Борис Георгиев (художник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Борис Георгиев.

Борис Георгиев
български художник
Роден
1 ноември 1888 г.(1888-11-01)
Починал
9 април 1962 (на 73 г.)
Националност Флаг на България България
Академия Мюнхенска академия за изящни изкуства
Учители Николай Рьорих,
Анжело Як
Известни творби „Ave natura“ (1914)
„Странникът и неговата сестра“ (1918)
„Не убивай“ (1935)

Борис Харалампиев Георгиев е български художник толстоист и пътешественик (пътешества из страни като Индия, Бразилия, Италия и др.).

Биография[1][редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 ноември 1888 г. във Варна. Следва живопис в Художествено училище, принадлежащо на Дружество за поощряване на изкуствата в Санкт Петербург, ръководено от известния руски художник Николай Рьорих. През 1909 г. изучава живопис в Мюнхен, Германия, под ръководството на майстори като Анжело Як и Петер фон Холм. Установява се да живее в Италия, където създава едни от най-великолепните си шедьоври. Негова спътница из пътуванията му по света е сестра му Катерина. Тя умира млада, а той я рисува на платната си често като ефирна сянка.

През 1922 г. се завръща в България, където се среща с Петър Дънов. Портрета, който той прави на Учителя, е запазен. През 1923 г. прави първата си самостоятелна изложба във Варна, в сградата на тогавашната Девическа гимназия, понастоящем Археологически музей. Участва в множество международни изложби във Венеция през периода 1928-1942 г.

Отново се завръща в Италия, за да продължи успешната си работа и по-нататъшни изяви в сферата на изкуството. При посещение в Берлин през 1928 г. Борис Георгиев се среща с великия учен Алберт Айнщайн и между двамата възниква приятелство. По-късно, в галерията „Шулте“, в Берлин е организирана изложба на Георгиев със съдействието на Айнщайн. Георгиев прави портрет на известния учен и му го подарява лично, от който Айнщайн е възхитен.

През 1931 г. заминава за Индия, където го очакват нови срещи и запознанства със световноизвестни личности като Махатма Ганди, Рабиндранат Тагор, от който е поканен лично, Джавахарлал Неру, Принцеса Нилуфар, Пандит Малавия, Дурре Шевар и др. Пътешества из Хималаите, където се среща със своя духовен учител - Николай Рьорих. Тук той създава поредица пейзажи, потрети и фигурни композиции, вдъхновени от индуските легенди и мистицизма на културно-религиозното богатство на Индия.

През 1936 г. се завръща в България. Следва отново посещение в Рим, последвано от пътуване до Бразилия (1952), където прекарва четири години от живота си и е високо оценен като художник. През 1956 г. Борис Георгиев се завръща в Италия и остава там до края на дните си.

За да подчертае, че е от Варна, Борис Георгиев подписва платната си Boris Georgiev di Varna. Дори когато умира през 1962 г. в Рим на надгробната му плоча е поставен този надпис. Дълго време художникът е забравен в България. През 1990 г. с решение на Градския съвет на Варна Художествената галерия е преименувана на Борис Георгиев. На входа е поставена голяма месингова скулптура на Борис Георгиев, изработена от варненския скулптор Кирил Янев.

Носител на голямата награда „Короната на Италия“ за цялостното си творчество (1937).

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Най-прочути картини

  • „Ave natura“ (1914 г.),
  • „Зима“,
  • „Странникът и неговата сестра“ (1918 г.),
  • „Семейство“,
  • „Селла ди сан Джиролано (1924 г.),
  • „Троен потрет“,
  • „O donna, Sante Madre mia“,
  • „Не убивай“ (1935 г.).

Портрети

Индийски цикъл

  • „Скръбта на Индия“,
  • „Индуски храм“,
  • „Лунна симфония на Хималаите“ и др.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Chintamani Vyas. Boris Georgiev. New Delhi, 1980.
  • Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. София: Кибеа, 2007, 150 с.
  • Пламена Димитрова-Рачева. Борис Георгиев от Варна. Скъпи Брат. Писма, дневници, статии (1904-1999). Мисия и философия на изкуството. София: Кибеа, 2014.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Борис Георгиев di Varna. Библиография, Община Варна, Народна библиотека „Пенчо Славейков“, Галерия за графично изкуство, 1998.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]