Енински апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лист от Енинския апостол

Енинският апостол е старобългарски ръкопис от 11 век. Книгата е най-старият кирилски паметник, който се съхранява се в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ в София.[1] В част от текста се срещат и букви на глаголица.

Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма Света Параскева в с. Енина, близо до Казанлък. Майсторите предават силно повредения ръкопис, от който не е запазен нито един цялостен лист, на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН. Написаното е по тогавашния образец – без да бъдат отделяни думите една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на 9 век, познати в гръцката палеография като „славянски унциал“.

Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26-27 тетради, около 220 листа, от които са запазени само 39 листа и части от листове. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Мирчев, Христо Кодов. Енински Апостол. Старобългарски паметник от XI век. София, 1965.
  • Енински апостол

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Коцева, Е. Особености в календара на Енинския апостол. – Старобългаристика, 9, 1985, № 1, 104–110
  • Христова, И. Тропарите в Енинския апостол. – Старобългаристика, 18, 1994, № 4, 86–102
  • Йорданов, Д. Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол. – Преславска книжовна школа, 9, 2006, 426-449

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енински апостол. // Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Посетен на 2011-03-24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]