Борис Георгиев (художник)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.
| Борис Георгиев | |
| български художник | |
 Паметна плоча на Борис Георгиев във Варна | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Академия | Мюнхенска академия за изящни изкуства |
| Николай Рьорих, Анжело Як | |
| Известни творби | „Ave natura“ (1914) „Странникът и неговата сестра“ (1918) „Не убивай“ (1935) |
Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик – из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна.[1] Следва живопис в художествено училище, принадлежало на Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Мюнхен, Германия, под ръководството на майсторите Анжело Як и Петер фон Холм.
Установява се да живее в Италия, където създава някои от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница в пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си често като ефирна сянка.
През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.
През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928 – 1942 г. Отново се установява в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.
При посещение в Берлин през 1928 г. Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между тах възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.
През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител Николай Рьорих. Там създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.
През 1936 г. се завръща в България. Отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва 4 години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.
За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.
Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Най-прочути картини
- „Ave natura“ (1914 г.),
- „Зима“,
- „Странникът и неговата сестра“ (1918 г.),
- „Семейство“,
- „Селла ди сан Джиролано (1924 г.),
- „Троен потрет“,
- „O donna, Sante Madre mia“,
- „Не убивай“ (1935 г.).
Портрети
- Петър Дънов (1922 г.),
- Теодор Траянов (2 варианта, 1922 г.),
- Мара Белчева,
- Рабиндранат Тагор (3 варианта, 1926 г.),
- Чичо Стоян (Стоян Попов, 1928 г.),
- Роза Попова,
- Людмил Стоянов,
- „Земетръс“ (портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1928 г.),
- Алберт Айнщайн (1928 г.),
- Джовани Папини
- Махатма Ганди (1935 г.),
- Кастур бай Ганди (съпругата на Махатма Ганди, 1935 г.),
- Джавахарлал Неру,
- Амрид Каур Синг,
- „Очите на индуската жена“.
Индийски цикъл
- „Скръбта на Индия“,
- „Индуски храм“,
- „Лунна симфония на Хималаите“ и др.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- Chintamani Vyas. Boris Georgiev. New Delhi, 1980.
- Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. София: Кибеа, 2007, 150 с.
- Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. Скъпи Брат. Писма, дневници, статии (1904-1999). Мисия и философия на изкуството. София: Кибеа, 2014.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Мемориален сайт за Борис Георгиев, създаден от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна Архив на оригинала от 2010-01-10 в Wayback Machine.
- Постоянна експозиция от картини на Борис Георгиев в зала 4 на Градската художествена галерия – Варна
- Borisgeorgiev.com, сайт, създаден от членове на Бялото братство
- Добрин Паскалев, „Борис Георгиев – художник и пилигрим“, сп. „In spiro“, бр. № 3 (23), септември 2013
- Андроника Мартонова, „Борис Георгиев: Писмата на странника и портретите на духа“ Архив на оригинала от 2014-10-26 в Wayback Machine., glasove.com, 18 май 2014
- Йордан Нанчев, „Светът е загубил моралното си равновесие (Художник-толстоист Борис Георгиев)“, 2008
- Милена Бойкова-Терзийска, „Вечният път“ на Борис Георгиев“ Архив на оригинала от 2014-10-26 в Wayback Machine., в. „Новинар“, 7 март 2008
- Калин Николов, „Борис Георгиев: Художникът като пътешественик във времето“ Архив на оригинала от 2014-10-26 в Wayback Machine., bolgari.net, 25 февруари 2013
- Петър А. Вангелов, „Борис Георгиев – художник на шестата раса“ Архив на оригинала от 2014-11-03 в Wayback Machine., big.bg, 7 ноември 2007
- Николай Бошев, „Българин рисувал великия Айнщайн“, в. „Стандарт“, 7 август 2006
- Картини на Борис Георгиев на сайта Bratstvoto.net
|
