Лаврентиев сборник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Лаврентиевият сборник, наричан още Иван-Александров сборник или Търновски сборник, е среднобългарски ръкопис в Руската национална библиотека (№ F.I.376).[1] Пространна бележка в края му съобщава, че е преписан през 1348 г. от „многогрешния свещенноинок Лаврентий“ за „благоверния и христолюбивия, превисокия и самодържавния цар на българите и на гърците Иван Александър[2]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Сборникът се състои от 214 листа и до 1393 остава в Търново. След падането на града под османско иго сборникът е отнесен във Влахия или Молдавия, а след това на Атон. Там, в манастира "Свети Павел", сборникът остава до 1655, когато руския монах Арсений Суханов го отнася в Синодалната библиотека в Петербург. Преминава през няколко ползвателя и в крайна сметка през 1863 попада в Публичната библиотека на Петербург (днес Библиотека "Салтиков-Шчедрин") под сигнатурен номер F.I.376.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Ръкописът съдържа текстове с разнородно съдържание и по всяка вероятност е бил предназначен за домашно четиво на царското семейство. Някои са преводи от гръцки: житие на Йоан Милостиви, патерични разкази из живота на египетските и палестинските монаси ("8-те зли помисли" на Нил Философ),[3] „Въпроси и отговори към княз Антиох“ от Атанасий Александрийски, Сказание за вселенските събори и пр. Други са оригинални старобългарски произведения: „Написание за правата вяра“ от Кирил Философ, „Черковно сказание“ от Константин Преславски, най-старият познат препис на ХрабровотоСказание за буквите“. Езикът е среднобългарски, но носи белезите и на по-нова лексика. Съдейки по почерка, свещенноинок (йеромонах) Лаврентий е участвал в преписването на още пет запазени до днес книги.[4]

Пръв проучва и издава сборника К.Куев под заглавие '"Иваналександровият сборник от 1348 г."

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христова, Б. и др. Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № .
  2. Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 53.
  3. Николова, С. Патеричните разкази в българската средновековна литература. С., 1980, 43-45, 61-62. Зашев, Е. Патеричният дял в Лаврентиевия сборник – история и особености на текста. С., 2012, 488 с.
  4. Турилов, А. А. Новые рукописи болгарских книгописцев XIV века Лаврентия и Грубана. – В: Рукописная книга Древней Руси и славянских стран: от кодикологии к текстологии. Санкт-Петербург, 2004, 150-161.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Куев, К. Иван-Александровият сборник от 1348 г. С., 1981.
  • Zashev, E. Lavrentiy's Miscellany/Tsar Ivan Alexandăr's Miscellany of 1348: Phototype Edition. Sofia, 2015.

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Zashev, E. Scriptor Lavrentiy and His Miscellany of 1348. – Papers of BAS: Humanities and Social Sciences, 2, 2015, № 1-2, 43-61.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]