Драганов миней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Драганов миней

Драгановият миней (наричан още Зографски трефологий) е богослужебна книга от втората половина на ХІІІ век с голямо значение за изучаването на литургическата поезия и музика през Второто българско царство.

Стефан Кожухаров го определя като пръв опит за създаване на български празничен миней.[1] Той е най-ранният известен сборник на оригинална среднобългарска химнография с музикални ноти: покрай преводни текстове включва и служби за свети Иван Рилски,[2] Петка Търновска,[3] Кирил Философ и Методий,[4] цар Петър.[5]

Минеят се състои от 219 пергаментни листа. Повечето от тях се пазят в Зографския манастир (№ I.д.8),[6] малки части се намират в Москва (Руска държавна библиотека, ф. 87 (Григорович), № 1725)[7] и Санкт Петербург (Руска национална библиотека, № Q.п.I.40),[8] а 6 листа са в неизвестност.

Преписалият минея книжовник е оставил името си на лист 172а: „Пиши, окааниче Драгане, яко за грехи твоя Бог твой мъчит тя. Пиши, странниче“. Възможно е Драган сам да е превел част от текста, защото на лист 16б той отбелязва: „Сия служба преведена от грьцких книг.“[9] Красивите плетенично-зооморфни заставки, с които е украсена книгата, вероятно също са негово дело.[10]

Зографската част от ръкописа е в лошо състояние и се нуждае от консервация.[11]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Соболевский, А. И. и др. Зографский трифологий. Санкт-Петербург, 1913
  • Иванов, Й. Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 468-474, 695
  • Гергова, Е. Един „призрачен“ лист от Драгановия миней. – Старобългаристика, 15, 1991, кн. 1, 109-111
  • Турилов, А. А., Тончева, Е. Драганова минея. – В: Православная энциклопедия. Т.16. Москва, 2008, 117-120
  • Куюмджиева, С. Преразглежайки православните нотирани ръкописи от края на XII и XIII век, свързани с България. – Зборник радова Византолошког института, 47, 2010, 183-187
  • Христова-Шомова, И. Драгановият миней като свидетел на българската богослужебна и книжовна история. – Palaeoslavica, 23, 2015, № 2, 1-54

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Кожухаров, С. Търновската книжовна школа и развитието на химничната поезия в старата българска литература. – Търновска книжовна школа, 1, 1974, 277–309.
  2. ↑ Иванов, Й. Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 359-367.
  3. ↑ Иванов, Й. Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 424-431; Станкова, Р. Служби за св. Петка в български и сръбски ръкописи от XIII до XV век. – Археографски прилози, 28, 2006, 109.
  4. ↑ Иванов, Й. Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 296-305.
  5. ↑ Иванов, Й. Български старини из Македония. 3-то изд. С., 1970, 387-390; Кожухаров, С. Проблеми на старобългарската поезия. С., 2004, 75-79.
  6. ↑ Райков Б. и др. Каталог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския манастир в Света гора. С., 1994, № 52.
  7. ↑ Викторов, А. Е. Собрание рукописей В. И. Григоровича. Москва, 1879, № 42.
  8. ↑ Христова, Б. и др., Славянски ръкописи от български произход в Руската национална библиотека, Санкт-Петербург. С., 2009, №.
  9. ↑ Б. Христова, Д. Караджова, Е. Узунова. Бележки на българските книжовници Х-ХVIII век. Т.1. С., 2003, № 32.
  10. ↑ Джурова, А. 1000 години бългaрска ръкописна книга: орнамент и миниатюра. С., 1981, табл. 126-133.
  11. ↑ Турилов, А. А. Драганова минея. – В: Православная энциклопедия. Т.16. Москва, 2008, 118.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Драганов_миней&oldid=11823427“.