Киевски листове

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лист 7
Лист 3

Киевските листове (10 век) са 7 пергаментови листа малък формат (14,5 на 10,5 см), писани на глаголица. Датират се от първата половина на 10 век.

История[редактиране | редактиране на кода]

Намерени са в Йерусалим от руския архимандрит Антонин Капустин, но по-късно са пренесени в Киев, откъдето е и името им. Днес Киевските листове се пазят в библиотеката на Украинската академия на науките в Киев. Първото им научно издание е от 1868 г. (И. Срезневски - „О древней глаголической рукописи“).

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Съдържат част от служебник по католически обред заедно с указания за водене на службата. Текстът на службите е написан с черно мастило, а указанията – с червено.

Киевските листове са писани от двама души, както личи от почерка и правописа, като първата страница се отличава рязко от останалите и е вероятно писана по-късно.

Същинските Киевски листове включват останалите 13 страници, отразяващи западнославянски (чехо-моравски изговор) както и Пражките глаголически листове, за разлика от останалите старобългарски глаголически паметници. Това показва, че Киевските листове са в пряка връзка с моравската мисия на Кирил и Методий и доказват, че книгите, занесени от в Моравия, са писани на глаголица, а не на кирилица.

Фонетични особености[редактиране | редактиране на кода]

  • Основната черта на Киевските листове е западнославянският рефлекс на праславянските съчетания *tj > c, *dj > z: дазь, визь, розьство (вместо даждь, виждь, рождьство), обѣцѣниѣ, помоць, просѧце, противѧцихъ (вместо обѣштание, помошть, просѧште, противѧштихъ).
  • Употребява се шч от праславянско *šč < *skj: зашчити.
  • Употребява се шч от праславянско *stj: очишчениѣ.
  • Окончание -ъмь вместо -омь за творителен падеж, ед.ч. при о-основи: оплатъмь, образъмь.
  • Характерна особеност е различаването на еровите гласни (ъ и ь) и последователната им употреба. Няма изясняване на еровете в силна позиция, каквото се среща на места в Мариинско евангелие и Зографско четвероевангелие (дьнь и др.)
  • Буквите за носовите гласни се употребяват правилно.

Употребяват се латински и старонемски заемки, каквито не са характерни за старобългарските паметници: въсѫдъ вместо причѧстие, оплатъкъ „просфора“, мьша „меса“, циръкы вместо црькы, прѣфациѣ (предисловие,увод...), фелицты. Употребяват се обаче и старобългарски форми: молитва, молимъ, богородица (калка от гръцки). Тези характеристики сочат, че Киевските листове са преписани от стар оригинал, който отразява западнославянско произношение от края на 9 и началото на 10 век, но и повлиян пряко от старобългарската писмена традиция. Най-вероятно е Киевските листове да произхождат от Сазавския манастир до Прага, където до края на 11 век се е употребявала глаголическа писменост.

Образец от текста[редактиране | редактиране на кода]

по въсѫдѣ :. Смѣрьно тѧ молимъ вьсемогъи б҃же . молитвами свѧтыхъ твоихъ . и ты самъ бѫди . и даръ твои въсели въ ны . и врѣмѧ наше въ правьдѫ постави :. г҃мь :.

мьшѣ на вьсѧ дьни вьсего лѣта обидѫцѣ :. Б҃ъ иже тварь своѭ велми помилова . и по гнѣвѣ своемь . изволи въплътити сѧ съпасениѣ ради чловѣчьска . и въсхотѣвъ намъ оутврьди срьдьцѣ нашѣ . и милостиѭ твоеѭ просвѣти ны : г҃мь :

надъ оплатъмь :. Близъ насъ бѫди г҃и просимъ тѧ . и молитвѫ нашѫ оуслыши . да оупъвание [въ]ньмемъ дѣлъ своихъ . и въ любъвь даръ сь тебѣ приносимъ : г҃мь :.

прѣфациѣ: вѣчьнъи б҃же : Небесьскыѧ твоѧ силы просимъ и молимъ . да съ вышьними твоими . достоины сътвориши ны : и вѣчьнаѣ твоѣ ихъже жѧдаемъ подасъ намъ милостивьно : х҃мь г҃мь нашимь . и҃мь

по въсѫдѣ :. Просимъ тѧ г҃и дазь намъ . да свѧтъи твои въсѫдъ приемлѭце достоини бѫдемъ очишчениѣ твоего . и вѣра твоѣ въ насъ да въздрастетъ : г҃мь нашимь ис҃м .

Изследвания и издания[редактиране | редактиране на кода]

Киевските листове са издадени от

  • И. И. Срезневски, 1868
  • В. Ягич, 1890
  • Г. Молберг, 1928 (с латински текст).
  • Цветното факсимилно издание е на В. В. Немчук „Київськи глаголичні листки“, Киев, Наукова думка, 1983, което съдържа комплект от две книжки: факсимиле на ръкописа и изследване, към което спадат кирилска транслитерация на текста с успореден латински текст-оригинал и речник.
  • Хърватският славист Йосип Хамм твърди в книгата си „Das Glagolitische Missale von Kiew“ (Виена, 1979), че Киевските листове са фалшификат от 19 век, но това мнение не се споделя от голямата част от учените слависти.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]