Борис Георгиев (художник)

Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.

---

Борис Георгиев
български художник
Паметна плоча на Борис Георгиев във Варна
Роден	1 ноември 1888 г. Варна, Княжество България
Починал	9 април 1962 г. Флоренция, Италия
Националност	България
Академия	Мюнхенска академия за изящни изкуства
Николай Рьорих, Анжело Як
Известни творби	„Ave natura“ (1914) „Странникът и неговата сестра“ (1918) „Не убивай“ (1935)

Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик (пътешества из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.).

Биография

Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна. Следва живопис в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Мюнхен, Германия, под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си често като ефирна сянка.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.

През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.

Отново се завръща в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.

При посещение в Берлин през 1928 г. Борис Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между двамата възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител – Николай Рьорих. Тук той създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

През 1936 г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.

За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.

Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).

Творчество

Най-прочути картини

• „Ave natura“ (1914 г.),
• „Зима“,
• „Странникът и неговата сестра“ (1918 г.),
• „Семейство“,
• „Селла ди сан Джиролано (1924 г.),
• „Троен потрет“,
• „O donna, Sante Madre mia“,
• „Не убивай“ (1935 г.).

Портрети

• Петър Дънов (1922 г.),
• Теодор Траянов (2 варианта, 1922 г.),
• Мара Белчева,
• Рабиндранат Тагор (3 варианта, 1926 г.),
• Чичо Стоян (Стоян Попов, 1928 г.),
• Роза Попова,
• Людмил Стоянов,
• „Земетръс“ (портрет на Владимир Димитров – Майстора, 1928 г.),
• Алберт Айнщайн (1928 г.),
• Джовани Папини
• Махатма Ганди (1935 г.),
• Кастур бай Ганди (съпругата на Махатма Ганди, 1935 г.),
• Джавахарлал Неру,
• Амрид Каур Синг,
• „Очите на индуската жена“.

Индийски цикъл

• „Скръбта на Индия“,
• „Индуски храм“,
• „Лунна симфония на Хималаите“ и др.

Библиография

• Chintamani Vyas. Boris Georgiev. New Delhi, 1980.
• Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. София: Кибеа, 2007, 150 с.
• Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. Скъпи Брат. Писма, дневници, статии (1904-1999). Мисия и философия на изкуството. София: Кибеа, 2014.

Външни препратки

• Мемориален сайт за Борис Георгиев, създаден от Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна Архив на оригинала от 2010-01-10 в Wayback Machine.
• Постоянна експозиция от картини на Борис Георгиев в зала 4 на Градската художествена галерия – Варна
• Borisgeorgiev.com, сайт, създаден от членове на Бялото братство
• Добрин Паскалев, „Борис Георгиев – художник и пилигрим“, сп. „In spiro“, бр. № 3 (23), септември 2013
• Андроника Мартонова, „Борис Георгиев: Писмата на странника и портретите на духа“, glasove.com, 18 май 2014
• Йордан Нанчев, „Светът е загубил моралното си равновесие (Художник-толстоист Борис Георгиев)“, 2008
• Милена Бойкова-Терзийска, „Вечният път“ на Борис Георгиев“, в. „Новинар“, 7 март 2008
• Калин Николов, „Борис Георгиев: Художникът като пътешественик във времето“, bolgari.net, 25 февруари 2013
• Петър А. Вангелов, „Борис Георгиев – художник на шестата раса“, big.bg, 7 ноември 2007
• Николай Бошев, „Българин рисувал великия Айнщайн“, в. „Стандарт“, 7 август 2006
• Картини на Борис Георгиев на сайта Bratstvoto.net