Атанас Божков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за изкуствоведа. За други хора с това име вижте Атанас Божков (пояснение).

Атанас Божков
български изкуствовед
Роден
Починал
11 март 1995 г. (65 г.)

Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Национална художествена академия
Московски университет
Работил в Национална художествена академия

Атанас Димитров Божков е български изкуствовед, изследовател на средновековното и съвременно българско изкуство. Преподавал е в Националната художествена академия в София – един от основателите на катедрата по „История и теория на изкуството“ и неин дългогодишен ръководител. Чел е лекции също в Българската консерватория и в Софийския университет. Автор е на повече от 30 книги и над 500 научни студии, статии и рецензии, публикувани в България и в други европейски страни.

Проучвал е миниатюрите от хрониката на Йоан Скилица /XI – XII в./ в Мадридската национална библиотека и на тази тема е защитил в Москва докторска дисертация. Под неговото научно ръководство са изградени специализираните музеи за икони в Криптата на храма-паметник „Св. Александър Невски“ в София, в метоха на гр. Банско и гр. Трявна. Неговите обобщаващи трудове върху религиозното изкуство в България са преведени и издадени в Берлин, Лондон, Майнц, Женева, Букурещ, Реклинхаузен. През 1969 – 1973 г. три негови представителни тома са отпечатани на немски и френски език от издателство „Аурел Бонгерс“ в Реклинхаузен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанас Божков е роден в с. Айдиново, дн. Исперихово. Дядо му Атанас Божков загива като доброволец на фронта през Първата световна война, през 1916 г. Баба му Василка е внучка на Васил Петлешков (дъщеря на негова сестра). Баща му е починал рано (през 1937 г.), преди да е навършил тридесет години. Средата, в която израства Атанас Божков, безспорно стимулира ненакърнимата му любов към Отечеството, високите нравствени идеали и вярата в общественото признание на изкуството – вяра, която се корени в традициите на нашето Възраждане, когато българските творци схващат своето дело като възвишено средство за просветление и духовно възмогване на народа ни. Още от първите си студентски години (Атанас Божков следва живопис в Художествената академия от 1947 до 1953 г.), решително свързва възгледите си с най-значимите и прогресивни творци като Илия Петров, Кирил Цонев и др., които се борят срещу салонния вкус в новото българско изкуство. От същия ранен период датират и първите му опити като художествен критик и историк на изкуството, както и първата му студия за развитието на нашата Художествена академия.

Атанас Божков завършва академията с отличен успех през 1953 г. От 3.10.1953 до 21 януари 1958 г. е на работа в Комитета за наука, изкуство и култура като съветник и в Министерството на културата като началник на отдел „Изобразителни изкуства“. От януари 1958 до януари 1961 г. е редовен аспирант към Катедрата по история и теория на изкуството при Московския университет, с научен ръководител големият съветски изкуствовед проф. д-р Алексей Александрович Феодоров-Давидов. На 23 януари 1961 г. защитава в Московския държавен университет своята дисертация „Историческата и баталната живопис в България“ и получава научна степен кандидат на изкуствознанието. От 12 февруари 1961 до 29 април 1962 г. е редактор и член на редколегията на в. „Народна култура“. През периода април 1961 г. – декември 1964 г. е старши научен сътрудник и научен секретар в Института по изкуствознание при БАН. От 1.12.1964 до 31 март 1966 г. е директор на Националната художествена галерия, а от 1.04.1966 до 31 декември 1971 г. – заместник-председател на Комитета за култура. От 1972 до 1977 г. е на дипломатическа работа в Италия като съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Република Сан Марино. През 1974 г. защитава в Художествената академия на СССР (Институт по история на изкуството) докторска дисертация на тема: „Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“ и получава научната степен доктор на изкуствознанието. От 1970 г. Атанас Божков е професор по история на изкуството в Художествената академия в София, а от 19 октомври 1971 г. досега – завеждащ Катедрата по история на изкуството към Академията. През 1961 – 1970 преподава в Софийската консерватория, а през 1980 – 1986 г. чете лекции и ръководи специализирани курсове по всеобща история на изкуството в Софийския университет (Исторически факултет).

През неговите курсове са преминали повече от петнадесет випуска изкуствоведи, голяма част от които са лични ученици на проф. Божков. И още двадесет и три випуска художници, които са слушали лекции по история на българското изкуство при него. Участвал е в стотици предавания по телевизията за българското и световното изкуство. Под неговото административно и научно ръководство завършва подготвителната работа и се открива филиалът на Националната художествена галерия за старобългарско изкуство в криптата на храма-паметник „Св. Александър Невски“. Пак под негово научно ръководство по-късно се извършва цялата дейност по откриването на музеите на българската икона в Трявна и Банско.

Като съветник в българското посолство в Рим и генерален консул на България в Република сан Марино, Атанас Божков има огромни заслуги за осъществяването на много ценни за българската култура и за нейното утвърждаване в Европа инициативи: поставянето на голямо мозаично пано от българските художници Стоян Куюмджиев и Йордан Спиров срещу гроба на Св. Кирил Философ в базиликата „Сан Клементе“ в Рим, откриването на гроба на Петър Парчевич и поставянето на мемориален релеф над него в църквата „Сант Андреа делле Фрате“, поставянето на скулптурна композиция „Св. Св. Кирил и Методий“ в двора на българското посолство (както и купуването на самата нова сграда на посолството) и на други паметни знаци. Много съществен е приносът му за издирването на картини на големия български живописец, живял в Италия, Борис Георгиев, и за връщането им в родината, за изтъкването на големите заслуги към българската култура на световноизвестния певец Борис Христов и т.н.

Значението на делото на Атанас Божков като активен строител на съвременната ни култура се измерва с приносите му като извънредно продуктивен изследовател, проникновен художествен критик и голям изкуствовед – историк на изкуството. Това означава над тридесет издадени книги и около петстотин публикувани научни и научно-популярни статии. Част от тези трудове са издадени в чужбина (Испания, Швейцария, Англия, Германия, Чехословакия, Франция, Русия, Индия, Румъния, Унгария, Полша, Япония). Шест от неговите книги са публикувани на чужди езици и в България.

Особено последователен е интересът на проф. Атанас Божков към българското художествено наследство от средните векове и Възраждането, и най-вече към онези факти и явления от културното ни развитие, които са били слабо проучени, неизвестни или останали в сянка, а всъщност имат решаващо значение за приноса ни в европейската цивилизация. Мястото и значението на средновековното и възрожденското българско изкуство на фона на европейските културни процеси – ето един от основните проблеми, които неизменно стоят пред учения Атанас Божков и за чието решаване той полага сериозни усилия.

В различни периоди от живота си Атанас Божков е проучвал паметници и художествени ценности, съхранявани в музеите и архивите на Мадрид, Сиена, Рим, Флоренция, Венеция, Москва и Петербург, Ню Йорк и Вашингтон, Атина и Букурещ, Делхи, Прага и Пекин. Достатъчни са само няколко примера:

Докторската дисертация на проф. Атанас Божков е посветена на миниатюрите на един много ценен византийски ръкопис-хрониката на византийския писател Йоан Скилица, съхранявана в Националната библиотека в Мадрид. Част от тези миниатюри, които преди изследването на Атанас Божков са обнародвани само в едно труднодостъпно издание на испанския историк Себастиан Сирак-Естопанян, се отнасят до важни епизоди от българската история и по-точно – до важни аспекти на взаимоотношенията между България и Византия. Тяхното идентифициране, изследване, обясняване и възпроизвеждане във великолепни цветни репродукции е заслуга на Атанас Божков („Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица“. С., 1972), както и датирането на миниатюрите от втората половина на XII в., което по-късно е потвърдено от изследванията на специалисти по византийска палеография.

Десет години по-късно, в съавторство с неуморния изследовател на старините проф. Асен Василиев, Атанас Божков издава книгата „Художественото наследство на манастира Зограф“ (С., 1981). Това е първото и единствено засега изследване, в което се разглеждат комплексно широк кръг от въпроси, свързани с художествените паметници (архитектура, стенописи, иконопис, миниатюра, приложни изкуства) в светогорските манастири „Зограф“ и отчасти „Хилендар“ и с общото влияние на Атон върху художествените процеси в България през XV-XIX в.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Александър Мутафов, 1954, София
  • Данаил Дечев, 1955, София
  • Никола Танев, 1956, Български художник, София
  • Художници антифашисти, 1956, София
  • Българска революционна графика, 1958, София
  • Българската художествена академия, 1962, София
  • Изобразително изкуство. Видове и жанрове, 1963, София
  • Тревненска живописна школа, 1966, София
  • Тревненска живопис, 1967, БАН, София
  • Monumentale Wandmalerei Bulgariens, 1969, Флориан Купферберт, Майнц
  • Die Bulgarische Malerei – Von den Anfangen bis zum 19.Jahrhundert, 1969, Aurel Bongers, Реклингхаузен
  • Старо българско изкуство, 1969, София
  • Съвременна българска живопис, 1969, София
  • Die bulgarische Volkskunst, 1972, Aurel Bongers, Реклингхаузен
  • Илия Петров, 1972, Български художник, София
  • Миниатюри от Мадридския ръкопис на Йоан Скилица, 1972, София
  • Българската историческа живопис, 1972 първа част, София
  • La peinture bulgare. Des origins au XIXe siecle, 1974
  • Ненко Балкански, 1977, София
  • Българската историческа живопис, 1978 втора част, София
  • Веселин Стайков, 1980, София
  • Художественото наследство на манастира Зограф, 1981, Наука и изкуство, София (в съавторство с Асен Василиев)
  • Българската икона, 1984, София
  • Бански художествен център, 1985, София
  • Търновска средновековна художествена школа, 1985, Наука и изкуство, София
  • Борис Христов, 1985, София
  • Die bulgarische Ikone. Welt der Kunst, 1986, Хеншелфераг, Берлин
  • Bulgarian Icons, 1987, Български художник, София
  • Човекът и изкуството, 1988
  • Българско изобразително изкуство, 1988, София
  • Изображенията на св. св. Кирил и Методий през вековете, 1989, София
  • Великолепието на България, 1993, София
  • Петър Михайлов, 1993, София
  • Български приноси в европейската цивилизация, Булвест 2000, София

Бележки[редактиране | редактиране на кода]