Саул

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Саул
שָׁאוּל
цар на Израил
„Давид свири на арфа за Саул“, Ремббанд ван Райт, 1658 г.
„Давид свири на арфа за Саул“, Ремббанд ван Райт, 1658 г.

Роден
1080 г. пр.н.е.
Починал
1010 г. пр.н.е. (70 г.)

Етносизраилтяни[1]
Управление
Периодок. 10521010 пр.н.е.
НаследникДавид (Юда), Йевосфей (Израел)
Саул в Общомедия

Саул („питал или питащият“) е първият цар на Израил, чиято вълнуваща история е предадена в I Цар. 9 – 31 гл.

Той е изключително силен и смел човек. Помазан е от пророк Самуил, който пръв предупреждава евреите накъде са тръгнали (I Цар. 8; 10 гл.). Саул скоро спечелва голяма победа, при която проявява великодушие (I Цар. 11 гл.). Три пъти обаче се отказва от своята роля. Заради нетърпението си превишава своите правомощия, като принася жертви (I Цар. 15 гл.), заради което пророк Самуил предрича отхвърлянето на Сауловото управление. След това Саул не се подчинява на Бога, като решава да помилва някои от амаликитците (I Цар. 15 гл.), и, трето, посещава аендорската (ендорската) магьосница, за да чуе мнението на починалия пророк Самуил. Последните му години преминават в горчив сблъсък с неговия наследник Давид.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Библейски речник, 1994, ИК „Нов човек“; „Славянски библейски конкорданс и енциклопедия“, д-р Стефан Банков