Солунски октоих

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Солунски октоих
Оригинален език среднобългарски, кирилица

Солунският октоих е среднобългарски пергаментен ръкопис, пазен на две отделни части (№ 556, 922) в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Там той е постъпил от град Солун. Други сведения за историята му няма.[1] Съдържал е всичките осем музикални гласа на богослужебната книга октоих (осмогласник), но сега са запазенаи само части от тях. Датира от XIII век.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. С., 2004, 5.
  2. Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. С., 2004, 281.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Йовчева, М. Солунският октоих в контекста на южнославянските октоиси до XIV в. С., 2004 [= Кирило-Методиевски студии, 16] (пълно факсимиле и изследване на ръкописа)
     Портал „Македония“         Портал „Македония