Борис Георгиев (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борис Георгиев.

Борис Георгиев
български художник
Роден: 1 ноември 1888 г.(1888-11-01)
Варна, България
Починал: 9 април 1962 г. (на 73 г.)
Флоренция, Италия

Борис Георгиев (1 ноември 1888 г. - 9 април 1962 г.) е български художник, роден във Варна. Един от най-известните варненски художници по цял свят. Пътешества из страни като Индия, Бразилия, Италия и др. Следва живопис в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава Живопис в Мюнхен, Германия, под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си често като ефирна сянка.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портрета, който той прави на Учителя, е запазен. През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.

Отново се завръща в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството. При посещение в Берлин през 1928 г. Борис Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между двамата възниква приятелство. По-късно, в галерията Шулте, в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави потрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от който е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител - Николай Рьорих. Тук той създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от Индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

През 1936 г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия, където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.

За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си "Boris Georgiev di Varna". Дори когато умира през 1962 г. в Рим на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. с решение на Градския съвет на Варна Художествената галерия е преименувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на Борис Георгиев, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.

Носител на голямата награда "Короната на Италия" за цялостното си творчество.

Творби на художника[редактиране | edit source]

„Ave natura“ (1914 г.), „Зима“, „Скитникът и неговата сестра“ (1919 г.), „Семейство“, „Селла ди сан Джиролано (1924 г.), „Троен потрет“, „O donna, Sante Madre mia“, Портрети на: Рабиндранат Тагор (3 варианта, 1926 г.), на писателя Джовани Папини и Алберт Айнщайн (1928 г.),от българските творци — Теодор Траянов (2 варианта, 1922 г.), „Мара Белчева“, „Чичо Стоян“ (Стоян Попов, 1928 г.), „Роза Попова“, „Людмил Стоянов“, „Земетръс“ (Владимир Димитров — Майстора, 1928 г.), „Махатма Ганди“ (1935 г.), „Кастур бай Ганди“ (съпругата на Махатма Ганди, 1935 г.), „Джавахарлал Неру“, „Амрид Каур Синг“, „Очите на индуската жена“. И още: „Скръбта на Индия“, „Индуски храм“, „Лунна симфония на Хималаите“ и др.

Външни препратки[редактиране | edit source]