Методи Константинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Методи Константинов
български юрист, философ и общественик

Роден
Починал

Образование Университет за национално и световно стопанство
Университет „Адам Мицкевич“
Методи Константинов в Общомедия

Методи Константинов е български философ, юрист, писател и общественик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 февруари 1902 г. в Казанлък. Завършва гимназия в родния си град.[1]

Следва философия в Софийския университет,[2][3]:372, 421 но по-късно решава да се ориентира, по неговите думи, към по-конкретни, близки до живота науки, имащи за задача разрешаването на социални проблеми.[3]:421 През 1928 г. постъпва в Свободния университет за политически и стопански науки (Балкански близкоизточен институт, днес УНСС), къдетo се дипломира през 1931 г.[2]

През 1933 г. заминава за Полша, където, с малко прекъсване, следва до края на 1937 г.[1][3]:450–453 Първоначално се записва във Висшата журналистическа школа във Варшава. През 1934 г. се връща в България, но след това постъпва в Познанския университет като докторант по международно право. Темата на дисертацията му е формулирана съобразно актуална за България по това време проблематика – „Дунавският проблем от гледна точка на международното право“ (Zagadanie Dunaju z punktu widzenia prawo midzynarodowego). Негов научен ръководител е проф. Бохдан Винярски (1884–1969) – по това време декан на Факултета по икономика и право, по-късно преподавател в Оксфорд, също и съдия в Международния съд в Хага. На 19 май 1937 г. Методи Константинов защитава успешно докторантурата си и получава научната степен „доктор по политикономия“. През февруари 1938 г. дисертацията е издадена като отделна книга под № 5 на серията „Познански юридически трудове“, издавана от Познанския университет.[1][4]

Също през 1938 г. той и полският адвокат д-р Леон Тайлор издават в Познан брошурата „България – страна на розите“ (Bulgaria – kraina roz), съдържаща осем статии за обществено-политическото развитие на страната.[4]

Известен е като един от най-ерудираните и образовани последователи на Учителя Петър Дънов.[4] Автор е на множество публикации на български и френски език, които го утвърждават като задълбочен изследовател и му носят международно признание. Сред тях изпъкват съчинения с научен и езотеричен характер („Световна астросоциология“, „Новата култура в ерата на Водолея“ и др.)[5].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Мая Иванова, Емилия Анкова. Методи Константинов и Полша. // friendsoftherainbow.net.
  2. а б Мая Иванова, Емилия Анкова, Методи Константинов и Полша, FriendsoftheRainbow.net, 03/17/2016, бел. 12.
  3. а б в Константинов, Методи. – В: Кръстев, В. (състав.) Изгревът на Бялото братство. Т. 4. София, Житен клас, 1995, ISBN 954-90041-4-7.
  4. а б в Алексиев, Иван. Полски дири в морската история на България 1918 – 1939 г.. // morskivestnik.com.
  5. Методи Константинов (1902-1979), Bratstvoto.net.