Търновско евангелие
| Търновско евангелие | |
| Оригинален език | среднобългарски |
|---|---|
| Вид | ръкопис |
Търновското евангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (сигнатура III.a.30) в Загреб[1].
Частично запазена бележка в края му назовава цар Константин Асен, неговия син Михаил и българския патриарх Игнатий. Това отговаря на дата около 1273 г. Пак според същата бележка е преписано от презвитер (свещеник) Драгия по поръка на йеромонах Максим в „Царевград Търнов“ (оттам наименованието му)[2].
Писано на смес от пергамент и хартия, то е най-старият хартиен славянски ръкопис[3]. Съдържа 4-те евангелия, всяко от които започва с плетенична заставка и украсена заглавна буква.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Mošin, V. Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. T.1. Zagreb, 1955, 120 – 121
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 15
- ↑ Зафиров, М. Предварителни бележки към въпроса за появата и разпространението на хартията в България през XIII-XIV в. – Помощни исторически дисциплини, 2, 1980, 180 – 201
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Vajavec, M. Trnovsko tetrajevanđelije. – Starine, 20, 1888, 157 – 242
