Търновско евангелие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Търновското евангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (сигнатура III.a.30) в Загреб[1].

Частично запазена бележка в края му назовава цар Константин Асен, неговия син Михаил и българския патриарх Игнатий. Това отговаря на дата около 1273 г. Пак според същата бележка книгата била преписана от презвитер (свещеник) Драгия по поръка на йеромонах Максим в "цариград Трнов" (оттам наименованието ѝ)[2].

Писана на смес от пергамент и хартия, тя е най-старият хартиен славянски ръкопис[3]. Съдържа 4-те евангелия, всяко от които започва с плетенична заставка и украсена заглавна буква.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Mošin, V. Ćirilski rukopisi Jugoslavenske akademije. T.1. Zagreb, 1955, 120-121
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 15
  3. Зафиров, М. Предварителни бележки към въпроса за появата и разпространението на хартията в България през XIII-XIV в. – Помощни исторически дисциплини, 2, 1980, 180-201

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Vajavec, M. Trnovsko tetrajevanđelije. – Starine, 20, 1888, 157-242