Енински апостол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Енинският апостол е старобългарски ръкопис от 11 век.

Книгата е най-старият паметник на кирилица, срещат се и букви от глаголицата. Съхранява се в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София[1].

Ръкописът е открит случайно през 1960 г. при ремонт на храма „Света Параскева“ в с. Енина, близо до Казанлък. Работниците предават силно повредения ръкопис (от който не е запазен нито един цялостен лист) на местна учителка, която го занася в Института за български език при БАН.

Написаното е по тогавашния образец – без да бъдат отделяни думите една от друга, с наклонени надясно букви. Друга особеност е висящото писмо, подобно на гръцки ръкописи от втората половина на 9 век, познати в гръцката палеография като „славянски унциал“.

Според съдържанието може да се предположи, че Енинският апостол е част от изборен апостол, съдържал вероятно 26-27 тетради, около 220 листа, от които са запазени само 39 листа и части от листове. Съдържа апостолските четива за времето от 35-та неделя след Петдесетница до Великата събота и от 1 септември до 3 октомври.

Лист от Енинския апостол

Издания[редактиране | редактиране на кода]

  • Кирил Мирчев, Христо Кодов. Енински Апостол. Старобългарски паметник от XI век. София, 1965
  • Енински апостол

Изследвания[редактиране | редактиране на кода]

  • Коцева, Е. Особености в календара на Енинския апостол – Старобългаристика, стр. 9, 1985, № 1, 104–110
  • Христова, И. Тропарите в Енинския апостол – Старобългаристика, стр. 18, 1994, № 4, 86–102
  • Йорданов, Д. Литургически предписания в рубриките на Енинския апостол – Преславска книжовна школа, стр. 9, 2006, 426-449

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енински апостол. // Университетска библиотека „Св. Климент Охридски“. Посетен на 2011-03-24.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]