Радомиров псалтир
| Радомиров псалтир | |
 | |
| Създаден | XIII век |
|---|---|
| Първо издание | XIII век |
| Оригинален език | среднобългарски, кирилица |
| Радомиров псалтир в Общомедия | |
Радомировият псалтир е среднобългарски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир (сигнатура I.д.13).[1] Лист от него се намира в Руската национална библиотека (сигнатура Q.п.I.11).[2]
Смята се, че датира от XIII век. Съдържа 2 кратки предговора, Псалмите (включително три тропара и молитва след всеки раздел на Псалтира), деветтe библейски песни, "Слово егда Саул гонеше Давида", полунощната служба и два богослужебни показалеца. Богато украсените му заставки и заглавни букви явно са дело на преписвача.[3] Последният съобщава името си в кратка бележка на лист 167а: „Грешни Радомир дяк писа“.[4] Оттам идва сегашното наименование на ръкописа.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кодов, Х., Райков, Б., Кожухаров, С. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир на Света гора. Т.1. С., 1985, 27-29, 113-115, 225-226.
- ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, № 17.
- ↑ Захариев, В. Орнаменталната украса на Радомировия псалтир от библиотеката на Зографския манастир. – Родина, 2, 1939, 154-158.
- ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 28.
Издания[редактиране | редактиране на кода]
- Макариjоска, Л. Радомиров псалтир. Скопjе, 1997 [пълно издание на текста]
- Мусакова, Е., МакРобърт, К. М., Макарийоска, Л. Радомиров псалтир: наборно и факсимилно издание. С., 2022.
Изследвания[редактиране | редактиране на кода]
- Карачорова, И. Особености в текста на Радомировия псалтир. – Старобългаристика, 14, 1990, № 4, 47 – 60
- Карачорова, И. За състава на Радомировия псалтир. – Старобългарска литература, 32, 2001, 111 – 120
- Мусакова, Е. Текст и визуален език в Радомировия псалтир. – Старобългарска литература, 61-62, 2020, 139 – 160
