Борис Георгиев (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Борис Георгиев.

Борис Георгиев
български художник
Роден
Починал
Националност Флаг на България България
Академия Мюнхенска академия за изящни изкуства
Учители Николай Рьорих,
Анжело Як
Известни творби „Ave natura“ (1914)
„Странникът и неговата сестра“ (1918)
„Не убивай“ (1935)

Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик (пътешества из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна.[1] Следва живопис в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Мюнхен, Германия, под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си често като ефирна сянка.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портретът, който той прави на Учителя, е запазен.

През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.

Отново се завръща в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството.

При посещение в Берлин през 1928 г. Борис Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между двамата възниква приятелство. По-късно в галерията „Шулте“ в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от когото е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител – Николай Рьорих. Тук той създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

През 1936 г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.

За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим, на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. по предложение на Костадин Чобанов, с решение на Общинския съвет на Варна Художествената галерия е именувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на художника, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.

Носител е на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-прочути картини

  • „Ave natura“ (1914 г.),
  • „Зима“,
  • „Странникът и неговата сестра“ (1918 г.),
  • „Семейство“,
  • „Селла ди сан Джиролано (1924 г.),
  • „Троен потрет“,
  • „O donna, Sante Madre mia“,
  • „Не убивай“ (1935 г.).

Портрети

Индийски цикъл

  • „Скръбта на Индия“,
  • „Индуски храм“,
  • „Лунна симфония на Хималаите“ и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Chintamani Vyas. Boris Georgiev. New Delhi, 1980.
  • Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. София: Кибеа, 2007, 150 с.
  • Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. Скъпи Брат. Писма, дневници, статии (1904-1999). Мисия и философия на изкуството. София: Кибеа, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]