Синайски псалтир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Синайски псалтир
Страница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир
Страница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир
Създаден X - ХІ век
Оригинален език глаголица
Синайски псалтир в Общомедия

Синайският псалтир (на латински: Psalterium Sinaiticum) е старобългарски[1] глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.[1]

Сведения за ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Открит е от архимандрит Порфирий Успенски през 1850 г. в Синайския манастир „Света Екатерина“, където се пази и днес.[2] Първоначално са известни 177 листа, а през 1975 г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 пергаментови листа, но краят му не е запазен.

Паметникът съдържа 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, „Утренята песен“ ("Слава во вишних Богу...") и началото на „Чина на вечернята“.[3] Това е най-ранният запазен текст на Псалтира на славянски език. Писан е от поне седем книжовника.[4] Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е примесена с някои кирилски букви.[5] Ръкописът показва архаични черти в правописа. В езиково отношение се различават два пласта: единият отвежда към писмеността на Панония и Моравия, а вторият е по-нов, източнобългарски и се доближава до езика на Зографското евангелие и Супрасълския сборник.[6]

Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Орнаментите са очертани със същото кафеникаво мастило като това, с което е писан текстът, и оцветени в жълто, червено и зелено.[7] В стила им се открива влияние на гръцки ръкописи от западните области на Византийската империя.[8]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ватрослав Ягич, Четыре критико-палеографические статьи. Санкт-Петербург, 1884, 42-65.
  • Ю. В. Петровская, К вопросу о мене глухих в старославянских памятниках. Мена глухих в Синайской псалтыри. – Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, 21, 1916, кн. 1, 279-319
  • С. M. Кульбакин, Полугласници у Синаjском Псалтиру. - Јужнословенски филолог, 5, 1925-1926, 69-82
  • B. Arnim, Studien zum altbulgarischen Psalterium Sinaiticum. Leipzig, 1930

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Синайски глаголически псалтир - Андрей Бояджиев
  2. К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.
  3. Велковска, Е. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. – Старобългаристика, 24, 2000, № 4, 33–34.
  4. П. Илчев, Синайският псалтир и неговите писачи. – В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, 89-95.
  5. Б. Велчева, Глаголицата и школата на Климент Охридски. – В: Климент Охридски: Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 133-141.
  6. И. Карачорова, Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 41–70.
  7. Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90; В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 33-39.
  8. Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.
     Портал „Македония“         Портал „Македония