Четвероевангелие на цар Иван Александър

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Четвероевангелие на цар Иван Александър
Ivan ALexander and his family Tetraevangelia.jpg
Страница от Четвероевангелието на цар Иван Александър с царските портрети
Автор монах Симеон
Създаден 1355 – 1356 г.
Flag of Bulgaria.svg България
Оригинален език среднобългарски
Вид илюстрован ръкопис
Четвероевангелие на цар Иван Александър в Общомедия

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г. от монаха Симеон за цар Иван Александър.

Съдържание на ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Преписвачът Симеон е оставил обширна бележка на лист 274б-275а.[1] Книгата съдържа 268 пергаментови листа с текста на четирите евангелия. Украсена с 366 многоцветни миниатюри, тя е един от най-разкошните български писмени паметници. С изключение на царските портрети (лист 2б, лист 3а), илюстрациите ѝ наподобяват тези на гръцки ръкопис № 74 в Парижката Национална библиотека.[2]

Царските портрети в началото на четвероевангелието са съпроводени от следните надписи:

  • Йоан Александър, в Христа Бога верен цар и самодръжец всем блъгаром и гръком;
  • Теодора, в Христа Бога вернаа и новопросвещеннаа [тоест „новопокръстена“] царица и самодръжица всем блъгаром и гръком;
  • Йоан Шишман цар, син великаго царя Йоана Александра;
  • Йоан Асен цар, син царев

История на ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Търново през 1393 година четвероевангелието е изнесено в Молдова, където бива откупено от молдовския владетел Александър Добрия (бележка на лист 5а). През 17 век то попада, вероятно като дар на молдавските князе, в светогорския манастирСвети Павел“. През 1837 г. англичанинът Робърт Кързън посещава манастира и (по собствените му думи) го получава заедно с Видинското евангелие като подарък от игумена.[3] Скъпоценният ръкопис остава притежание на семейството на Кързън до 1917 година, когато неговата дъщеря, баронеса Зауш, го дарява заедно с цялата му сбирка от книги на Британския музей в Лондон. Преместен е в Британската библиотека, където се намира днес, при нейното основаване през 1973 година.

Ръкописът е проучен за пръв път от Петър Гудев.[4] През лятото на 1925 г. го изследва и Богдан Филов.

На 3 ноември 2017 г. Четвероевангелието на цар Иван Александър е включено в Международния регистър на ЮНЕСКО „Паметта на света“.[5] През юли 2018 г. е отпечатано първото пълно фототипно издание на четвероевангелието.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 56.
  2. Лихачова, В. Д. Етюди по средновековно изкуство. С., 1986.
  3. Curzon, R. Visits to Monasteries in the Levant. London, 1850, 386; Куев, К. Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 258 – 260.
  4. Гудев, П. Български ръкописи в библиотеката на барон Zouche. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, 7, 1892, 159 – 223.
  5. Нови български елементи в регистъра „Паметта на света“ на ЮНЕСКО. // Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 17 ноември 2017 г. Посетен на 18 ноември 2017 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Богдан Филов, Миниатюрите на Лондонското евангелие на цар Иван Александра. Les miniatures de l’évangelie du roi Jean Alexandre à Londres. С. 1934 (Monumenta Artis Bulgariae, III).
  • Атанас Божков, Българска историческа живопис. Ч. I. С., 1972.
  • Максимилиан Киров, Миниатюрите в четвероевангелието от 1356 г. и епохата на цар Иван Александър. – Проблеми на изкуството, 1978, № 1, 40 – 44.
  • Людмила Живкова, Четвероевангелието на цар Иван Александър. С., 1980.
  • Попова, Т. За календара на Лондонското евангелие. – Старобългаристика, 16, 1992, № 4, 13 – 16.
  • Славова, Т. Четвероевангелието на цар Иван Александър: особености на превода. – Българска реч, 1996, № 2, 17 – 19.
  • Гардзанити, М., Альберти, А. Сла­вянская версия греческого текста Евангелия: Евангелие Ивана Александра и правка перевода Священного пи­сания. – Кирило-Методиевски студии, 17, 2007, 180 – 190.
  • Дограмаджиева, Е. История на богослужебния апарат в Четириевангелието на цар Иван Александър. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 3 – 40

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]