Синайски псалтир

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Синайски псалтир
Страница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир
Страница от откритата през 1975 г. част на Синайския псалтир
Създаден X – ХІ век
Оригинален език глаголица
Синайски псалтир в Общомедия

Синайският псалтир (на латински: Psalterium Sinaiticum) е старобългарски[1] глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.[1]

Сведения за ръкописа[редактиране | редактиране на кода]

Открит е от архимандрит Порфирий Успенски през 1850 г. в Синайския манастир „Света Екатерина“, където се пази и днес.[2] Първоначално са известни 177 листа, а през 1975 г. по време на ремонтни работи в манастира са открити още 32. Така ръкописът обхваща в сегашния си вид 209 пергаментови листа, но краят му не е запазен.

Паметникът съдържа 151 псалма, 14 библейски песни, молитвата „Отче наш“, „Утренята песен“ ("Слава во вишних Богу...") и началото на „Чина на вечернята“.[3] Това е най-ранният запазен текст на Псалтира на славянски език. Писан е от поне седем книжовника.[4] Използваната глаголица не е съвсем обла и на места е примесена с някои кирилски букви.[5] Ръкописът показва архаични черти в правописа. В езиково отношение се различават два пласта: единият отвежда към писмеността на Панония и Моравия, а вторият е по-нов, източнобългарски и се доближава до езика на Зографското евангелие и Супрасълския сборник.[6]

Украсата на псалтира е дело на трима от книжовниците-преписвачи. Орнаментите са очертани със същото кафеникаво мастило като това, с което е писан текстът, и оцветени в жълто, червено и зелено.[7] В стила им се открива влияние на гръцки ръкописи от западните области на Византийската империя.[8]

Издания[редактиране | редактиране на кода]

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Ватрослав Ягич, Четыре критико-палеографические статьи. Санкт-Петербург, 1884, 42-65.
  • Ю. В. Петровская, К вопросу о мене глухих в старославянских памятниках. Мена глухих в Синайской псалтыри. – Известия Отделения русского языка и словесности императорской Академии наук, 21, 1916, кн. 1, 279-319
  • С. M. Кульбакин, Полугласници у Синаjском Псалтиру. – Јужнословенски филолог, 5, 1925-1926, 69-82
  • B. Arnim, Studien zum altbulgarischen Psalterium Sinaiticum. Leipzig, 1930

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Синайски глаголически псалтир - Андрей Бояджиев
  2. К. Куев, Съдбата на старобългарската ръкописна книга през вековете. С., 1986, 192-193.
  3. Велковска, Е. Денонощното богослужение в Синайския евхологий. – Старобългаристика, 24, 2000, № 4, 33–34.
  4. П. Илчев, Синайският псалтир и неговите писачи. – В: Славянска палеография и дипломатика. С., 1980, 89-95.
  5. Б. Велчева, Глаголицата и школата на Климент Охридски. – В: Климент Охридски: Сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му. С., 1966, 133-141.
  6. И. Карачорова, Лексиката на новооткритата част на Синайския псалтир. – Старобългаристика, 31, 2007, № 3, 41–70.
  7. Л. Мавродинова, Украсата на Синайския псалтир. – Старобългарска литература, 13, 1983, 74-90; В. Иванова-Мавродинова, Л. Мавродинова. Украсата на старобългарските ръкописи до края на XI век. – Кирило-Методиевски студии, 12, 1999, 33-39.
  8. Уханова Е. В. К вопросу о происхождении принципов оформления глаголических рукописей X–XI вв. – В: Древнерусское искусство. Искусство рукописной книги: Византия, Древняя Русь (ред. Э. Н. Добрынина). Санкт-Петербург, 2004, 221-244.
     Портал „Македония“         Портал „Македония