на Димитри Олтарник“ въз основа на приписката на лист 1 а, където след израза (азъ дъмтръ грешникъ) следва начало на дума, която не е запзена изцяло: (...) и се разчита предполагаемо като ол(тарьникъ). На лист 141б името Димитър се повтаря: азъ дмтръи писахъ се.

Съдържание

Ръкописът съдържа Давидовите псалми. Писан е от двама писари: първият е написал листа 1б-2а, 3а, 35б-141б, 142-ра-145б, а вторият – останалите страници. Двамата писачи се редуват постоянно, а между частите с различен почерк има оставени много празни страници, които са запълнени с приписки и молитви, изписани също с глаголица. От ръкописа е публикувана само една снимка, което не дава възможност за по-точното му изследване и датиране.

По текст и по език паметникът е много древен и се доближава до езика на Синайския псалтир. По писмо и по език показва преход между старата и късната българска глаголица – едноеров правопис с , употреба на четири носовки, опростена употреба на буквите за и (употребява се предимно глаголическо ), наличие на буква (щ), наред с (шт), висящо писмо, късни начертания на буквите за носовки и е, изясняване на еровите гласни. Срещат се и отделни кирилски букви.

Особено важни са приписките и вмъкнатите части в ръкописа: гръцки, латински и глаголически азбуковници, апокрифни молитви (срещу диви зверове, за предпазване от вълк – да не влиза в кошарата). Три вмъкнати листа, изписани с глаголица, съдържат рецепти срещу различни болести. Тази част от паметника има важно значение както за историческата лексикология, така и за историята на средновековната медицина по българските земи. Текстовете на рецептите съдържат неизвестни или малко известни думи и изрази: (чай), (обрин), (покривно листве), (зод), (оман), (мотыла), (студеница), (чубрено) и др.

Според проф. Б. Велчева „в правописа на лекарственика се срещат същите характерни черти, които се срещат в основния текст и в приписки, но тук те са несъмнено повече. Някои локализиращи белези и особено честата употреба на съюза ти правят възможно предположението, че протографът на лекарственика е от по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България“. В основния текст на паметника има примери с (ju) вместо (jǫ), което би могло да свидетелства за участие на сръбски или хърватски писари. Цялостният текст на паметника не е публикуван, за да се проучи по-ясно в кое манастирско средище е възникнал той.

Образец от текста

: : : : : . :	Тебе м(о)лѫ г(оспод)и ис(оусе) хр(и)сте вседръж етилоу: да отъпоустиши всѧ грѣхъи моѩ: прѣжде даже не оумрѫ: и да не порадоуетъ сѧ оумъ нев(о)лъ мои: и тебе м(о)л ѫ с(вѧ)тъи петре: иже дръжиш и ключь ц(а)р(ь)ствоу неб(е)сноум оу. И да ми раздрѣши грѣхъи моеи на земи и даждъ ми г(оспод)и ис(оусе) хр(ист)е крѣпостъ с(ъ) н(е)б(е)се да побѣждѫ диѣвола в ъдъщаго и борѧща сѧ съ мноѭ: (лист 144б)
: :	Егда дѧсны гнъ ѭтъ: то чѧбръ но корѧнъе съте ръ насипаи: (лист 141б)
: : :	Егда кашълетъ чл(о)в(ѣ)къ то оманъ варивъ ше вь винѣ: и: чаи волиѣти да единѫ испъетъ: (лист 141в)