Псалтир на Димитър

Псалтир на Димитър
Оригинален език	глаголица
Вид	ръкопис

Псалтирът на Димитър (Псалтирът на Димитър Олтарник) е глаголически ръкопис, открит през 1975 г. в Синайския манастир „Св. Екатерина“. Съхранява се в библиотека на същия манастир под сигнатура 3/N. Книгата е цялостно запазена, съдържа общо 145 пергаментни листа с размер 135х110 мм и е с оригинална подвързия. Паметникът се датира към 12 – 13 век; според Тарнанидис – към 12 век., а според Боряна Велчева към XI в.

Име на паметника

Издателят на описа на новооткритите синайски ръкописи Йоанис Тарнанидис го нарича „Псалтир на Димитри Олтарник“ въз основа на приписката на лист 1 а, където след израза (азъ дъмтръ грешникъ) следва начало на дума, която не е запзена изцяло: (...) и се разчита предполагаемо като ол(тарьникъ). На лист 141б името Димитър се повтаря: азъ дмтръи писахъ се.

Съдържание

Ръкописът съдържа Давидовите псалми. Писан е от двама писари: първият е написал листа 1б-2а, 3а, 35б-141б, 142-ра-145б, а вторият – останалите страници. Двамата писачи се редуват постоянно, а между частите с различен почерк има оставени много празни страници, които са запълнени с приписки и молитви, изписани също с глаголица. От ръкописа е публикувана само една снимка, което не дава възможност за по-точното му изследване и датиране.

По текст и по език паметникът е много древен и се доближава до езика на Синайския псалтир. По писмо и по език показва преход между старата и късната българска глаголица – едноеров правопис с , употреба на четири носовки, опростена употреба на буквите за и (употребява се предимно глаголическо ), наличие на буква (щ), наред с (шт), висящо писмо, късни начертания на буквите за носовки и е, изясняване на еровите гласни. Срещат се и отделни кирилски букви.

Особено важни са приписките и вмъкнатите части в ръкописа: гръцки, латински и глаголически азбуковници, апокрифни молитви (срещу диви зверове, за предпазване от вълк – да не влиза в кошарата). Три вмъкнати листа, изписани с глаголица, съдържат рецепти срещу различни болести. Тази част от паметника има важно значение както за историческата лексикология, така и за историята на средновековната медицина по българските земи. Текстовете на рецептите съдържат неизвестни или малко известни думи и изрази: (чай), (обрин), (покривно листве), (зод), (оман), (мотыла), (студеница), (чубрено) и др.

Според проф. Б. Велчева „в правописа на лекарственика се срещат същите характерни черти, които се срещат в основния текст и в приписки, но тук те са несъмнено повече. Някои локализиращи белези и особено честата употреба на съюза ти правят възможно предположението, че протографът на лекарственика е от по-ранна епоха и е свързан със Североизточна България“. В основния текст на паметника има примери с (ju) вместо (jǫ), което би могло да свидетелства за участие на сръбски или хърватски писари. Цялостният текст на паметника не е публикуван, за да се проучи по-ясно в кое манастирско средище е възникнал той.

Образец от текста

: : : : : . :	Тебе м(о)лѫ г(оспод)и ис(оусе) хр(и)сте вседръж етилоу: да отъпоустиши всѧ грѣхъи моѩ: прѣжде даже не оумрѫ: и да не порадоуетъ сѧ оумъ нев(о)лъ мои: и тебе м(о)л ѫ с(вѧ)тъи петре: иже дръжиш и ключь ц(а)р(ь)ствоу неб(е)сноум оу. И да ми раздрѣши грѣхъи моеи на земи и даждъ ми г(оспод)и ис(оусе) хр(ист)е крѣпостъ с(ъ) н(е)б(е)се да побѣждѫ диѣвола в ъдъщаго и борѧща сѧ съ мноѭ: (лист 144б)
: :	Егда дѧсны гнъ ѭтъ: то чѧбръ но корѧнъе съте ръ насипаи: (лист 141б)
: : :	Егда кашълетъ чл(о)в(ѣ)къ то оманъ варивъ ше вь винѣ: и: чаи волиѣти да единѫ испъетъ: (лист 141в)

Издание

Psalterium Demetrii Sinaitici et Folia medicinalia (Monasterii s. Catharinae codex slavicus NF 3). Editio critica. Praeparaverunt Henricus Miklas, Catharina Maria MacRobert, Andreas N. Sobolev, Dana Hürner, adiuvantibus Melania Gau et Floriano Wandl cum dissertationibus aliorum auctorum sub redactionae Henrici Miklas, Catharinae Mariae MacRobert, Andreae N. Sobolev. Wien: Holzhausen, 2021. 540 S.