Киевски листове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Киевски листове
Kiev Folios, fol. 7r.jpg
Лист 7
Създаден 10 век
Оригинален език глаголица
Вид ръкопис
Киевски листове в Общомедия

Киевските листове (10 век) са 7 пергаментови листа малък формат (14,5 на 10,5 см), писани на глаголица. Датират се от първата половина на 10 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Намерени са в Йерусалим от руския архимандрит Антонин Капустин, но по-късно са пренесени в Киев, откъдето е и името им. Днес Киевските листове се пазят в библиотеката на Украинската академия на науките в Киев. Първото им научно издание е от 1868 г.[1]

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Лист 3

Съдържат част от служебник по католически обред заедно с указания за водене на службата. Текстът на службите е написан с черно мастило, а указанията – с червено.

Киевските листове са писани от двама души, както личи от почерка и правописа, като първата страница се отличава рязко от останалите и е вероятно писана по-късно.

Същинските Киевски листове включват останалите 13 страници, отразяващи западнославянски (чехо-моравски изговор) както и Пражките глаголически листове, за разлика от останалите старобългарски глаголически паметници. Това показва, че Киевските листове са в пряка връзка с моравската мисия на Кирил и Методий и доказват, че книгите, занесени от в Моравия, са писани на глаголица, а не на кирилица.

Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Основната черта на Киевските листове е западнославянският рефлекс на праславянските съчетания *tj > c, *dj > z: дазь, визь, розьство (вместо даждь, виждь, рождьство), обѣцѣниѣ, помоць, просѧце, противѧцихъ (вместо обѣштание, помошть, просѧште, противѧштихъ).
  • Употребява се шч от праславянско *šč < *skj: зашчити.
  • Употребява се шч от праславянско *stj: очишчениѣ.
  • Окончание -ъмь вместо -омь за творителен падеж, ед.ч. при о-основи: оплатъмь, образъмь.
  • Характерна особеност е различаването на еровите гласни (ъ и ь) и последователната им употреба. Няма изясняване на еровете в силна позиция, каквото се среща на места в Мариинско евангелие и Зографско четвероевангелие (дьнь и др.)
  • Буквите за носовите гласни се употребяват правилно.

Употребяват се латински и старонемски заемки, каквито не са характерни за старобългарските паметници: въсѫдъ вместо причѧстие, оплатъкъ „просфора“, мьша „меса“, циръкы вместо црькы, прѣфациѣ (предисловие, увод...), фелицты.

Употребяват се обаче и старобългарски форми: молитва, молимъ, богородица (калка от гръцки).

Тези характеристики сочат, че Киевските листове са преписани от стар оригинал, който отразява западнославянско произношение от края на 9 и началото на 10 век, но и повлиян пряко от старобългарската писмена традиция.

Най-вероятно е Киевските листове да произхождат от Сазавския манастир до Прага, където до края на 11 век се е употребявала глаголическа писменост.

Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]

по въсѫдѣ :.

Смѣрьно тѧ молимъ вьсемогъи б҃же . молитвами свѧтыхъ твоихъ . и ты самъ бѫди . и даръ твои въсели въ ны . и врѣмѧ наше въ правьдѫ постави :. г҃мь :.

мьшѣ на вьсѧ дьни вьсего лѣта обидѫцѣ :.

Б҃ъ иже тварь своѭ велми помилова . и по гнѣвѣ своемь . изволи въплътити сѧ съпасениѣ ради чловѣчьска . и въсхотѣвъ намъ оутврьди срьдьцѣ нашѣ . и милостиѭ твоеѭ просвѣти ны : г҃мь :

надъ оплатъмь :.

Близъ насъ бѫди г҃и просимъ тѧ . и молитвѫ нашѫ оуслыши . да оупъвание [въ]ньмемъ дѣлъ своихъ . и въ любъвь даръ сь тебѣ приносимъ : г҃мь :.

прѣфациѣ: вѣчьнъи б҃же : Небесьскыѧ твоѧ силы просимъ и молимъ . да съ вышьними твоими . достоины сътвориши ны : и вѣчьнаѣ твоѣ ихъже жѧдаемъ подасъ намъ милостивьно : х҃мь г҃мь нашимь . и҃мь

по въсѫдѣ :.

Просимъ тѧ г҃и дазь намъ . да свѧтъи твои въсѫдъ приемлѭце достоини бѫдемъ очишчениѣ твоего . и вѣра твоѣ въ насъ да въздрастетъ : г҃мь нашимь ис҃м .

Изследвания и издания[редактиране | редактиране на кода]

Киевските листове са издадени от:

  • И. И. Срезневски, 1868;
  • В. Ягич, 1890;
  • Г. Молберг, 1928 (с латински текст);
  • Цветното факсимилно издание е на В. В. Немчук „Київськи глаголичні листки“, Киев, Наукова думка, 1983, което съдържа комплект от две книжки: факсимиле на ръкописа и изследване, към което спадат кирилска транслитерация на текста с успореден латински текст-оригинал и речник;
  • Хърватският славист Йосип Хамм твърди в книгата си „Das Glagolitische Missale von Kiew“ (Виена, 1979), че Киевските листове са фалшификат от 19 век, но това мнение не се споделя от голямата част от учените слависти.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. И. Срезневски – „О древней глаголической рукописи

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]